Направи дарение на училище!

Голяма награда „Питагор“ за цялостен принос

Чл.кор. проф. дхн Константин Хаджииванов

Разбери повече за БГ Наука:

***

Проф. Хаджииванов е доктор на химическите науки и член кореспондент на БАН с индекс на Хирш-50. Общото му научно творчество включва над 200 публикации цитирани над 8000 пъти като един от най-цитираните в международната литература български учен.  Научните приноси на проф. Хаджииванов са свързани с използването и развитието на метода на инфрачервената спектроскопия за охарактеризиране на повърхности, проследяване на повърхностните взаимодействия и изясняване механизмите на каталитични реакции. Председател е на УС на Център за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии, финансиран от ОП НОИР, и координатор на Националната научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита”. Той е доктор хонорис кауза на университета в Каен, Франция, член на Academia Europaea, отличен като Jiangnan Distinguished Professorship в Китай.

Международното признание на научните постижения на Хаджииванов личи и от неговия избор за рецензент на проекти, финансирани от European Research Council (ERC) и др. Той е обучил значителен брой докторанти, като съществена част от тях са вече хабилитирани учени, ръководители на звена и работещи в реномирани лаборатории в чужбина.

Хаджииванов има съществено участие при подготовката на Националната стратегия за научни изследвания. Като заместник председател на БАН той работи активно както за повишаване на научното ниво на академията, така и за сформирането на съвместни колективи с учени от университетите.

Акад. проф. дфзн Никола Василев Съботинов

Акад. Съботинов е доктор на физическите науки и академик) на БАН от 2003 г.. Има забележителна научна и научно-приложна дейност в областта на лазерната физика и технологиите. Научната му продукция общо възлиза на 380 публикации, 4 монографии и 30 патента (5 към настоящия момент). Има индекс на Хирш – 23. Неговите научни публикации са цитирани над 1400 пъти. Автор е на книгата „Лазерът” излязла през 2018 г. и преведена на английски. Създадените от него лазери намират приложение в медицината, индустрията, екологията и др. За неговата изобретателска дейност е вписан в Златната книга на българските изобретатели. Развиваната от него иновационна дейност е довела до производството на оригинален лазер както за България, така и в Австралия, САЩ и Южна Корея. Акад. Съботинов е съ-председател на Съвета по иновации в Българската търговско промишлена палата и Лауреат на премията на Томския Държавен Университет за високи постижения в науката, образованието, литературата и изкуствата.

Акад. Съботинов е ръководител на едни от първите научни проекти по Европейските рамкови програми в България. Носител е на много национални и международни награди и отличия. Под негово ръководство защитават докторските си дисертации и се хабилитират редица млади учени. Акад. Съботинов има и забележителна научно организационна дейност като: Заместник-председател на БАН (1996 г. – 2008 г.) и Председател на БАН  (2008 до 2012 г.).

Голяма награда „Питагор“ за млад учен

Доц. д-р Ина Йосифова Анева

Доц. д-р Анева (34 г.) има образователната и научна степен „доктор“ и е доцент в Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН”. Резултатите от работата й са публикувани в 74 високостойностни научни публикации в реферирани списания с общ импакт фактор по Web of Science: 52,53. За периода 2017-2019 г. тя е публикувала 25 статии в реферирани списания, от които 4 са в списания от най-високата категория, съавтор е на 3 глави от книги, като публикациите й са цитирани 73 пъти. Доц. Анева е носител на наградата на БАН и МОН за отличен младежки проект и на БАН за млад учен. За сравнително кратката й научна кариера взема активно участие в изпълнението на 36 научни проекта, на 8 от които е ръководител. Към момента е ръководител на 5 научноизследователски проекта и координира задачи по още 3. Научните интереси на доц. Анева са в областта на проучването, разпространението, естествените находища и популации на лечебни видове растения, устойчивото им използване, фитохимично изследване на състава на лечебните видове с цел практическата им приложимост във фармацевтиката и медицината.

През 2016 г. получава международно признание за активната си работа, като е една от шестимата избрани победители (единствена за Европа) в конкурса на ЮНЕСКО „Laureate of UNESCO’s Man and the Biosphere (MAB) Young Scientists awards, 2016“. Освен тази награда, доц. Ина Анева е носител на още 4 национални (за млад учен „Професор Марин Дринов”, за най-успешно изпълнение на младежки проекти, финансирани от МОН и БАН) и 2 международни научни награди (за млади учени: Виена, Ниш).

Доц. д-р Сунай Ибрямов Ибрямов

Доц. д-р Ибрямов (31 г.) има образователна и научна степен „доктор“ и е доцент по „Астрофизика и звездна астрономия“ във Факултета по природни науки на Шуменския университет. Директор е на Астрономическия център към Факултета по природни науки на Шуменския университет.

Научните интереси на доц. Ибрямов са в областта на астрофизиката и звездната астрономия. Автор и съавтор е на общо 57 публикации, цитирани 220 пъти в научната литература. Основните му научни интереси са насочени към изследване на млади звездни обекти, намиращи се в ранните фази от еволюцията на звездите. За периода 2017-2019 г. той е публикувал 14 статии в реферирани списания, от които 7 са в най-високата категория. Ръководител е на научен проект, финансиран от ФНИ към МОН, участва в още 2 проекта с ФНИ и един от Националната пътна карта за научни инфраструктури. Доц. Ибрямов е ръководител на екипи от студенти от Шуменския университет в международните научно-образователни кампании за търсене на астероиди, организирани от International Astronomical Search Collaboration към Университета Хардин-Симънс, САЩ. Ръководител е на 4 защитили дипломанти..

Сунай Ибрямов е член на няколко астрономически научни организации. Той е член на редакционната колегия и научен редактор на „Астрономически календар“, издание на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН.

Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на природните и инженерни науки

Доц. д-р Милен Иванов Георгиев

Доц. д-р Георгиев ръководи Лаборатория по Метаболомика към Институт по Микробиология-БАН и обучава студенти в специализиран курс лекции по метаболомика в  ПУ „Паисий Хилендарски“. Ръководител на специализанти/дипломанти и докторанти в страната и чужбина. Изследванията му са фокусирани върху биосинтеза на фармацевтично-значими молекули от растителен произход и създаването на биотехнологични подходи за тяхната устойчива продукция. Основен фокус на научен интерес са молекули с противовъзпалително действие и против затлъстяване. Доц. Георгиев въвежда в България за първи път съвременната платформа за метаболомика и метаболитно профилиране с ядрено-магнитен резонанс. За периода 2017-2019 г. той е публикувал 30 статии в реферирани списания и 4 монографични глави от книги и 744 цитирания. Ръководител е на 11 защитили докторанта и на 2-ма подготвящи се. По покана на Организационните комитети на престижни международни форуми в 10 държави,  доц. Георгиев е изнесъл 18 доклада. Участва в редакционните колегии на 6 международни научни списания. Ръководи и участва в 6 проекта за периода 2017-2019 г., финансирани от програмите Хоризонт 2020, ФНИ Румъния и България и фирма Биовет.

Доц. Георгиев е съредактор на списанията Phytomedicine, Food and Chemical Toxicology и Food Frontiers. Съучредител и член на Управителния съвет на Център по Растителна Системна Биология и Биотехнология в Пловдив.

Доц. Георгиев е носител на две награди Питагор, на Марин Дринов на БАН за млади учени и диплом за високи научни постижения от УС на БАН.

Награда „Питагор“ за утвърден учен в категория здраве и медицински услуги

Проф. дмн Цветалина Иванова Танкова

Проф. Танкова е доктор на медицинските науки, Заместник декан по научната дейност и Ръководител на Катедра по ендокринология в Медицинския факултет на МУ-София, Началник на клиника по диабетология, член на 14 Експертни съвета към Министерството на здравеопазването, НЗОК, Български лекарски съюз и др. Специализирала е в Швейцария, Франция, САЩ, Литва, Унгария, Кембридж и Оксфорд Великобритания. Тя е автор на 197 научни публикации, цитирани повече от 3500 пъти  с индекс на Хирш 25. За периода 2017-2019 г. тя е ръководител на 3-ма докторанти, 3-ма в процес на подготовка, 13 специализанти по ендокринология.

Проф. Танкова ръководи и участва в 9 научни проекта на международно и национално ниво. Многостранна е нейната международна експертна и преподавателска дейност, активното и участие в разработването на препоръки за добра клинична практика, програма за превенция на и въвеждане на съвременни технологии при захарен диабет.  Организатор е на курсове на EASD в България с участници от над 25 страни, член на експертни групи от Централна и Източна Европа за разработване на препоръки в областта на захарния диабет. Рецензент във водещи международни издания. Оценител на научни проекти към Европейската комисия. Член на Експертния съвет по ендокринология към Министъра на здравеопазването.

По настоящем проф. Танкова провежда задълбочени научни изследвания при предиабетни състояния – нарушена гликемия на гладно и нарушен глюкозен толеранс.

Награда „Питагор“ за утвърден учен в областта на хуманитарните и социални науки

проф. дфн Георги Теологов Каприев

Проф. Каприев е доктор на филологическите науки към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-професор и гост-лектор в множество европейски университети. Основоположник е на българската школа в областта на медиевистичната философия. Има приноси за разработването на философията във Византия, в тълкуването на диалога Изток-Запад в средновековната християнска култура. Автор на първия в света академичен курс по византийска философия. Има решаващ принос за въвеждането на дисциплината в световен план. Роля изиграват президентството му на комисията „Византийска философия“ на Международното общество за изследване на средновековната философия в периода 2002/12 г. и книгата му „Philosophie in Byzanz“. Отлично познава латинските изворих и прави преводи на български език, които популяризира в българската наука. За периода 2017-2019 са представени 4 монографии (2 самостоятелни, 1 преводна и 1 с 37 авторски глави), 2 учебника, над 20 студии и статии и 4 съставени сборника. Участвал е в 22 научни форума в България и чужбина. Представени са 55 цитирания на 31 текста.

Съосновател и член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия и на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP). Главен редактор на Philosophia.bg. Съиздател на „Архив за средновековна философия и култура“ и „Християнство и култура“. Член на редакциите на Studien und Texte zur Geistesgeschichte des Mittelalters на издателство Brill и на списанията Analogia, Philotheos, Смисао и Mediaevalia Philosophica Polonorum.

Награда „Питагор“ за успешен ръководител на международни проекти

Доц. д-р инж. Кристина Станимирова Близнакова

Повече от 15 години доц. д-р. Близнакова специализира и работи в чужбина и през 2016 успешно се реинтегрира обратно в България, след изпълнението на четиригодишна стипендия „Мария Кюри“. От 2019 г. е доцент в катедра „Медицинска апаратура, електронни и информационни технологии в здравеопазването“ в МУ- Варна. За периода 2017-2019 г. тя е публикувала 14 статии в реферирани списания, като общият брой публикации в такива издания е 43, при среден брой цитирания на публикация 4.5. Ръководи и участва в 6 проекта финансирани от ФНИ към МОН, Националния иновационен фонд и ОП „Иновации и конкурентноспособност“ на Министерството на икономиката, координира 1 международен проект по Хоризон 2020, 1 национален проект по ФНИ и 1 проект по Фонд „Наука“ на МУ-Варна.

Основният й принос е ръководството на европейски проект H2020-TWINN-2015 “Three dimensional breast cancer Models for X-ray IMAging research (MaXIMA)”, чиято основна цел е повишаване на научния и иновативен капацитет на научния екип от биомедицински инженери в областта на компютърното моделиране на тумори на гърдата за целите на ранната диагностика. Количествените показатели на проекта са преизпълнени -27 публикации и 54 участия на конференции. Европейската комисия обявява проекта за изключително успешен и публикува на своята интернет страница статия за успеха на проекта MaXIMA.

Носител е на награда „Варна“ за 2017 в направление „Технически науки“ за високи постижения в областта на биомедицинското инженерство; първо място в конкурса „Принос за по-добро общество“ на MSCA за 2017; награда „Най-популярен координатор на проект по програма Хоризонт 2020“ на МОН за 2019.

Награда „Питагор“ за научен колектив с успешна експлоатация и комерсиализация на научните резултати

Колектив от проф. д-р Пламен Димитров Кенаров, доц. д-р Иван Евгениев Иванов и   инж. Мартин Йочев

Колективът се състои от научни специалисти медици и инженери на изключително високо ниво с приложен инженер. Регистрират свидетелство за полезен модел в Патентното ведомство на Република България на тема: „Апарат работещ на принципа на систола/диастола и представляващ изкуствено еднокамерно сърце за провеждане на кръвообръщение извън тялото на човека.” Заедно с още 1 изобретение и 4 рационализации регистрирани в Патентното ведомство, колективът разработва и реализира полезен модел за извънтелесно кръвообращение, управлявано по параметрите на цикличен режим на работа „систола/диастола“ на базата на предварително задавано налягане, обем, обемна скорост/дебит на кръвния поток, време на цикъла на работа, извънтелесна обработка на кръвните клетки и полипептидите на кръвта със светлинен източник или чрез преминаване през специализирана среда. В настоящия момент тази процедура може да бъде използвана и за лечение на SARS/ARDS предизвикани от COVID-19 на базата на плазмена сепарация и обмен.

Награда „Питагор“ за значим принос на български учен, работещ в чужбина

Ст. н. с. д-р Петър Харалампиев Ламбрев

Д-р Ламбрев има магистърска и докторска степен по биофизика от СУ „Св. Климент Охридски“. Започнал научната си кариера в Института по биофизика в БАН, през 2005 г. се премества в Сегед за двугодишен проект по програмата „Мария Кюри“. Продължава да набира изследователски опит в Германия до назначаването му в Биологическия център, Сегед през 2010 г. Ръководител е на група „Фотосинтетични мембрани” в Биологическия изследователски център, Сегед, Унгария – един от главните научни институти в страната. Научните му трудове са цитирани 1187 пъти и има  Хирш индекс 17. За периода 2017-2019 г. има публикувани 18 научни труда. Той е ръководител на съвместен проект с Технологичния университет в Сингапур, в рамките на който са разработени нови методи за 2D и 3D нелинейна лазерна спектроскопия за изследване на свръхбързи процеси на пренос на възбудена енергия във фотосинтетични комплекси.

През 2018 г. д-р Ламбрев стартира проект за изграждане на експериментална станция за многоизмерна спектроскопия в Европейския лазерен център ELI-ALPS. Колективът на д-р Ламбрев изучава молекулярните структури и физични механизми, с които фотосинтезиращите организми – от примитивни синьо-зелени водорасли до висши растения, усвояват енергията на слънчевата светлина. За „фотографирането“ на тези процеси, д-р Ламбрев разработва нови експериментални подходи със сътрудници от Сингапур, Великобритания, Австрия, Нидерландия и др. и ръководи консорциум за изграждане на специализирана работна станция в наскоро основания център за атосекундни лазерни импулси ELI-ALPS в Сегед.

Награда „Питагор“ за приложни изследвания и резултати в областта на суперкомпютърни приложения и анализ на големи данни

Проф. д-р Емануил Йорданов Атанасов

Проф. д-р Атанасов ръководи екипа, осигуряващ работата на суперкомпютъра „Авитохол“ в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Разработките му намират приложение както във финансовата математика, така и в задачи, възникващи в машинното обучение и обработка на Internet-scale BigData. Съвместно със специалистите от Националния институт по метеорология и хидрология е разработил приложение за оперативно прогнозиране на метеорологични параметри със суперкомпютъра Авитохол. Ръководител и участник е в редица международни и национални проекти в областта на суперкомпютърните приложения. Автор е на 75 статии, видими в базата данни Scopus.

Източник: https://naukamon.eu/

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!