Най-стара история на Италия (IV хил. пр. Хр. до 510 г. пр. Хр.)

IV хилядолетие пр. н. е.
Период на неолитната култура. Запазените паметници от неолита говорят, че с течение на времето населението на Италия и по островите изоставя пещерите и започва да живее в колиби. Възникват първите постоянни селища. Развиват се земеделието, скотовъдството, грънчарството. Ловът и риболовът заемат важно място в стопанството. От Южна Франция и Пиренейския полуостров идват лигурите (или лишите) и се заселват в северозападната част на Италия. Смята се, че културата на неолита в Италия е създадена от лигурите. Те запазват своята самобитност и примитивни форми на живот до I в. пр. н. е.

III хилядолетие пр. н. е.
Период на енеолитната култура. От този период в Италия е известна медта, която се използва наред с камъка. Характерно е значителното развитие на скотовъдството и разширяване връзките на Италия с центровете на Егейска Гърция и Испания.

Начало на II хилядолетие пр. н. е.
Период на бронзовата култура (терамара) — от итал. „террамаре“ — черна, тлъста земя. В Италия започва да се разпространява бронзът. На север бронзови предмети са намерели в останките на заобиколени с ограда от колове селища — т. нар. терамари. Обитателите на тези селища живеят в наколни жилища, някои от които са построени в заливите на реки и езера. От бронза жителите на терамарите приготвят оръжие и различни предмети за домашния бит: бронзови брадви, шила, копия, както и различни украшения (от кост и рога). Основен поминък са скотовъдството (отглеждат се рогат добитък и прасета) и земеделието (засаждат се пшеница, лозя, овощни дървета). Започва да се използва конят и двуколесната кола. За културата на терамарите е характерен погребалният обред с изгаряне (пепелта на умрелите се поставя в глинени урни), а така също и еднообразието на погребенията с беден заупокоен инвентар.
Културата „терамара“ оказва влияние върху други територии, главно в Лаци-ум. Едновременно с културата на терамарите в Средна и Южна Италия се развива и друга култура на бронзовата епоха — т. нар. Апенинска култура, тясно свързана с Егеида. Сред носителите на Апенинската култура преобладава обреда със заравяне на труповете.

Средата на II хилядолетие пр. н. е.
В Италия нахлува първата вълна на индоевропейските италийци. Тази латино-фалцекийска група от италийци се заселва на територията на Лациум (латини) и в Южна Етрурия (фалисци) — (разделението е според критерия на езика). Италийците се занимават предимно с пастирство. Заселвайки се по новите земи, те се смесват с местното население и приемат много елементи от неговата култура.

Края на II хилядолетие пр. н. е.
Настаняване в Италия на втора група италийци от оскийско-умбрийски клон (сабини, херники, екви, самнити и др. племена). Тя заселва северната част на полуострова (умбрийския клан) и земите край Апенините (оскийския клон).


РЕКЛАМА:

***

Начало на I хилядолетие пр. н. е. ю
Период на желязната култура (Виланова). Тя се свързва с пристигането на втора вълна италийци. Италия навлиза в желязната епоха. Надгробни могили са открити (в средата на XIX в.) около селището Виланова край Болоня, откъдето културата на ранното желязо получава название култура „Виланова“. Следи от тази култура са намерени и на други места в Италия, както и в Европа — най-вече покрай Дунава. В този период доминират изделията от желязо. Съдовете от глина и бронз са украсени с геометрични орнаменти. Телата на мъртвите се изгарят (пепелта се поставя в урни) или се погребват. Културата „Виланова“ съществува до ок. 700 г. пр. н. е. В Северозападна Италия друг вид култура на желязото е т. нар. „Голасеки“; на североизток — в областта на венетите —културата „Есте“ (дн. Атесте); на юг — в Брутяй — културата „Торе Гали“. Разпространението на желязото, производството на железни сечива (плуга с железен палещник) води до развитие не само на земеделието, а и на скотовъдството. Нарасналото производство увеличава и разширява обмена. Селищата от желязната епоха постепенно се превръщат в градове. Усложнява се социалният живот. Разкъсват се родовите връзки. Явяват се имуществени категории, свидетелства за които са погребенията с беден и богат инвентар. През този период, освен италийци на територията на Италия се заселват и други индоевропейски народи — илири и гърци. Илирите се заселват по източното крайбрежие на Адриатика. Част от този народ — япигите — отиват по далече и заемат югоизточната част на Италия (по-късно нар. Апулия). След време гърците изтикват племената на япигите и италийците и основават колонии в Кампания, Южна Италия и Източна Сицилия. В Паданската равнина се настаняват келти (или гали), които идват в Италия през планинските проходи на Алпите от долините по горното течение на р. Дунав. В Средна Италия, по земите наречени после Етрурия (дн. Тоскана) се заселват и етруските. Латинските писатели наричат тая народност етруски или туски, а гръцките — тирени или тирсени; етруските наричат себе си рагени.

Средата на I хилядолетие пр. н. е. По това време племенните територии на Италия са вече очертани: на северозапад живеят лигури; в долината на р. По през V в. пр. н. е. се настаняват келти (гали) — Цизалпийска Галия; в Средна Италия се обособява областта на етруските — Етрурия; умбрите — заемат Умбрия: пицените — Пицен; Лациум е заселен с латини. В Южна Италия — Лукания и Брутий, освен гърци живеят племена от оскийски произход; в Апулия и Калабрии — япиги (родственици на илирите).
Племената нка Древна Италия, намиращи се на различна степен от социално-икономическо, политичесо и културно развитие се смесват с местните обитатели, което се отразява върху техния език и култура. Постепенно в резултат на завоюването на Италия от Рим и романизирането и всички разнородни компоненти се сливат в единна италийска народност. Господстващ език става латинския.

Ок. 1000 г. пр. н. е.
В Етрурия трайно се настаняват етруските. Плодородните почви, множеството реки, достъпа до залежите от медна и желязна руда. изхода към морето, обилната растителност — всичко това прави Етрусия една от най-удобните за живот на хората области в Италия. Етруското общество е най-старото класово общество на Апенинския полуостров. Етруските преди римляните създават в Италия федерация (съюз) от градове— държави. Античната традиция приписва на етруските, че те създават дванадесетградия — съюзи от по 12 града (точния списък, на които не е съхранен). Най-известен от тия съюзи е гр. Етрурия (дн. Тоскана). Съюзът има предимно религиозен характер. Влизащите в него градове често враждуват помежду си. Отсъствието на единство между етруските държави по-късно се явява една от главните причини за поражението им в борбата с Рим. Повечето градове се управляват от царе. Постепенно те се заменят с изборни длъжности (зилахи, марунихи, пуртни).

В VI в. пр. н. е. царската власт в етруските градове се сменя на олигархическо управление.
От етруските са запазени много паметници на материалната култура: некрополи, останки от градове, постройки, произведения на изобразителното изкуство, както и около 10 000 надписа. Произходът, езикът и историята на етруските все още не са достатъчно добре известни на науката и са предмет на изследване (т. нар. етруски проблем).
X в. пр. н. е.
По данни на археологията територията на Рим първоначално включва седемте хълма по левия бряг на р. Тибър – Палатин, Есквилин, Авентин, Квиринал, Виминал, Целий и Капитолий. Много археологически изследвания са правени, за да се установят точно времето и мястото на възникването на Рим. Те обаче и досега не дават напълно задоволителен отговор на този въпрос. Смята се, че Рим възниква на Палатинския хълм. Тук, през X в. пр. н. е. идват заселници — овчари от планините Албани. Палатинският хълм от три страни е доста стръмен и това помага за неговото укрепяване срещу нападения. Като съдят по начина на погребването на мъртвите, изследователите смятат палатинските жители за латини. Те изгарят труповете и поставят пепелта в специални съдове.

IX в. пр. н. е.
По съседните хълмове на Палатин — Есквилин, Квиринал и Виминал се настаняват други преселници. От сходството на погребенията (те заравят труповете на умрелите в земята) и от сабинския произход на думата „Квиринал“, учените приемат тези жители за сабини. Първите укрепени селища са разположени по върховете и склоновете на хълмовете. Те имат родов характер. Родовите общини водят самостоятелен живот.

VIII/VII в. пр.н. е.
Обединяват се латинската и сабинската община. На Палатин е построена крепост на новото селище. Скоро селището се разширява — към него се присъединяват общините на Квиринал. Любопитна е легендата, която разказва за сливането на двете общини. Между латините, населяващи Палатинския хълм, и сабиняните от Квириналския хълм се повежда война. Латлните нападат селището на сабиняните и отвличат техните жени. Това довежда до сливането на тези две племена.

VII в. пр. н. е.
Целий е заселен с етруски и включен в състава на възниквалия град. Обитаем става и Капитолий (VI в. пр. н. е.). Тук е построена крепост и храм на Юпитер Капитолийски. Капнтолий става религиозен и военен център на Рим. Така чрез обединяване на различните селища в единна териториална община възниква Рим.

754—753 г. пр. н. е.
Традиционна дата за основаването на Рим (според римския писател Варон). От нея римляните започват летоброенето („аб урбе кондита“ — от основаването на града). Според късните предания, запазени у римските аналисти и историци, градът е основан от потомците на Еней — Ромул и Рем. Като начало на града се смята т. нар. „квадратен Рим“, разположен на Палатинския хълм. По-късно в пределите на града се включват и другите пет хълма без Авентинския (той е присъединен в IV в. пр. н. е.). Повечето учени смятат, че името на града има етруски произход.

753—509 г. пр. н. е.
Царски период. В историята на Рим, първият т. нар. царски период е епоха на разложение на първобитно-общинните отношения и преход към робовладелския строй, епоха на възникване на класи и държави. По предание са известни имената на седем царе, от които: Нума Помпилий, Тул Хостилий и Анк Марций се смятат за легендарни. За исторически личности днес се приемат последните трима царе от етруски произход: Тарквиний Древният, Сервин Тулий и Тарквиний Горди. Те се свързват с политическото господство на етруските в Лациум. При етрускиге управници, Рим става значителен център на занаяти и търговия. Заселват се много етруски занаятчии, възниква етруската улица. Рим е обграден с каменна стена, в града е направена канализация. При Тарквиний Древният, в Рим е построен първия цирк за гладиаторски игри. От етруските римляните наследяват по-съвършенния вид на плуга, занаятчийската и строителна техника.
Обществен и политически строй. Римският народ в началото на своята история се явява родово-племенно обединение. Населението на Рим се дели на 3 племена (триби) — Римни латини), Тиции (сабини) и Луцери (етруоки). Те от своя страна се делят по на 10 курии, всяко от които обединява по 10 рода. Според преданието населението на Рим е организирано в 3 триби, 30 курии и 300 рода. Родът е естествено формирана единица и има патриархален характер. Родовите старейшини на тези 300 рода образуват сенат, т. е. съвет на старейшините, който стои начело на родово-племенната община и има роля на висш държавен орган. В управлението на римската община вземат участие и царят, т. нар. рекс, който изпълнява функции на военен вожд, върховен жрец и понякога на върховен съдия и народното събрание — т. нар. куриатни комиции (т. е. събрание по курии). Завоевателните войни със съседните племена, развитието на производителните сили и занаятите довеждат до имуаществено рзслояване и разпадане на родовата община. В нея се оформят съсловията на патрициите (родовата аристокрация) и плебеите (свободното население, включващо предимно дребни земевладелци, търговци и занаятчии, което няма политически и граждански права). Обедняващата част от населението търси покровителство у забогателите римски граждани и се превръща в техни клиенти (друга категория непълноправни граждани, зависими от своите опекуни, или патрони, които се грижат за клиента). Появява се и робството. Роби се набират измежду военнопленниците. Наред с частната собственост върху земята се запазва и общинната земя — т. нар. агер публикус. В края на царския период в римското общество се зараждат класите на робите и на робовладелците. Родово-племенните отношения отстъпват място на класовите, а родовите институти се преобразуват в държавни. Този процес е ускорен със завладяването на Рим от етруските.

Ок. 600 г. пр. н. е.
Рим разрушава гр. Алба Лонга, който е начело на Латинския съюз, включващ около 30 градове-държави и за известно време (до 493 г. пр. н. е.) налага на съюза своята власт.

VI в. пр. н. е.
Период на най-голяма сила и разцвет на етруските градове и тяхната експанзия в Италия. Нуждата от нови земи и пазари, както и изострените социални противоречия тласкат етруските по пътя на колонизацията. За да се отърват от посредничеството на италийските гърци в търговията с Изтока, те успяват да завладеят източните брегове на о. Корсика и о. Сардиния, редица крайбрежни пунктове в Кампания, където е образуван съюз от етруски градове начело с Кагауа. Важни етруски центрове в Северна Италия са градовете Атрия, Мантуа, Фелзина, пристанището Спина и др. Етруските установяват широки търговски контакти най-вече с гръцките колони в Южна Италия, благодарение на което в етруската култура проникват гръцки елементи и влияние. Те развиват земеделието, металодобива, занаятите. Ползват се с признание на изкусни градостроители. Градовете се ограждат с мощни каменни стени и се делят на квартали. С течение на времето духовната култура на Етрурия изживява елинизация. На овой ред етруските въздействуват върху съседните италийски племена, по-специално върху римляните. В края на VI в. влиянието на етруските отслабва първо в Лациум, а след това и на север. Върху етруските градове връхлитат келтите. Въпреки отслабналото политическо могъщество на етруските културното им влияние остава да доминира в северната и средната част на полуострова до края на IV в. пр. н. е.

Края на VI в. пр. н. е.
Управление на шестия цар на Рим — Сервий Тулий. Според традицията на него се приписва провеждането на обществена реформа, продиктувана от изостря щите се противоречия между патриции, и плебеи. Той разделя цялото мъжко население (и патриции и плебеи) на 6 имуществени групи. Критерий за имущественото състояние е количеството земя. Всяка група е задължена да дава на държавата определено количество войскови единици, т. нар. центурии (стотни). В шеста група влизат безимотните, на които единственото богатство са децата, т. нар. пролетарии. Те дават 1 центурия. С тази реформа се отбелязва една победа на плебеите в борбата им с патрициите, защото така те са допуснати във войската, която преди това е само патрицианска. С друга реформа Сервий Тулий разделя цялата римска територия на окръзи (вместо старото деление на триби). Запазва имената на трибите. С тази реформа той нанася съкрушителен удар на старите родови порядки и разчиства пътя за развитието на формиращата се робовладелска класа. Редом с древните племенни събрания — куриатните комиции, израстват нов вид събрания по цантурии, в които участвува цялото военно задължено население. Тия центуриати комиции започват да решават най-важните въпроси в римската община.

Ок. 534—509 г. пр. н. е.
Според римското историческо предание на престола е последният римски цар Тарквиний Горди. Самото му възцаряване се свързва с разказа, че убива Сервий Тулий, за да вземе властта. Управлява жестоко и самоволно, което предизвиква масово недоволство. Римските патриции оглавяват въстание срещу него и той е изгонен от Рим. С тези събития се свързва премахването на царската власт и установяване на републикански строй в Рим (509 г. пр. и. е.). Приема се също така, че засилилата се вече борба на плебеите срещу родовата аристокрация е едновременно и реакция против чуждото господство на етруските, защото краят на царския период на Рим е в същото време и край на етруското господство там.

510 г. пр. н. е.
От Рим е изгонен етруският цар Тарквиний Горди. Този факт активизира етруските. Като помага на Тарквиний и се надява, че недоволният от патрициите римски плебс ще го подкрепи, царят на гр. Клузий — Порсена, обсажда Рим. В римските легенди борбата срещу Порсена се рисува като верига от героични подвизи на римските патриоти (легендата за героизма на римския юноша Гай Муций, който прониква в етруския лагер, за да убие Порсена, но бива заловен. Заради загубата на дясната си ръка по-късно той получава прякора „Сцевола“ — Левак).


Европейска нощ на учените 2022 г.: