Търсене
Close this search box.

Място, роля и значение на социалната защита на населението

Място, роля и значение на социалната защита на населението

Място, роля и значение на социалната защита на населението

Място, роля и значение на социалната защита на населението


Направи дарение на училище!



***

Автор: Елка Цонева

 

Резюме: Социалната защита е форма на социалната политика. Тя е елемент от обществената сфера на всяка демократична правова държава. Насочена е предимно към най-рисковите целеви групи в социалното пространство и е предназначена да бъде от полза за личността, семейството, общността, когато са в неравностойно положение. Едно разумно съвременно общество следва да поеме част от грижите за тяхното оцеляване, за осигуряване на тяхното съществуване, което да съответства на човешкото достойнство. В развитието на всяка демократична страна социалната защита е особено значима за гражданското общество, защото чрез нея се осъществява минимум необходимите грижи за най- нуждаещите се хора

Ключови думи: социална защита, целеви рискови групи, социална политика, социална справедливост.

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Социалната защита на населението е основно направление в развитието на социалната политика на всяка страна. Тази защита е постоянна като обществено явление и тя се променя в зависимост от промените в икономическата и социалната област.

Социалната защита на населението е сбор от установени принципи, норми и институции, на обекти и субекти, които не са в състояние в пълна степен да задоволят своите материални и духовни потребности.

Субектът, който осигурява социалната защита, е държавата, с нейните политически, икономически, синдикални, обществени и други организации, които имат за задача да подпомогнат отделни групи хора, семейства и граждани. При всички случаи гарант на социалната защита е обществото, с неговите възможности и средства.

Обектът на социалната защита може да бъде най-различен: цялото общество (когато се отнася за екологични проблеми), отделни групи (например безработни, пенсионери и учащи), даденият гражданин (когато са му накърнили икономическите свободи) и пр. Трябва да се отбележи и фактът, че самата защита е двупосочен процес: от една страна това е институционалната защита, която обществото трябва да предприеме чрез съответните институции; а от друга – това е социалната самозащита – т.е. мерките, които трябва да предприеме засегнатата страна, за да защити сама своите интереси.

Необходимостта от социална защита на населението се появява поради постоянната поява на социално-защитни потребности на обществото, отделни групи и индивиди. Тези потребности зависят от степента на икономическото и социалното развитие в страната към дадения момент. По-конкретно необходимостта за социална защита е породена от следните условия:

  1. У населението е изградена нагласа за социална защита като негово изконно право. Разбирането е, че всички сме част от едно общество, даваме своя принос за неговото развитие и трябва да получаваме защита на своите интереси.
  2. Правото на съществуване и социално равенство. Това значи, че необходимостта от социална защита се налага поради разделението на обществото по икономически, политически, етнически, религиозни, имуществени и управленски признаци. Затова трябва да се прилага социалната защита, за да се преодолее и смекчи установеното разслоение на обществото.
  3. Гражданското общество и социалната държава са конституционно установени, което значи, че по закон държавата и всички политически и икономически субекти трябва да се грижат за социалното благополучие на всеки член от това общество. Опитите да се налагат самостоятелни модели за социална защита от каквито и да са икономически, партийни, етнически и други интереси са противопоказни на социалния мир. Всяко отклонение от това положение се разглежда като проява на нетолерантност и то създава опасност за социалния мир в страната.

Социалната защита на населението се гради върху определени принципи. Тези принципи са свързани както с националните особености, така и с международни норми на поведение. Те включват:

  1. Законност и нормативност на социално-защитните цели, задачи и дейности, които са насочени към защита на точно определени социални потребности при установени условия и правила на обектите и субектите.
  2. Хуманност и социална справедливост спрямо нуждаещите се от защита граждани и социални групи.
  3. Диференцираност на социална защита, което значи, че трябва да има избирателност и поредност при ползването на защитните мерки, форми и средства.
  4. Доброволност и задължителност на мерките за социална защита – т.е. в повечето случаи субектът да желае да получи тази защита, а ако не желае, но засяга интересите на обществото с това нежелание – да се приложи принципът на задължителност (например на образование при някои етнически групи).
  5. Пълна информираност на обекта за предприетите мерки за социална защита спрямо него, така че сам да преценява за ефекта от тях.
  6. Комплексност при предлагането на съответните мерки за защита, така че да не се раздробява техния ефект за обекта.

Обхватът на социалната защита на населението се диференцира съобразно принципите, целите, задачите, дейностите и формите на защита на групите, категориите хора и семейства, чиито интереси трябва да бъдат защитени.

Главната цел на системата за социална защита на населението е, съобразно ресурсите, с които разполага, да предлага и осигурява възможно най-доброто и ефективно задоволяване на възникналите социални потребности на обществото, т.е. всичко онова, което хората със своите доходи и възможности не могат да си осигурят за нормален живот.

Главната задача се определя като стратегическа за определен период. В зависимост от конкретната икономическа ситуация тя се разбива на подцели, които са свързани с условията за приспособяване на хората към променящите се икономически условия – подем или криза. Затова обхватът на задачите на социалната защита е по-широк от обхвата на целите. Защото една цел може да се постигне в резултат на изпълнение на съвкупност от задачи.

Към общите задачи на социалнозащитната система се включват:

  1. Изграждане на необходима организационна структура и управленски институции за прилагане на определени форми, методи, механизми и средства за социална защита на населението.
  2. Набиране на средства и формиране на съответните фондове за провеждането на социалнозащитните мероприятия.
  3. Проучване, анализиране, регистриране и контролиране на нуждаещите се от социално подпомагане групи и категории от населението.
  4. Провеждане на строг контрол и отчетност на средствата за социално подпомагане на населението.
  5. Организиране на социална самозащита на населението при спазване на установения ред в обществото.

За финансиране на социалнозащитните мерки на населението се ползват редица източници като: средствата от държавния бюджет на страната; различните видове създавани осигурителни фондове; средства на обществени и международни организации; помощи от частния бизнес; самоосигуряване и пр.

Всички мерки за социална защита на населението са насочени към осигуряване на социална справедливост и социален мир в условията на разслоение на обществото от дефектите на пазарния механизъм. Социалната защита не може да замести икономическия растеж или стандартните инвестиции, насочени към растеж, като например изграждането на инфраструктура или осигуряването на здравни и образователни услуги. Тя, обаче, може да насърчи растежа, защитавайки имуществото и насърчавайки домакинствата да инвестират в дейности, които са по-рисковани, но с по- висока производителност и възвращаемост, и може да увеличи възвращаемостта от социални разходи, предлагайки на бедните хора средства за използване на налични услуги. Дългосрочните последствия от защитата и насърчаването на човешкия капитал могат да бъдат значителни. Добре проектираната социална защита може да насърчи пазарно базирани решения, като дейности за микрофинансиране с цел осигуряване на кредит или застраховка, да предостави средства за достигане до най-бедните, както и да осигури защита в случаи, когато пазарно базираните решения не проработят. Социалната защита може също така да бъде част от стратегия за подпомагане на най-уязвимите групи, като, преодолявайки неравенствата, направи растежа по-приобщаващ. Тя може да играе основна роля за изграждането на кохезионни общества, а в по-широк план — за укрепване на пакта държава-общество, като легитимността на държавата се крепи на нейната възможност да предоставя своята част от задълженията по социалния договор. По този начин тя може да допринесе за устойчивостта на растежа чрез укрепване на социалната стабилност и политическата отчетност. Държавата – както отбелязва Стиглиц – играе важна роля в областта на социалната защита, като осигурява „застраховка“ срещу много значими рискове, с които се сблъскват гражданите, като безработица или нетрудоспособност“ (Стиглиц 2010,  291).

Ефективна социална защита на населението може да се провежда само когато са налице съответните условия за това. Тези условия са съобразени с фазата на икономическия цикъл, в който се намира обществото, и възможностите му да предприеме съответните мерки за защита на отделни слоеве от населението.Тези условия са многопосочни, но от гледна точка на социалната политика се систематизират в следните посоки:

  1. Разработване на правната основа на социална защита, която да съответства на общата законова система на обществото. Изискванията тук са за стратегически мерки, които да обхващат процесите по защита на населението в цялостна система за по-продължителен период. Това значи, че не са желателни мерки, които да решават отложени от миналото и заварени от настоящето проблеми, а такива, които са принципни и важат за цялото общество, а не само за отделни негови привилегировани групи. В този случай прилагането на каквито и да е мерки за защита ще противоречи на принципа за равнопоставеност на отделните рискови групи. За да се избегне тази опасност, в обществото трябва да има изградено разбиране на проблемите и точно изградена база за тяхното решаване, която да не е подвластна нито на конюнктурата, нито на тяснополитическите интереси на правителството и другите управляващи кръгове. Това значи, че не е достатъчно да се приемат основните социални закони за заетостта, безработицата, условията на работа и заплащане, а да се приемат закони, които трайно и в дългосрочен аспект уреждат специфичните проблеми на използване на работната сила, социалното положение и защита на детския, женския и младежкия труд, на инвалидите, безработните, получаващите социални помощи, защитата на потребителите, на пенсионерите, уволнените от работа и пр. Една стабилна законова уредба ще гарантира, че всяка смяна на управляващите няма да промени съществено правата на засегнатите от пулсацията на икономиката лица. Класически пример в това отношение е Англия, която, основавайки се на своя исторически опит и традиции, трудно променя законодателството си в тази област.
  2. Изграждане на ефективно действаща система за социална защита на населението, която да е изградена на натрупания национален опит и опита на останалите страни и международни институции. В условията на глобализиращия се свят и засилващата се миграция на работната сила, разумното взаимстване от социалната практика на развитите социални държави е не само необходимо, но и препоръчително. Това се налага от факта, че изграденият Европейски съюз като интеграционна общност на Европа записва в Договора за своето създаване хармонизиране на трудовите условия, социално подпомагане и живот на всички свои членове (вж. по подр. https://www.univie.ac.at/RI/eur/20070101/BG_EU20070101.pdf). Тези условия са задължителни за всички членове на Общността и те са резултат от натрупания богат опит на страните-членки.

Заедно с ЕС трябва да се следват изискванията и препоръките на Международната организация по труда, Международния валутен фонд, Световната банка и другите световни организации, които се занимават в една или друга степен със системата за социална защита на населението. Правото на тези институции да се намесват във вътрешните работи на страните-членки по социалната защита на населението е, че от една страна, това са подписани договорености за провеждане на единна политика (включително и в социалната област), а от друга страна, че тези институции отпускат кредити на страните и са заинтересовани те да се използват ефективно и по предназначение. В много случаи отпускането на кредитите е свързано със социална защита на населението.

  1. Важно условие за ефективна социална защита на населението е изграждане на рационална организационно-управленска структура на социална защита. Това значи, че трябва да се следват принципите на етатизма (държавното начало) със социалната организираност на обществото. Не е достатъчно само Министерството на труда и социалната политика да се занимава с решаването на проблемите по социалната защита на населението, а това трябва да е грижа както на отделните обществени, политически, етнически и религиозни организации, така и на обществото като цяло. Следователно, тук въпросът опира до съчетаване работата на административно задължените органи за социално подпомагане (на първо място Министерството на финансите, Министерството на труда и социалните грижи) и на всички останали органи, организации и лица, заети с тази твърде хуманна дейност.
  2. Съществено условие за безпроблемна работа по социалната защита на населението е осигуряване на източници за финансиране на съответните мероприятия. Това са действията по осигуряване на необходимите финансови, материални, трудови и други ресурси за функционирането на социално-защитната система на страната. Това значи, че трябва да се търси оптимума между растящите и разширяващите се сфери и субекти на социална защита, финансовите възможности на държавата и обществото за предоставяне на средства за социално-защитни мерки и ефекта от тези мерки. Въпросът е не толкова колко и какви групи, а доколко се решават проблемите на тези социално-защитими групи, т.е. да се сведе до минимум т.нар. „ефект на пробитата кофа”[1] – известен от макроикономиката.

В сферата на социалната политика наличните средства се разпределят чрез допълнително финансиране на институции или по-често чрез проекти, чиято пригодност се определя на конкурентен принцип. Проектите са по-предпочитаният от  европейските институции механизъм за кандидатстване. При структурните фондове това означава, че ударението се поставя върху финансиране при съвместно участие на европейски и национални ресурси, високата степен на отчетност и партньорството на няколко равнища. Тази практика притежава доказан потенциал за стимулиране развитието на политическите процеси в отделните държави, както и за превръщането на фондовете от източник на средства в генератор на иновации при програмирането и управлението на проекти. При подобно развитие най-облагодетелствани биха били гражданският сектор и по-малките неправителствени организации. Като цяло подходът за финансиране, основано върху създаване и управление на проекти, спомага за установяването на по-високи стандарти по отношение на формулирането на целите и повишава както ефективността, така и ефикасността на различните програми. По-високата степен на отчетност пък позволява по-точното измерване на реализираните чрез проектите положителни ефекти. От друга страна, неподготвеността за създаване на проекти на общинско и национално равнище може да доведе до неуспех при усвояването на средствата, отпускани чрез структурните фондове.

  1. Условие за ефективно функциониране на системата за социална защита на населението е всички случаи за подпомагане на нуждаещите се групи да бъдат съобразени със законовите социално-защитни нормативни документи така, че да не предизвикват спорове от всякакъв характер. Това значи, че независимо от това дали мероприятието за социална защита е свързано с дейността на правителствените органи или обществените организации, то трябва да е изрядно от законова гледна точка и да не може да се атакува от засегнатите лица и групи.
  2. Полезно условие за ефективни действия при социалната защита на населението е осигуряване на пълна прозрачност в работата на органите и организациите, занимаващи се с тази социално значима дейност. За да се преодолеят разбиранията, които се ширят, че социално-защитната дейност е „къща с разграден двор” и всеки може да си прави каквото си иска, а средствата, които се влагат в тази дейност, са „каца без дъно”, от която може безчетно да се гребе, трябва да се провежда политика на пълна отчетност, информираност и прозрачност в работата на органите и институциите, заети с непопулярните социално-защитни действия и мероприятия. Така не само ще се създаде доверие в работата на системата, но и ще се разшири обществената подкрепа за тази социална област. Действията по рекламирането, масовото разгласяване и стимулиране на спонсорите е неотменна част от работата по „социализиране” на мероприятията. Понякога една грамота, диплом или анонс е достатъчна награда за спомоществователите на социално-защитните мерки.

Ефектите от социално-защитната дейност са многопосочни и разнообразни. В най-общ план те могат да се групират в две основни групи:

Първата група е свързана с пазарния механизъм, на който се подчинява една развита икономика. В случая ефектът от политиката на социална защита на населението е да смекчи, ограничи и коригира пазарните дефекти, така че да се създадат възможности за действия, осигуряващи съществуването на една социално организирана пазарна държава. По този повод, позовавайки се на Кейнс, Стиглиц пише – „Кейнс разкри определено несъвършенство на пазарите – причина да не се допуска безконтролното им функциониране, което би могло да се преодолее чрез колективни действия. Той бе загрижен, че пазарите могат да пораждат постоянна безработица.“ (Стиглиц 2003,  222). Това значи, че повечето от недъзите на пазарния механизъм се коригират от политиката на държавата в интерес на цялото общество. И разсъждавайки в тази насока, Стиглиц продължава: „Кейнс отиде още по-далеч, когато доказа необходимостта от глобални колективни действия, тъй като действията, предприети от дадена страна, рефлектират и върху други държави. Вносът на една страна представлява износ на друга. Когато една страна ограничи обема на вноса, по някаква причина, страдат икономиките на другите страни“ (Стиглиц 2003,  222). Пазарните дефекти, или провали, са свързани в един общ глобален механизъм и само общите колективни действия биха довели до ефективен резултат.

Втората група ефекти от социално-защитната дейност на населението са гарантиране позициите на социално слабите и рискови групи в обществото: млади семейства, безработни, пенсионери, инвалиди, учащи се и пр. Всяко пазарно общество има своите недостатъци по отношение на доходи, възможности и средства за съществуване. Задачата на социалноосигурителните и защитните действия е да се намесва, и чрез системата на балансираното развитие да създаде и поддържа равновесие в социалната област, защото ефектът от това е намаляване на социалното напрежение и гарантиране на социалния мир в обществото. Независимо от начина, по който се проявяват социалните проблеми, и независимо от това колко важни са те за обществото, поставени на дневен ред те се превръщат в условия, които трайно влияят върху социално-икономическите процеси в обществото.

Точното измерване на ефектите от социалната защита на населението е трудна задача, защото в много случаи едни или други действия и последици в тази област не се поддават на измерване с конкретни физически величини. Много е трудно да се измери благодарността от една навременна помощ. На практика обаче, макар и с голяма доза условност, се използват редица показатели като:

  1. Обхват на лицата, получили помощ по социална защита.
  2. Размер на осигурената социална защита на 1 нуждаещо се лице, семейство или група от пари, материални блага, услуги и други придобивки.
  3. Степен на задоволяване на различните видове потребности от нуждаещите се от помощ лица.
  4. Делът на разходите за социална защита на населението в БВП, НД, бюджетните разходи, средната работна заплата, жизнения минимум и др.
  5. Международни сравнителни показатели за социална защита на населението в страната и чужбина.

Границите за социална защита на населението се определят от възможностите за финансиране на съответните мероприятия, от вида и приоритетите на социалните проблеми, които са на дневен ред пред обществото, философията на социалната политика в страната, както и вариантите на тази политика: политически либерализъм, консерватизъм или волунтаризъм. При всички случаи определящо е правилото да не се ограничава, а да се коригира и допълва пазарният механизъм.

Социална защита на населението се базира на обективни принципи, критерии и регулатори. Тя е насочена към осигуряване на социална справедливост и социален мир в условията на разслоение на обществото от дефектите на пазарния механизъм.

В условията на една пазарна икономика кризисните сътресения се отразяват основно върху доходите на населението. Механизмът на свободното ценообразуване и пазарните неравновесия между търсене и предлагане завихрят инфлационните моменти и това се отразява върху количествените и качествени страни на доходите. Счита се (Димова, Георгиева, Янева 2000, 111-112), че неравенството в доходите и жизнения стандарт на индивидите може да бъде обосновано, само ако те имат равен доходен старт в живота; ако неравенството е резултат от индивидуални предпочитания за потребление или спестяване; когато отразява индивидуалния принос за повишаване на съвкупните доходи или е следствие от мерки, провеждани в интерес на общественото благо.

Инфлационният механизъм по ценови начин води до структурно преразпределяне на доходите чрез тяхното обезценяване. В същата посока действа и пазарното неравновесие. То взривява цените с тежки за доходите и техните получатели последствия. За редица социални групи получаваните доходи не осигуряват необходимите средства за едно нормално живеене, а за някои от тях са недостатъчни за биологично оцеляване. Затова се налага държавата в тези случаи активно да подпомага семействата, провеждайки политика на активна борба с обедняването. Тази политика обхваща социалните групи, получаващи различни видове доходи. В една пазарна икономика основните източници на парични доходи на населението се формират от: работна заплата, бизнес дейност, пенсии, наеми, лично стопанство и социални плащания от различни социални институти.

Тези доходи придобиват реално покритие, ако са подплатени със стоково покритие при нормални цени. Всяко отклонение от тези норми автоматически обезценява реализираните доходи и ги превръща в силно инфлационни, защото една устойчива и сравнително висока инфлация се превръща най-напред в инфлация на търсенето, а след това на предлагането. Покачването на цените на основните хранителни стоки рязко свива тяхното търсене. То се отразява в свиване на предлагането и всичко това рефлектира в две посоки върху доходите: първата посока е, че с получаваните вече доходи не може да се осъществи същия набор от стоки и услуги от потребителската кошница, който се е получавал досега; втората посока е, че свиващото се търсене и предлагане се отразява върху търсенето на работна сила, заетостта и възможността за получаване на доходи от населението. Това засилва инфлационното напрежение в доходите. Показателен пример е икономическата ситуация в България 1990-1994 г. Инфлацията през септември 1994 г. достига 87% спрямо 1993 г (Статистически годишник на Р. България 1994, 76 – 77), а доходите се свиват с 17% (Статистически годишник на Р. България 1995, 104). Това води до намаляване на произвеждания БВП и подхранване на инфлацията на предлагането. Тя се „запълва” с повишаване на цените на стоките на пазара. Крайният резултат е отваряне на ножицата между ръста на инфлацията и паричните доходи на населението така, че при номинално повишение на доходите за периода с почти 11(Статистически годишник на НР България 1990 ,421) пъти, покупателната способност намалява до 45% спрямо 1990 г. (Статистически годишник на НР България 1994, 386). От примера става ясно, че инфлацията подкопава толкова покупателните възможности на доходите, че на практика те вече осигуряват само социалния минимум на населението като цяло, а за някои категории потребители слиза и около и под жизнения минимум.

Този пример показва пряката връзка между инфлация, доходи и социално подпомагане. Държавата използва своите инструменти, за да влияя върху паричното разпределение на доходите, ръководена от критерия за социалната справедливост. Това не би трябвало да се разглежда като автоматично изравняване, а по-скоро като икономически механизъм за ефективна диференциация (Благойчева 2011, 21). Разбира се, тук трябва да се държи сметка и за получаваните доходи от различните групи население, защото различните видове доходи реагират по различен начин на проявлението на инфлацията като може да имат противоположни посоки на движение. В зависимост от това как реагират доходите на инфлацията, те се групират в две основни групи:

  1. Доходи с ярко изразена негативна инфлационна характеристика.
  2. Доходи с относително позитивна инфлационна характеристика.

Към първата група се отнасят доходите от работни заплати, пенсии, помощи и стипендии. Втората група засяга доходите от самостоятелна икономическа дейност и лихви от спестявания.

Характерна особеност за инфлационното движение на доходите от първата група е, че при повишаване на инфлацията получателите на тези доходи търпят големи загуби от покупателната стойност. Най-значителни и осезаеми са загубите при работната заплата, защото обикновено с работната заплата се издържа едно семейство, в което има както работещи, така и подрастващо поколение, което не получава средства, а харчи за съответните нужди – лично консумативно поведение, образование, наука, социални разходи и пр. Положението се утежнява още повече, когато, поради различни причини, при покачване на цените заплатата се стопира на едно равнище, или се премине на непълен работен ден, прекратява се работата на второ работно място и пр. Това свива значително получаваните доходи и засилва напрежението в семейството.

При пенсиите загубите на доходите от инфлация на пръв поглед са поносими, защото се предполага, че временните затруднения се компенсират както от държавата, така и от заделените спестявания през предшестващите периоди. В една развита социална държава при възникнали временни затруднения държавата ще индексира доходите на тази социална група така, че те да понесат трудностите по най-безболезнен начин.

При доходите от помощи и стипендии влиянието на инфлационните промени е относително слабо, защото се счита, че тези доходи най-често са съпътстващи, а не основни.

При втората група доходи е характерно, че в много случаи има надинфлационно нарастване на техния размер. Така например, при доходите от частния бизнес за онези сектори и видове дейности, които бързо се приспособяват към новите условия, се създават възможности да се „улавят” и неутрализират отрицателните последици от инфлацията, и дори да се реализира по-голям ръст на доходите от растежа на инфлацията. Това става възможно поради движението на цените и възможността на частния бизнес да калкулира в тях своите трудности, изпреварвайки с една стъпка движението на инфлацията. Например като калкулира увеличение на разходите в цената, преди обаче това да стане реалност.

При лихвите нещата трябва да се разглеждат комплексно. За по-голямата част от спестяванията със среден размер, финансовата политика на държавата е чрез интервенциите на централната банка на паричните пазари да се въздейства върху лихвените проценти на търговските банки така, че да се стабилизира този показател в определени граници, и да се защитят в определена степен доходите от лихва. Показателен пример за това е съвременната финансова криза, в която първата стъпка беше да се налеят пари от бюджетите на страните във финансовия сектор. Така държавата подпомага населението при спестяванията като вид доход.

При провеждането на политиката за гарантиране на финансовата стабилност на банковия сектор, правителството чрез различни инструменти като емисията на ДЦК, операции на открития паричен пазар, дисконтовия процент и пр. създава възможност на хората с по-големи спестявания и доходи да ги трансформират в някои от тези активи и да печелят от това. Показателен пример за това е финансовата криза в България през 1996-1997 г., когато БНБ фиксираше основен лихвен процент от 45-50%  (Статистически годишник на Р България 1998, 153 – 154), а финансовите институции (ДСК и новопоявилите се банки) търгуваха с емитирани от правителството ДЦК с доходност 80-86%. Това позволи на някои хора не само да защитят своите доходи от инфлацията, но и да натрупат значителни средства и богатства поради това, че поради масовото обедняване много недвижимо имущество се продаваше далеч под костуемата цена.

При отчитане на връзката обедняване и социално подпомагане трябва да се държи сметка за разпределението на доходите между отделните подоходни групи от населението. За целта се изчисляват съответните показатели. От тях с най-голямо практическо значение е полученият общ доход средно на 1 лице. Той се съпоставя с официално установеният социален минимум от доходи и се преценява каква част от дохода покрива този минимум, и какъв размер от населението по социални групи е засегнато от инфлационното обедняване и се нуждае от социално подпомагане. Тогава се преценява какви са възможностите на обществото за осъществяване на тази дейност и какви източници може да се ползват.

Основните източници, от които могат да се черпят средства за социално подпомагане, са познатите вече източници като държавен бюджет, бюджетни и извънбюджетни фондове, частни ресурси, дарителски организации и фондове и пр. Всички те въздействат върху социалната сфера, оказвайки социална помощ на населението, за да се избегнат или смекчат негативните последици от обедняването на обществото. Това се прави поради две причини: от чисто морални съображения (нравствена, религиозна, духовна основа); и от социалнополитически съображения – да се преодолее социалното разслоение на обществото и да се избегне риска от силно недоволство и социална съпротива на някои групи. С тези действия обществото преодолява недостатъците на пазарния механизъм, коригирайки ги със социална намеса.

 

 

Използвана литература:

 

1.     (Монография) Белева, И. и др.: Искра Белева, Васил Цанов, Дочка Велкова. Условията на труд и качеството на заетостта в България: тенденции и взаимодействия, София: Авангард Прима, (Икономически институт на БАН) 2009.
  1. (Монография) Благойчева, Хр: Христина Благойчева. Монетарната бедност в България. Измерения и социална защита, В. Търново: Фабер, 2011.
  2. (Монография) Димова, Д. Душка Димова, Богдана Георгиева, Надежда Янева. Социална политика: държавна, общинска, фирмена. София: Тракия-М, 2000.
  3. (Монография) Стиглиц, Дж.: Дж. Стиглиц. Свободното падане. Америка, свободните пазари, кризата и виновните за нея, ИК „ИнфоДАР“ ЕООД – София, 2010.
  4. (Монография) Стиглиц, Дж: Дж. Стиглиц. Глобализацията и недоволните от нея, УИ “Стопанство”, С., 2003.
  5. (Справочник) Статистически годишник на Р. България 1990,1994, 1995, 1998. НСИ, София.
  6. https://www.univie.ac.at/RI/eur/20070101/BG_EU20070101.pdf

 

 

[1] Дефектите в политиката на социалната държава са изследвани от професора в Бруклинския институт Артър Оукън. В процеса на преразпределение на доходите възникват редица отрицателни последици, които той метафорично нарича „ефект на пробитата кофа“ Кофата на преразпределителното облагане е продупчена и около 1/3 от средствата, които се вземат от богатите не стигат до бедните. Причина за това са високите административни разходи за издръжка на самата данъчна и социална система за подпомагане на бедните.

 

 


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.