На Марс: Учените казват, че в крайна сметка кратерът Гюсев е съдържал езеро
bgnauka
публикувано на април 29, 2014
Доказателства за съществуването на древно езеро “Гюсев” са установявани многократно, но тази идея изглежда още по-достоверна, благодарение на ново изследване. Това изследване изгражда предположението, че води от наводнение са стигнали до него от огромната долина, която нарушава южния край на кратера. Тези наводнения изглежда са пълнили кратера достатъчно време, за да променят тефрата и да създадат солен разтвор. Когато солената вода се изпарява, тя остава остатъци от карбонатни минерали. С пълненията и изсушаванията си, вероятно случили се много пъти един след друг, езерото заредило Команче и съседните му скали с карбонати.
Оголената скала Команче, снимана с панорамната камера на роувъра Спирит, има ключови минералогични доказателства за древно езеро в кратера Гюсев.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/Cornell University/Arizona State University
Ако пустинните миражи се срещат на Марс, езерото “Гюсев” е един от тях. Този непостоянен воден басейн е идвал и си е тръгвал много пъти, поне в очите на учените, изучаващи Марс.
Но сега това най-накрая се подтвърждава, благодарение на анализ на стара информация, извършен от екип воден от Стийв Ръф, доцент работещ в Mars Space Flight Facility, в училището за земни и космически изследвания към Аризонския държавен университет (http://sese.asu.edu). Докладът на екипа наскоро беше публикуван в априлското издание на списанието Geology.
Историята започва в началото на 2004, когато НАСА приземява Спирит, един от двата роувъра за изследване на Марс, в кратера Гюсев, който е с диаметър над 100 мили. Защо точно в Гюсев? Защото, погледнат от орбита, Гюсев изглеждал сякаш преди е съдържал езеро, заради разкъсаният южен край от криволичещ речен канал. Заради това и мисията на роувъра е била основно фокусирана върху водосъдържащите скали. Но след като Спирит започнал да изследва, учените открили, че повърхността на Гюсев не е покрита с утаечен слой от дъното на езеро, а с вулканични скали.
На по-малко от две мили обаче се извисяват хълмовете на Колумбия, високи 300 фута. Когато Спирит ги изкачва, наистина намира древни скали, изменени от вода. Но за съжаление на учените, не е намерен утаечен слой от езеро измежду скалите. Вместо това, учените намират доказателства за хидротермална активност – по-точно горещи извори като тези в Националния парк Йелоустоун.
Но все още има надежда за езерото Гюсев, благодарение нa оголена скала в хълмовете на Колумбия, наречена Команче. Това оголване е необикновенно богато на карбонатни минерали на железно-магнезиева основа, откритие направено през 2010 година, в което Ръф изиграва главна роля. Докато карбонатните минерали на Команче първоначално са обяснявани с хидротермална активност, новият анализ на екипа посочва друг произход.
Хладни Води
“Погледнахме по-отблизо композицията и геоложкото разположение на Команче и на съседните скали. Има доказателство, че повърхностни води с ниска температура са причината за карбонатите в Команче, не топли води, извиращи под повърхността” – каза Ръф.
В началото Команче започнал като вулканична пепел, познат като тефра, който първоначално покривал хълмовете на Колумбия и съседни долини. Ръф обяснява, че това вещество дошло от експлозивни ерупции някъде в или около Гюсев.
Тогава тези води от наводнения навлизат в кратера през огромната долина, която разкъсва южния край на Гюсев. Тези наводнения изглежда са пълнили кратера достатъчно време, за да променят тефрата и да създадат солен разтвор. Когато солената вода се изпарява, тя остава остатъци от карбонатни минерали. С пълненията и изсушаванията си, може би случили се много пъти един след друг, езерото заредило Команче и съседните му скали с карбонати.
“Не е нужно езерото да е дълбоко” – каза Ръф. Хълмовете на Колумбия стоят на 300 фута височина, но са най-ниската част на Гюсев. Така че дълбоко, кратерно езеро не е необходимо да има.
Ръф обяснява, че днес, хълмовете на Колумбия се издагат като остров с по-стар терен, заобиколен от млади потоци от лава. “Команче и една съседна скала, наречена Алгонкуин, които са останки от по-стари и по-широкоразпространени залежи на тефра. Вятърът е разрушил голяма част от тези залежи, отнасяйки и много доказателства за старо езеро със себе си.“
Завръщане към Гюсев?
Роувърът Спирит замлъкна в една зимна нощ през март 2010 година и оттогава не сме получавали новини от него. Спирит остави голяма част от хълмовете на Колумбия и други цели неизследвани. Ръф уточни, че кратерът Гусев заслужава внимание при оценяването на местата за кацане на новия роувър планиран за 2020 г.
“Връщането към Гюсев би ни дало възможност за още един полеви сезон. След първия полеви сезон със Спирит, имаме много повече въпроси и нови хипотези, на които можем да намерим отговор като се върнем” – каза Ръф.
Тъй като мисията на Марс през 2020 г. ще събере и ще складира мостри за потенциално завръщане на Земята, това прави отиването на вече посетено място по-важно, според Ръф.
“От научна и оперативна гледна точка има логика да се отиде на място, за което знаем, че има разнообразна и астробиологически интересна материя за изследване. И сега знаем точно къде да го намерим” – каза Ръф.
Актуално
БГ Наука има нужда от вашата помощ
You may also like
