Най-известният светлинен спектакъл в Европа, отразен в живописта на ХVІІІ и ХІХ век

Накратко: Статията разглежда историята на грандиозния пиротехнически и светлинен спектакъл в Рим, който е бил популярен в продължение на четири века. Тя проследява отражението на това събитие в европейската живопис и гравюра, както и развитието на фойерверките от военни средства до средство за масово забавление и религиозна символика.

Автор: Димитър Христович

 

Резюме:

Това е разказ за картините изобразяващи най-известният пиротехнически, светлинно звуков спектакъл в ренесансова Европа, провеждан в Рим за период от близо четиристотин години. Скоро след зараждането си спектакълът започва да бъде рисуван от италиански гравьори, които тиражират изображението за да го направят достъпно за все по-голям брой хора. В епохата на Просвещението от края на 18-ти век в Рим работят художници от различни европейски страни, някои от които ни оставят и първите цветни изображения на грандиозното събитие.

Ключови думи: фойерверки, живопис, спектакъл, художник.

Фойерверките произхождат от Китай, където от 12-ти век се използват в публични зрелища. Европейската история започва в края на 13-ти век, когато венецианският пътешественик Марко Поло донсася барута в Италия. 

 С течение на времето армейските части започват да разработват нов жанр спектакъл „изкуствени фойерверки“  за широката публика. Спектаклите са били наричани artificial (изкуствени), защото са били специално изработени за невоенни цели с цел забавление, или  „фойерверки“ което в превод от немски oбразува Feuer = огън +‎ Werk = работа, постижение, произведение = Feuerwerk. Същевременно хората, които са правили фойерверките, са били известни като artificers и са работили в пространства, наречени лаборатории (наименование, използвано и от алхимиците) много преди съвременната научна употреба на термина.

В зараждането си пиротехническите спектакли в Европа започват да се правят като част от религиозни церемонии, с цел привличане и въздействие върху масите, защото в много култури и вярвания, включително в християнството, на огънят се приписват мистични и дори божествени качества. В неговото духовно измерение той е символизирал чистота, просветление и божествено присъствие. Освен това харизматичните и трансформативни качества на огъня  довеждат до свързването му с магически или мистични сили. В свят без електрическа светлина огънят, отвъд неговите физически свойства е носил дълбоки символични значения.

До края на 17-ти век фойерверките се превръщат във важен елемент в публичните изяви и феерии в големите европейски държави. Църквата и монарсите не жалят ресурси и насърчават разработването на все по сложни и иновативни ефекти.

Между 17-ти и 19-ти век  Германия, Великобритания, Франция, Италия, Русия и други нации се надпреварвали една друга в правенето на все по-сложни, величествени и мащабни светлинни спектакли.  В Русия например фойерверките се харесвали основно заради жаждата на императорския двор за помпозност и зрелище, което пък от своя страна осигурява материална подкрепа за първото поколение академични учени от западен стил в страната.  В този контекст през 50-те години на 18-ти век, опитвайки се да използва конкуренцията сред своите учени, академията в Санкт Петербург възлага на двама от своите видни членове Михаил Ломоносов и Якоб Щелин да работят отделно върху разработването на зеления цвят във фойерверките с намерението да изберат този, който покаже по-добър резултат. По време на царуването на Петър III и Екатерина Велика много тържества биват придружени от зрелищни илюминации с постановка на алегорични композиции. Авторът на тези спектакли бил именно победителят в съревнованието Якоб Щелин.

През средата на 19-ти век италианските пиротехници добавят още цвят към фойерверките с хлориран прах и метални соли (стронций = червено, барий = зелено, мед = синьо, натрий = жълто). В процеса на работа те откриват, че използването на калиев хлорат като окислител прави огнените нюанси още по-ярки.

В Европейската живопис от 18-ти век се появяват и първите няколко изображения в цвят които ни разказват за тези зрелищни спектакли. Но истинската „надпревара“ в рисуването на светлинни празници започва в Рим в края на 18-ти век, където в замъка Сант Анджело от няколко столетия се провеждало пиротехническото представление Ла Джирандола. 

Цялата статия прочетете в новия Брой 182 на сп. Българска Наука.

Вземи „Вечен абонамент“ с -99 лв. – виж повече >> 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.