Космически науки Култура и изкуство 

Най-после идентифицираха „звездата“ в поемата на Лорд Байрон

„Звездата“, която вдъхновява Лорд Байрон да напише известната си поема „Странстванията на Чайлд Харолд“, е била идентифицирана благодарение на хитро небесно обследване от астронавти.

Астронавтът Доналд Олсън, професор по физика в Тексаския щатски университет, открива, че звездата, която Байрон описва до Луната в поемата си, всъщност не е звезда. По-скоро това е най-голямата планета в Слънчевата ни система: Юпитер.

Тези две небесни тела ще се появят отново на няколко пъти това лято и наблюдаващите небето ще могат да станат свидетели на подобна сцена на здрач като тази, която вдъхновява поемата на Байрон, твърдят от университета.

Използвайки лични писма и ръкописи на Байрон, както и дневника на близкия на писателя приятел, Джон Кам Хобхаус, Олсън открива, че зад вдъхновението за три строфи от „Странстванията на Чайлд Харолд“ може да стои паметен здрач, който Байрон наблюдава, докато язди край канала Брента в Ла Мира, Италия на 20-ти август 1817 година.

Олсън потвърждава откритието си, като използва специален астрономически софтуер, за да пресъздаде здрачаващото се небе, както би изглеждало на този ден през 1817 година, дата, записана в дневника на Хобхаус като въведение, последвано от езда край канала по здрач с Байрон. Пресъздадения пейзаж показва Юпитер, светещ ярко близо до Луната в тази нощ преди 200 години.

Но детективската работа на Олсън не приключва до тук.

Байрон споменава „гребенът на Даяна“ в своята поема, което е „ясна препратка към Даяна, Римската богиня на луната, която често е обрисувана с полумесец като диадема около челото“, твърди се в изявлението. Позовавайки се на пресъздадения пейзаж, точно това биха видели Байрон и Хобхаус: восъчна заоблена луна с Юпитер, светещ ярко близо до нея.

Нещо повече, Байрон споменава „Ирис“ в стих от поемата, говорейки за цветното здрачаващо се небе, наблюдавано тази нощ през август 1817 година. В гръцката митология „Ирис“ е богинята на дъгата. Олсън определя, че живите цветове в небето, които Байрон описва, са причинени от остатъчен ефект от масивното изригване на планината Тамбора в Индонезия през 1815 година, най-мощното вулканично изригване в историята, според твърденията.

Праховете, газовете и аерозолът, изхвърлени от вулкана в атмосферата, биха могли да имат продължителен ефект върху небето, създавайки ярко окрасени залези и здрачавания. Откритията на Олсън са публикувани в тазгодишния августовски брой на списание Sky and Telescope.

Наблюдаващите небето могат да очакват да видят Юпитер, подреден отново близо до Луната на 24 и 25 август 2017 година.

 

Превод: Сияна Граданска

Източник: Live Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close