Музей по История на медицината – Варна

Слушай цялата статия тук:

 

Автори: доц. д-р Михаела Варнева и Ивелина Димитрова

Изключително ми е приятно да ви представя музея по История на медицината. Благодаря на редакторите на списание Българска наука и специално на Росица Ташкова, която ме помоли да напиша този репортаж. Ще се радвам, ако моят разказ е интересен и ви накара да го посетите. За мое съжаление има жители на града, които не знаят за неговото съществуване. За всички вас ще кажа, че той се намира на една тиха улица, в близост до морската градина на гр. Варна, от която го отделя бул. Приморски. Големи дървета пазят каменната сграда от силния морски вятър през зимата и правят сянка през лятото. Обърнат към морето и загледан в него, той пази миналото на медицинската професия, показва нейните корени и е свидетел на нейното развитие.

Малко известен факт е, че музеят по История на медицината е единствен не само в страната, но е единственият и на Балканите. Сградата, в която се помещава е уникална. Намира се на улица Параскева Николау №7. Според безспорни исторически факти в нея се е помещавала първата благотворителна болница по нашите земи. Средствата за построяването ѝ са дарени от варненеца Параскева Николау. Предполага се, че е роден във Варна през 1825 г. Баща му Никола има широки търговски връзки с Цариград и Одеса и се постарава да даде на сина си високо образование. След завършване на образованието си младият Параскева е въведен в търговията от баща си. Живее и работи предимно в Одеса. За много кратко време той става истински управител и двигателна сила на търговските предприятия в кантората на баща си в Одеса. Бързо успява да натрупа значително богатство и става крупен търговец. Параскева няма преки наследници (жена и деца) и през 1858 г. прави своето завещание, с което дарява на родния си град Варна, голяма сума сребърни рубли – 25 000 сребърни рубли за построяване на болницата и годишна лихва от 80 000 рубли за издръжката ѝ, 50 000 рубли за вдигане на храм на името на св. Николай, както и допълнителни средства за зестри на девойки сираци и за стипендии на варненчета, които учат търговия в Атина.


РЕКЛАМА:

***

Параскева Николау лично избира мястото, където да се построи „дом от 12 стаи за пригледвание болни, сирачета, престарели и умалишени“. Предвижда в близост да има къщи за лекар, аптека, слуги и двор, където болните да се разхождат. Избира дори и вида на дърветата, които да се засадят в двора – черничеви, за да се изхранват с тях копринени буби с търговска цел, а спечелените средства да се използват за издръжката на лечебницата. Строежът на болницата започва през 1868 г.

Сградата на първата дарителска болница, сега музей по История на медицината
Сградата на първата дарителска болница, сега музей по История на медицината

Една година по-късно, през 1869 г. строежът е завършен и болницата е открита в деня на свети Илия, на когото е именуван и параклисът в двора ѝ, обслужван от свещеник. На 8 ноември 1869 г. болницата приема първите си пациенти. Тя разполага с 12 стаи, 8 души персонал и е голяма придобивка и гордост за града по онова време. Правилата, по които функционира първата дарителска болница у нас са написани приживе, лично от дарителя през 1875 г. и са отпечатани в Цариград. Те са в обем от 24 страници и посетителите могат да ги видят в музея. Изложени са в първото фоайе, под портрета на дарителя. Неговата воля гласи: „Безплатно лечение за всички пациенти без разлика на вяра, пол и народност. Допускат се старци и умопомрачени. Приютяват се скитници и сирачета, а на лекарите строго се забранява да получават пари и подаръци от болните”. С правилника за функциониране на болницата, дарителят въвежда изключително високи за Османската империя професионални изисквания към работещите. Лекарят трябва да има докторат по медицина от университет, а аптекарят – диплома по фармация. Целият персонал трябва да живее и да се храни в болницата, освен лекаря. Той пък е длъжен всяка година да дава писмен отчет пред настоятелството. Болницата за бедни работи като общинска и лекува безплатно до 1918 г.

И досега над входа на сградата на музея стои паметна плоча на гръцки език. Преводът е направен от доц. д-р Владимир Д. Василев: “Тази болница като дворец издигна Парашкева Варненец, син на Николая, от благочестие на обществото, за странниците и тукашните, предостатъчна за нас, дарявайки на всички дар здраве, като служи състрадателно и предано на Христа, като вършеше това. С това той доказва любовта си към ближните си. Сградата се издига величествена като пожелание и венец на отечеството. Нека Христос му даде добро на небесата, усърдие на тукашните и опазване на болест. Това, благодарната на висшите небеса Варна написа по желание на цялото общество с Танталидев епос. – В лето господне 1861. – От архиепископа Пофийрий и ефорите: Панко Георгиу, Васил Сулини, Ат. Харитопуло, Ст. Теофанис, Евстати Мавромату.”

След 1918 г. сградата няколко пъти е сменяла своето предназначение, но винаги е била в служба на здравето на варненци – била е военен лазарет и холерен изолатор, а през 1919 г. д-р Янаки Богданов открива първата акушеро-гинекологична амбулатория. През 1924 г. е инфекциозна болница, противобясна и бактериологична станция. През 1927 г. в постройка към сградата на болницата е открит първият във Варна Общински Майчин дом, който се помещава в сградата до 1933 г., а по-късно през 1966 г. там се разполага ХЕИ-Варна.

Волята на дарителя се спазва през годините. Тя е жива и днес, защото сградата е музей по История на медицината и отново има обществено значение за родната му и обичана Варна.

Идеята за създаване на Музей за история на медицината възниква сред варненската медицинска общност по време на честването на едновековния юбилей от основаването на благотворителната болница на Параскева Николау през 1969 г. Основание за това дава самата сграда-ветеран, свидетел на времето и етапите, през които преминава здравеопазването; историческите дадености на древния Одесос и Черноморието, като люлка на цивилизацията и богатството от медицински школи, събития и изтъкнати медици, с които изобилства районът. Изминават девет години и през 1978 г. идеята прераства в решение на Окръжен народен съвет – Варна. Сградата е освободена от помещаващия се в нея хигиенно-епидемиологичен институт. Националният институт за паметниците на културата ѝ прави реставрация и я предоставя за музей. През 1982 г. комплексът от възрожденска сграда и параклис са обявени за паметник на културата.

Задачата по създаването на Музей по история на медицината е възложена на д-р Иван Капинчев. Той определя концепцията за музейното изложение и координира дейността на екипите от специалисти. Заедно работят изтъкнати археолози, антрополози, етнографи, историци, фармацевти, историци на медицината, архитекти и др. В резултат от общите им усилия се оформя музей с общонационален облик. Събраните и изложени материали, до които можем да се докоснем, въпреки дистанцията на времето, са от цялата страна.

Музеят отваря врати за посетители през 1985 г. и заживява свой собствен живот. Първоначално е звено към Института по здравна просвета – София, със статут на „Музейна сбирка по история на медицината“, а от края на 2016 г. е част от структурата на Медицински университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.

На площ от 400 кв. м. в три хронологично подредени изложбени зали и две фоайета се проследява развитието на медицината като практика, изкуство и наука. Експозицията запознава посетителите с методи на лечение, медицински инструментариум и апаратура и практики по нашите земи от 4000 г. пр. Хр. до 50-те год. на XX век.

Първа експозиционна зала обхваща периода от V хилядолетие преди Христа до края на XIV в. сл. Хр. Тук е изложена една от най-богатите в страната палеоантропологични колекции. Показани са видове погребения – хокерен, трупоизгаряне (кремация) и християнски. Възстановките по черепите демонстрират как са изглеждали хората, живели по тези места, през различните епохи.

Експонати от първа зала
Експонати от първа зала
Експонати от първа зала
Експонати от първа зала

Вниманието на посетителите се привлича от череп с преживяна трепанация, както и от сбирка представяща черепни деформации. По костния материал, намерен при археологически разкопки, може да се съди за здравното състояние и болестите на древните хора по нашите земи, за тяхното отношение към живота и смъртта.

Интерес представляват железните и бронзовите медицински инструменти от времето на траките, гръцката колонизация, римската империя и началото на българската държава. Изложени са монети с образи на здравеносни божества – Асклепий, Хигия, Телесфор и др., сечени и намерени по нашите земи, които потвърждават значението на медицината в онази древна епоха.

Във Втора експозиционна зала е показана медицината през османския период и Възраждането. Изложени са икони на светци лечители – безсребърници. Акцентът тук е поставен върху народните практики за лечение, употребявани по манастирите, от селските свещеници и знахари, както и сред обикновените българи, които препредавали помежду си, от уста на уста, познания за полезни билки и лечебни методики.

Експонати от втора зала
Експонати от втора зала
Експонати от втора зала
Експонати от втора зала

Представени са гърнета за съхранение на полезни лечебни средства, старинни клещи за вадене на зъби, мумийо (лечебна кал от изпражнения на прилеп), луга, непрана вълна, гривни за регулиране на кръвното налягане и др. Отделено е внимание на суеверни методи като баенето, леенето на куршум и пр. Едва ли ще се изненадате, но някои от тези практики все още се използват в страната.

Интерес предизвикват хомеопатичният набор от XIX век от гр. Трявна, витрините посветени на Червения кръст и чуждестранните университетски дипломи на първите български лекари.

Трета експозиционна зала включва периода от началото на Руско-турската война от 1877–1878 г. до средата на XX век. Изложените тук експонати донякъде кореспондират със съвремието. Голяма част от тях са дарения. Могат да бъдат видени лични вещи и документи на видни медици, разнообразно оборудване и апаратура – от ехограф до ръчно изработен и сглобен рентген от 50-те години на XX в., изработен в гр. Пловдив.

Тук може да се види личното бюро на основоположника на хирургията в България проф. д-р Параскев Стоянов, който е работил и във Варна (патрон на варненския Медицински университет). Също така е запазена бебешката теглилка, използвана в първия общински Майчин дом.

Има възстановка на лекарски кабинет, която дава възможност да се добие реална представа за това как е изглеждал в началото на XX век един частен кабинет.

Изложените зъболекарски столове и инструменти проследяват зъболечението от края на XIX в. до 50-те години на XX век. Интерес представляват показаните крачни бормашини, които ни карат да се замислим за здравните грижи, които са получавали нашите баби и дядовци и това, което ние получаваме днес.

Експонати от трета зала
Експонати от трета зала
Експонати от трета зала
Експонати от трета зала

В отделно помещение е разположена старинна аптека – с резбовани дървени стелажи, кристална вазария, хавани и други прибори от „кухнята“ на аптеките. Когато я гледаме, наистина разбираме значението на фразата „подредено, като в аптека”.

В музея има и библиотека, която разполага с богатата сбирка от специализирана стара медицинска и историческа книжнина от над 5000 книги, списания, вестници и др. на различни езици. Нейният фонд непрекъснато се увеличава, защото постъпват дарения от граждани, които искат да запазят ценните книги за идните поколения. Много от тях са библиографска рядкост и могат да послужат не само на всички, занимаващи се с история на медицината, но и на тези, за които тя е любимо занимание. Най-старата книга тук е от 1869 г. – Фармакопея от Австрия, използвана за нуждите на аптеката към болницата, която се е помещавала в сградата на днешния музей. Особено ценни са: „Събрани закони от Османската империя“ (Хатихмаюма) от 1871 г. и „Дневници от Първото народно учредително събрание в Търново“.

Музеят ревниво пази своите експонати, потънали в тишината на сумрака, но това не пречи залите да се използват и като база за обучение на студентите от Медицински университет – Варна и Медицинския колеж. С удоволствие мога да споделя, че се възражда преподаването по История на медицината. Учебната дисциплина е предложена в учебните планове като избираема и се радва на интерес от страна на студентите.

Участници в курс по История на медицината – 2017 г., заедно с проф. Миладин Апостолов и доц. Невяна Фесчиева пред сградата на музея
Участници в курс по История на медицината – 2017 г., заедно с проф. Миладин Апостолов и доц. Невяна Фесчиева пред сградата на музея

От няколко години в университета се провеждат следдипломни обучителни курсове по История на медицината, в които заедно с нас участват колеги от медицинските университети в Плевен и Стара Загора. Идейни организатори и обединителни фигури, към които изпитваме голямо уважение, са академик, проф. Миладин Апостолов и доц. Невяна Фесчиева, д.м. от дружеството по История на медицината. Със своя ентусиазъм и нестихващо желание да споделят своите знания, те запалиха искрата и си създадоха много последователи в страната. От миналата година за лектори са поканени и колеги от Медицински университет – Варна. Темите са много интересни и представят малко известни факти за изтъкнати лечители и техните лечебни методики, които са довели до големи открития в полза на човечеството. Курсовете не се състоят само в слушане на подготвените лекции, а са средище за обсъждане, обмяна на идеи и мнения.

Тишината в музея често се нарушава от детски смях, защото има новосъздаден Детски образователен кът, в който най-малките посетители научават по забавен начин за здравословния начин на живот с помощта на детска специализирана литература, образователни табла и презентации.

Музеят е място, в което се организира и честване на някои от християнските празници. Великден е смятан за най-големия християнски празник. Той е олицетворение на вярата на праведниците във възкресението и в един по-хубав свят. Яйцата са един от основните елементи на празничната трапеза.

За да запази живи паметта и традицията на празника, тази година Музеят по история на медицината и Факултета по обществено здравеопазване на МУ – Варна, организираха на 05.04.2018 г., боядисване на великденски яйца в образователния детски кът в музея. Децата вложиха голямо желание и старание, като всяко от тях искаше да направи по-цветно и по-красиво яйце. Те успяха да развихрят фантазията и художествения си усет, защото имаше най-различни бои, картинки, брокати и др.

Боядисване на великденски яйца в детския кът на Музея по история на медицината
Боядисване на великденски яйца в детския кът на Музея по история на медицината

Искам да ви разкажа и за това как тази година (2018) отпразнувахме и Еньовден, който по традиция (според православния календар) се чества на 24 юни.

Доц. д-р Лидия Петрова – етнолог
Доц. д-р Лидия Петрова – етнолог

Събитието беше организирано от Медицински университет – Варна с подкрепата на фонд „Култура“ на Община Варна. Подготовката започна много преди празника с изготвяне и разгласяване на програмата.

Празникът, посветен на слънцето, водата и билките, се проведе в китната градинка на музея и започна в 10 часа, с беседа на етнолога доц. д-р Лидия Петрова. Тя подробно разказа за тайнството на българските обичаи и традиции за Еньовден във Варненския край. За доброто настроение на посетителите се погрижиха студентите от танцовия ансамбъл на Медицински университет – Варна, които демонстрираха фолклорните традиции за празника.

Студенти от танцовия ансамбъл на Медицински университет-Варна
Студенти от танцовия ансамбъл на Медицински университет-Варна

Младите танцьори създадоха приятна атмосфера и заразиха всички с лъчезарните си усмивки.

Много хора се интересуваха от въздействието на лечебните растения при различни заболявания. Отговори на тези въпроси и на въпроси, свързани с естествените находища на билките, правилното им съхранение и употреба, хората получиха от асистента по фармацевтична ботаника към МУ – Варна Джени Чернева. В демонстрациите, които се проведоха в трите работилници в Билкарницата участваха много активно студенти от нашия университет. Те показаха различни методи за приготвяне на лечебни билкови продукти – билкови чайове, отвари, тинктури, маслени разтвори, лапи, мехлеми, стъпките за хербаризиране на билки и различните начини на сушене на лечебните растения.

Билкарницата се радва на голям интерес
Билкарницата се радва на голям интерес
Посетители си правят билкови торбички
Посетители си правят билкови торбички

Всички посетители имаха възможност сами да си направят билкови торбички против насекоми, които да използват в домовете си. Организаторите бяха подготвили много листовки, които оставиха на достъпни места, за да могат посетителите да си вземат. Те предизвикаха голям интерес, защото на тях беше описано лечебното действие на билките, начинът за приготвяне на чайове, отвари, мехлеми и тяхното приложение в домашни условия.

Джени Чернева, ас. по фармацевтична ботаника, отговаря на въпроси на посетители
Джени Чернева, ас. по фармацевтична ботаника, отговаря на въпроси на посетители

Отново беше помислено и за най-малките посетители. В работилничките те рисуваха с водни бои и върху дървени поставки или плоски камъчета, изработваха пана от сушени билки.

Събитието продължи до късния следобед и предизвика голям интерес от страна на посетителите. Събра заедно хора от различни възрасти и професии. Послужи като средище за обмяна на информация, мнения и приятелски разговори.

Специфичното, неповторимо излъчване на експозицията ни докосва и дарява всеки посетител със знания. С уникалната си експозиция и мероприятията, които организира, музеят се превръща в един от притегателните културни обекти за страната.

Работилничките за деца
Работилничките за деца
Уважаеми читатели, заповядайте във Варна на ул. „Параскева Николау“ №7. Тук ще ви посрещне Ивелина Димитрова – Уредник на Музей по история на медицината към Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна и ще ви разкаже подробно за всичко, за което аз не успях.

Входът в музея е безплатен!

 

Всички снимки, които са използвани в репортажа, са направени от Петко Момчилов – фотограф в МУ-Варна. При написването са използвани:

  1. Информация от сайта на Медицински университет – Варна
  2. Димитрова Ив. Музей по история на медицината, Варна – връщане към миналото и поглед към бъдещето, Бит и техника ООД, Варна, 2017, с. 97-104
  3. Цветкова Ж. Емигрант дарил на Варна първата болница за бедни, http://epicenter.bg/article/Emigrant-daril-na-Varna-parvata-bolnitsa za bedni /79715/11
  4. Пантелеева З. Великден – история, традиция и ритуали, https://bulgarianhistory.org/velikden-istoria-tradicii-rituali/
  5. http://www.pamettanabulgarite.com/page/oi
  6. Лични впечатления на доц. М. Варнева, д.м., преподавател в МУ-Варна и приятел на музея.

 

Адреси за контакт:

  1. доц. Михаела Варнева, д.м., Факултет „Дентална медицина”, бул. „Цар Освободител” 84, Варна, 9000, email: varneva@mail.bg
  2. Ивелина Димитрова, Уредник на Музей по история на медицината към Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна, гр. Варна, ул. „Параскева Николау“ №7, dimitrova@mu-varna.bg

Европейска нощ на учените 2022 г.: