Направи дарение на училище!
Културното наследство се намира, защитава и консервира, като за това се грижат закони и администрация. До момента, обаче, никой не се е замислял какво трябва да е отношението към аромата, ако бъде приет като част от културната памет. Този въпрос изследват учени от Лондонския университетски колеж (UCL Institute for Sustainable Heritage), като в рамките на своя труд създават специален инструмент за документиране и съхранение на аромата на стари книги – “Колело на ароматите за стари книги”.
Експеримента си учените разделят на три етапа. Първият се провежда в библиотеката Dean and Chapter към катедралата “Свети Павел” в Лондон. Посетителите на библиотеката са помолени да определят миризмата ѝ, като най-често срещаните отговори са “дървесен” (избрано от 100% от попитаните посетители), “опушен” (86%), “земен” (71%) и “ванилов” (41%). Наситеността на ароматите е определена между “силна миризма” и “много силна миризма”. Повече от 70% от посетителите описват аромата на библиотеката като приятен, 14% като “средно приятен” и 14% като “неутрален”.
За провеждането на втория етап изследователите взимат проба от аромата на стара книга от 1928 г., която намират в антикварна книжарница в Лондон. След това представят извлечената миризма на посетителите на Бирмингамския музей с художествена галерия без да им съобщават кой е източникът. Най-често използваното определение от гостите на музея е “шоколад” (или вариации като “какао” и “шоколадово”), следвано от “кафе”, “старо”, “дърво” и “изгоряло”. Споменати са още “риба”, “телесна миризма”, “мръсни чорапи” и “глухарчета”.