Най-доброто доказателство досега, че хипнотизираните хора не се преструват

Очите ви започват да натежават… или пък не? При провеждане на хипнотичен сеанс обикновените хора като че ли по някакъв начин стават марионетки, могат да бъдат накарани да говорят със смешни акценти, или да се държат като бебе, или по други смущаващи начини. Но наистина ли губят контрол над телата си, или просто се преструват?

Вече имаме някои от най-добрите доказателства до момента, че хипнотизираните хора наистина чувстват, че действат неволно. При оценяване на времето за реакция, изискваща светкавично действие, хипнотизираните хора се държат така, сякаш техните действия са извън техния контрол, по начин, който би бил труден за фалшифициране.

Хипнозата отдавна е спорна. Скептиците смятат, че вместо да са в някакво специално състояние на променено съзнание, хипнотизираните хора правят каквото им се казва, защото би било социално неловко, ако не го правят. Хората, които са силно податливи на хипноза – около един на всеки десет от нас – може просто да са особено податливи на внушение и желаещи да угодят, казват циниците.

Сега Питър Лъш от Sackler Centre for Consciousness Science в Брайтън, Великобритания, и неговият екип са използвали известен трик на ума, за да разследват тази мистерия. Когато смятаме, че сме направили нещо, което причинява нещо друго, ние възприемаме, че тези две събития са се случили по-близо във времето, отколкото ако смятаме, че те не са свързани. Например, ако мислим, че натискането на един бутон издава звук, изглежда, че звукът се появява по-рано след натискане на бутона, отколкото ако си мислим, че са независими събития – явление, наречено „умишлено свързване“.


РЕКЛАМА:

***

Екипът на Лъш е помолил 18 души, силно податливи на хипноза, да седнат пред един много точен часовник и да изпълнят задача на няколко пъти, при която натискат бутон, което задейства звуков сигнал след 250 милисекунди, при три различни обстоятелства.

Принудително действие

Ако пръстът им е издърпан надолу принудително – с прикачена връв – те възприемат периода преди сигнала като продължил 176 милисекунди. Ако връвта не дърпа и те сами избират кога да натиснат бутона, го виждат като 91 милисекунди – демонстрирайки умишлено свързване.

Но ако натиснат бутона в резултата на пост-хипнотична команда, те го възприемат като 156 милисекунди – по-близо до принудителното състояние, отколкото до доброволното.

„Това чувство на неволност е ключов елемент при хипнотичното преживяване“, казва Дейвид Спийгъл от Станфордския университет.

Този резултат е по-убедителен, отколкото просто да питаме хипнотизираните хора дали чувстват, че контролират действията си, тъй като винаги биха могли да излъжат, казва Девин Техюн от Университета Голдсмит в Лондон. В последното си проучване, било малко вероятно доброволците да знаят какви трябвало да са били техните отговори в трите различни условия. „Това е много по-добър метод от самостоятелните доклади“ (при които човекът сам описва какво му се е случило – бел. ред.), казва Техюн.

Сканиране на мозъка на хипнотизирани хора вече е показвало, че когато им е казано да чувстват болка, подобни участъци на мозъка се активират, както когато хората наистина изпитват болка. Но изследванията на изображенията на мозъка трудно се тълкуват, казва Лъш. „Това е най-обективното доказателство до момента, че хипнотизираните хора чувстват, че действията им не са под техен контрол.“

Лъш казва, че изучаването на умишленото свързване също може да ни помогне да изследваме психични заболявания, които засягат чувството ни за власт над телата ни, например шизофренията.

Превод: Гергана Димитрова

Източник: New Scientist


Европейска нощ на учените 2022 г.: