Начинът на готвене е навигирал разпространението на културите в Древен Китай

Излиза че в миналото това с какво са се хранили хората е зависело не само от това, какво се е предлагало на фермерския пазар, но също толкова много и от начина, по който са готвели. През бронзовата епоха в Китай установените стилове на готвене оказват дълбоко влияние върху скоростта, с която новите култивирани растения се възприемат в регионалните кухни, казва археологът Сини Лиу от Вашингтонския университет в Сейнт Луис.
Има дълбоко залегнало различие между източните и западните предпочитания за готвене в Китай: варене и готвене на пара на изток и смилане и печене на запад“, обяснява Лиу. „Какво ще се случи когато зърнени култури като пшеница и ечемик, които са залегнали в традициите за мелене и печене, влязат в кухня, която благоприятства варенето и приготвянето на пара и яденето на пълнозърнести храни?“ Дали хората, свикнали да започват деня си с купа пареща овесена каша, изведнъж ще започнат да правят тост вместо това?

Лиу започва проучването си, като изследва може би най-ключовия епизод в историята на храните – периодът на глобализация от преди около 7000 до 3500 години, когато опитомените животни и зърнени култури са се придвижвали от изток на запад и обратно през Евразия.
„В центъра на тази история е разпространението на изток на основните култури от т. нар. Плодороден полумесец като твърда пшеница и ечемик, от Близкия изток до Източна Азия“, посочва Лиу. „В обратната посока е имало движение на двуцветно сорго и могар (италианско просо) от Китай на запад.“

Цялата статия вижте в брой 145 на БГ Наука

Броя го предоставяме безплатно като част от Европейската нощ на учените.

Подаряваме ти брой 145 тук (безплатно) >>  https://link.nauka.bg/YQBc


РЕКЛАМА:

***


Европейска нощ на учените 2022 г.: