Чумите и епидемиите са естествени явления, които са съпровождали човечеството през цялото време на неговото съществуване. За съжаление понякога те достигат такива мащаби и водят до такива поражения, че могат да променят хода на историята и да доведат до гибелта на цели цивилизации.
Тук ще проследим случилото се по-време на някои от най-големите световни пандемии, които хората са преживели, от праисторията до нашето съвремие.

Праисторическата епидемия в Китай – около 3000 г. пр.н.е.

Открита от археолозите къща на 5000 години в Китай, препълнена със скелети, е доказателство за смъртоносна епидемия. Снимка: Photo courtesy Chinese Archaeology

Преди около 5000 години епидемия унищожава праисторическо селище в Китай. Телата на над 100 мъртъвци са натъпкани в къщи, които след това са били изгорени. Нито една възрастова група не е била пощадена, тъй като вътре в постройката са открити скелетите както на непълнолетни, така и на млади и хора на средна възраст. Археологическият обект в днешно време се нарича „Хамин Мангха“ и е един от най-добре запазените праисторически обекти в североизточен Китай. Археологическите и антропологическите проучвания показват, че епидемията се е случила твърде бързо, понеже хората явно са  нямали време за традиционни погребения, а след това мястото повече не е било обитавано.
Преди откриването на Хамин Мангха на място, наречено Мяодзигоу, отново в североизточнен Китай, е открито друго праисторическо масово погребение, което датира приблизително от същия период. Заедно тези открития свидетелстват, че най-вероятно епидемия е опустошила целия регион.

Чумата в Атина 430 г. пр.н.е.

Останките на Партенона, една от сградите в Акропола на Атина. Градът преживява петгодишна пандемия около 430 г. пр.н.е. Снимка: Shutterstock

Около 430 г. пр. Хр., малко след като започва войната между Атина и Спарта, епидемия опустошава населението на Атина в продължение на пет години. Според някои оценки броят на смъртните случаи достига 100 000 души. Гръцкият историк Тукидид (460 – 400 г. пр.н.е.) пише, че “хора в добро здраве внезапно са атакувани от жестока жар в главата, зачервяване и възпаление на очите, а вътрешностите им, като гърлото или езика, са разкървавени и излъчващи неестествен и зловонен дъх “(превод на Ричард Кроули от книгата “Историята на Пелопонеската война “, Лондон Дент, 1914 г.).

Въпросът каква точно е била тази епидемия отдавна е тема на дебати сред учените. Като възможности са изложени редица заболявания, включително коремен тиф и ебола. Много учени смятат, че пренаселеността на града, причинена от войната, изостря епидемията. Армията на Спарта тогава е по-силна и принуждава атиняните да търсят убежище зад серия от укрепления, наречени „дългите стени“, които защитават техния град. Въпреки епидемията, войната продължава и приключва чак през 404 г. пр.н.е., когато Атина е принудена да капитулира пред Спарта.

Антониновата чума 165-180 г.

Римските войници вероятно са донесли едра шарка у дома със себе си, което е предизвикало чумата по времето на император Антонин. Изображение: Shutterstock

Когато войниците се завръщат в Римската империя от военна кампания, обикновено със себе си те носят не само плячката на победата. Антониновата чума, която се предполага, че е била от едра шарка, всява опустошения в армията и впоследствие убива над 5 милиона души в Римската империя, според Ейприл Пуди, старши преподавател по римска история в Университета в Манчестър, съгласно неговия труд “Несгодите през Античността“, Раутледж, 2017).

Много историци смятат, че епидемията е била внесена за първи път в Римската империя от завърнали се у дома войници след войната срещу Партия. Епидемията допринася за края на Pax Romana (Римския мир), периода от 27 г. пр.н.е. до 180 г. от н.е., когато Рим е на върха на своята мощ и слава. След 180 г. обаче нестабилността нараства в цялата Римска империя, тъй като тя започва да понася повече граждански войни и нашествия от „варварски“ племена. Християнството става все по-популярно във времената след появата на чумата.

Киприановата чума 250-271 г.

Останките са намерени в град Тива в Египет, на място, където жертвите на древната епидемия са били изгаряни с огън. (Снимка: N.Cijan / Associazione Culturale per lo Studio dell’Egitto e del Sudan ONLUS

Наречена на св. Киприан, епископ на Картаген (древен град в днешен Тунис), който описва епидемията като сигнал за края на света, Киприановата чума убива по 5000 души на ден само в Рим.
През 2014 г. археолозите в Луксор (Египет) разкопават обект, който изглежда като масово погребение на жертви от чума. Телата им са покрити с дебел слой вар (използван в миналото като дезинфектант). Археолозите откриват три пещи, използвани за производството на вар, както и място, на което е бил запален гигантски огън с изгорени в него хиляди тела на покосените от епидемията.

Експертите не са сигурни какво заболяване точно е причинило епидемията. „Червата се отпускат и разтичат, телесната сила се изцежда, огън гори в рани по устата“ – описва симптомите Киприан в своя труд на латински, озаглавен „De mortalitate“ (превод на Филип Шаф от книгата “Бащите на третия век: Иполит, Киприан, Кай, Новатиан, Апендикс”, Ефирна библиотека на християнската класика, 1885 г.).

Юстиниановата чума 541-542 г.

Мозайка, изобразяваща император Юстиниан и неговите привърженици. Снимка: Shutterstock

Източната римска империя е опустошена от бубонната чума, което бележи и началото на нейния упадък. Впоследствие тя периодично отново се появява във Византия. Някои оценки сочат, че до 10% от населението на света е умряло заради нея.

Чумата е кръстена на византийския император Юстиниан І (управлявал 527-565 г.). При неговото управление Византийската империя достига най-голямата си мощ и териториално разширение, контролирайки територии, простиращи се от Близкия Изток до Западна Европа. По времето на Юстиниан е построена емблематичната катедрала, известна като Света София („Света мъдрост“) в Константинопол (съвременният Истанбул), столицата на империята. Юстиниан също се разболява от чумата, но оцелява; обаче империята му постепенно губи много голяма част от териториите си във времето непосредствено след пораженията от чумата.

Източник: Live Science
Превод: Радослав Тодоров

-50% на Абонамента (Годишен и Вечен) | Най-голямото намаление на БГ Наука за 2024 г.