Направи дарение на училище!

Ако сте интроверт, опитайте се да станете екстроверт. Ще бъдете по-щастлив.

Това е предложението на първото по рода си изследване, призоваващо хората да се държат като екстроверти за по-дълъг период от време. В продължение на една седмица 123-ма участници са били помолени – в определени случаи – да разширят собствените си граници като се опитат да действат като екстроверти. После за още една седмица същата група от хора били помолени да се държат като интроверти.

Ползата от екстравертността е установена и по-рано, включително при „принудителна екстравертност”, но само за кратки интервали от време. В едно проучване например пътниците във влак били помолени да си говорят с непознати, а друга контролна група била помолена да мълчи. Съответно тези, които трябвало да разговарят, отчели преживяването си като по-позитивно.

Изследователката от Калифорнийския университет Соня Любомирски решила да разшири екстравертността, за да провери дали това ще накара хората да се чувстват по-добре.

„Констатациите предполагат, че промяната на социалното поведение е осъществима цел за много хора и че екстровертното поведение повишава благополучието”, коментира Любомирски, която е психолог от Калифорнийския университет и съавтор в изследването, публикувано в Journal of Experimental Psychology: General. Впрочем, психолозите предпочитат определението „екстраверт” пред „екстроверт”, поради историческата му употреба в академичните среди и латинския корен на думата от „extra” със значение „отвън”.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Първоначалното предизвикателство пред това изследване била презумпцията, че екстравертността, като черта възхвалявана в американската култура, е най-добра. Много от прилагателните, свързани с екстравертността, са по-ласкателни в сравнение с тези използвани, за да опишат интровертността. Повечето хора биха предпочели да бъдат свързвани с думи като „енергичен”, „деен”, вместо със „сдържан”.

Затова екипът на Любомирски се спира на думи, приети като най-неутрални. Така прилагателните използвани за екстравертността били „приказлив”, „уверен” и „спонтанен”, а за интровертността–„предпазлив”, „тих” и „резервиран”.

След това изследователите уверили участниците – както тези, които трябвало да влязат в ролята на екстраверти, така и тези, които трябвало да се държат като интроверти – че предишните изследвания показали, че и двата типа поведения са полезни за студентите в колежа. След това участниците били помолени да бъдат толкова приказливи, уверени и спонтанни, колкото могат да издържат. По-късно те били помолени да бъдат тихи, резервирани и предпазливи, после пак обратното. Три пъти седмично на участниците било напомняно с имейли да променят поведението си.

Според анализа на екипа участниците отчели, че се чувствали по-добре след седмицата, в която трябвало да бъдат екстроверти, и не толкова добре – след като трябвало да се държат като интроверти. Интересното е, че фалшивите екстроверти не съобщавали за дискомфорт.

„Това показва, че симулирането на екстровертно поведение значително подобрява самочувствието”, твърди Любомирски. „Симулирането на някакво поведение, свързано с личността, за една седмица може да се постигне по-лесно, отколкото се смяташе досега, а ефектите от това могат да са изненадващо силни.”

Изследователите смятат, че е възможно бъдещите експерименти по този въпрос да променят някои променливи. Участниците в проучването са били колежани, т.е. по принцип са били по-податливи по отношение на промяната на навиците. Следователно Любомирски предполага, че „ефектите от фалшивата екстравертност могат да се проявят след продължителен период на изследване.”

Превод: Елена Страхилова

Източник: Science Daily

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!