Най-древният случай на туберкулоза, открит при хора отпреди 500 000 години, засяга и съвременни здравни проблеми

Накратко: Нови доказателства за туберкулоза, открити в 500 000-годишна вкаменелост на Homo erectus в Турция, разкриват връзка между еволюцията и съвременните здравни проблеми. Изследването показва как миграцията към северни ширини и намалената продукция на витамин D при хора с по-тъмна кожа могат да компрометират имунната система и да повишат риска от инфекции.

Снимки: nytimes.com

Въпреки че повечето учени смятат, че туберкулозата се е появила само преди няколко хиляди години, нови изследвания от Тексаския университет в Остин разкриват, че най-древните доказателства за болестта са открити при 500 000-годишна човешка вкаменелост от Турция.
Откриването на следи от туберкулоза у екземпляр от човешкия вид Homo erectus, идва в подкрепа на теорията, че тъмнокожите индивиди, мигрирали на север от низинни, тропически ширини, произвеждат по-малко витамин D, което може да повлияе неблагоприятно на имунната система, както и на костите.

Преди това откритие в Западна Турция, което помага на учените да запълнят времевата и географска пропаст в човешката еволюция, най-старото доказателство за туберкулоза при хора беше открито в мумии от Египет и Перу, които датират отпреди няколко хиляди години.
Палеонтолозите прекарали десетилетия в търсене на останки от Homo erectus в Турция, за който се смята, че е първият човешки вид, мигрирал извън Африка. След като се разселил на север, видът е трябвало да се адаптира към все по-сезонен климат.

Изследователите идентифицираха този екземпляр като млад мъж на базата на аспекти на ръбовете по черепната структура, образуването на синусите и размера на хребетите по челото. Те също така откриват поредица от малки белези, които са набраздили костта на черепа, чиято форма и местоположение са характерни за Leptomeningitis tuberculosa, форма на туберкулоза, която атакува менингите на мозъка.

След преглед на медицинската литература за болестта, която впоследствие отново се е превърнала в глобален убиец, изследователите установяват, че някои групи хора демонстрират по-висока от средната степен на заразяване, включително индийците от Гуджарат, които живеят в Лондон, и сенегалските набори, служили във френската армия по време на Първата световна война
Изследователският екип идентифицира две общи характеристики за тези общности: път на миграция от ниски, тропически ширини до северни умерени региони и по-тъмен цвят на кожата.
Хората с тъмна кожа произвеждат по-малко витамин D, тъй като кожният пигмент меланин блокира ултравиолетовата светлина. И когато живеят в райони с по-ниска ултравиолетова радиация като Европа, имунната им система може да бъде компрометирана.

Джон Капелман, професор по антропология от Тексаския университет в Остин, е част от международен екип от изследователи от Съединените щати, Турция и Германия, които са публикували своите открития в броя от 7 декември на Американското списание за физическа антропология.
Най-вероятно е Homo erectus да е имал тъмна кожа, защото еволюира в тропиците, обяснява Капелман. След като видът се е преместил на север, той е трябвало да се адаптира към по-сезонен климат. Изследователите хипотезират, че тялото на младия мъж е произвеждало по-малко витамин D и този дефицит е отслабил имунната му система, отваряйки вратата към туберкулозата.

„Цветът на кожата представлява една от най-елегантните адаптации на биологията“, казва Капелман. „Произвеждането на витамин D в кожата служи като една от първите линии на защитата на организма срещу цял куп инфекции и заболявания. Недостигът на витамин D е свързан с хипертония, множествена склероза, сърдечно-съдови заболявания и рак.“

Преди изобретяването на антибиотиците лекарите обикновено лекували туберкулоза, като изпращали пациентите в санаториуми, където им е било предписвано излагане на много слънце и чист въздух.
„Никой не знаел тогава, защо слънчевите лъчи са неразделна част от лечението, но това действало“, казва Капелман. „Последните изследвания сочат, че приливът на ултравиолетово лъчение е стимулирал имунната система на пациентите, като е увеличил генерирането на витамин D, който е спомогнал да се излекува болестта.“
Изследванията бяха финансирани от Фондация „Леки“ и Съветът за научни и технически изследвания в Турция.

Източник: sciencedaily
Превод: Радослав Тодоров

Още много статии на подобна тематика може да прочетете в безплатния специализиран брой „Светлината, която съвременната технология хвърля към древността и праисторията“.
Свали броя от тук.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.