Земя Физика 

Може ли разпръскването на частици в морските облаци да помогне да охладим планетата?

Ново изследване на Вашингтонския университет разглежда идея за обработка на морските облаци за компенсация на глобалното затопляне. Стратегията включва разпръскването на солена вода във въздуха, за да помогне на морските облаци да отразяват повече слънчеви лъчи. Тестове в умалени размери на обработка на морските облаци помагат на учените да отговорят на въпросите свързани с облаците и аерозолите, твърдят учени в статия в списанието Earth’s Future. Тази цел за ранните геоинженерни тестове ще следва препоръките на Американската академия на науките всеки тест да носи научна стойност.

Идеята на геоинженерите (познати още като климатични инженери) е много спорна, но докато парниковите газове продължават да се акумулират в атмосферата, учените продължават да търсят алтернативни решения на проблема.

„Основният нерешен въпрос в науката за климата е доколко аерозолните частици могат да охладят планетата“ казва авторът Роб Ууд (професор по атмосферни науки във Вашингтонския университет). “Контролиран тест би могъл да измери степента, до която ние сме способни да променяме облаците и да тестваме важни компоненти от моделите на климата.”

Другите съавтори са Томас Акерман (професор във Вашингтонския университет по атмосферни науки), Филип Раш от департамента по Енергетика в Тихоокеанската северозападна национална лаборатория и Кели Вансер (Службата за опазване на океана).

Авторите са част от група, която предлага да се разпръсква солена вода над океаните, което да предизвика промяна в облаците, така че да нарасне отразяването на слънчева светлина от облаците. Този ефект на отражение може да намали глобалното затопляне. Експериментите по този проблем могат също да помогнат за по-доброто разбиране на климатичната система.

Една от най-големите неопределености в климатичните модели са облаците, които отразяват слънчева светлина по непредсказуем начин. Водните капчици могат да кондензират само върху частици, намиращи се във въздуха, като смог, соли или замърсявания. Когато въздухът съдържа повече частици при една и съща влажност, капките стават по-малки, което води до по-бели и ярки облаци с по-голям коефициент на отражение. Учените занимаващи се с климата вярват, че тези по-ярки облаци получени от замърсения въздух могат да противодействат на глобалното затопляне, чрез отражение на слънчева светлина, но те не могат да преценят на този етап мащаба на ефекта и как той ще се  променя в бъдеще.

По думите на Ууд тестването на промяната на коефициента на отражение на морски облаци в резултат разпръскването на солена вода ще отговори на два важни въпроса: можем ли да управляваме  облаците и адекватни ли са настоящите климатични модели.

Изследването на този етап очаква финансиране от правителството и частни донори. За няколко години изследователите от Вашингтонския университет са работили с група инженери в Калифорнийския залив, за да разработят дюза, която превръща солената вода в малки частици, които  могат да бъдат впръсквани нависоко до нивото на облаците. Това е първата стъпка в разработения тригодишен план. Изследователите предлагат следното:

  • Да се произведе пулверизатор, който е способен да изстрелва трилиони аерозолни частици на секунда.
  • Провеждане на начални лабораторни тестове на пулверизатора (изследователят от Вашингтонския университет Дейв Коверт е помогнал да се проведе във аеродинамичен тунел през 2015).
  • Извършване на предварителни тестове във външна среда в крайбрежната област, която е относително чиста от въздушни замърсявания и където често се образуват облаци. (Групата в момента търси финансиране за тест в залива Монтерей.)
  • Започване на тестове навътре в сушата. Ако тестовете са успешни, хората могат някой ден да решат да използват увеличена версия, да увеличат с малко отражението на голяма площ облаци.

„Ние говорим за един нов свят по отношение на етически проблеми“, казва Акерман. „Но по отношение на климата вече сме далече от ерата на „недей да вредиш“. Ние вече променяме климата. Сега трябва да изберем по-малката от двете злини.“

Акерман е говорил на 27 юли в Нюъри, Майн на първата Изследователска конференция по климатични изследвания на името на Гордън относно предложения тестов план. Друг учен, който е изнесъл доклад е ръководителят на теста на Харвардския университет за разпръсквания на частици високо в атмосферата.

В допълнение на научните ползи, описани в статията при тестването на модификацията на морските облаци, група студенти от Вашингтонския университет и професори са публикували статия за това доколко измерванията могат да бъдат правдоподобни, етични и използваеми за науката за оценяване на теста за променяне яркостта на облаците. Авторите включват студенти от Вашингтонския университет от факултетите по философия, атмосферни науки и инженери, които са част от интердисциплинарния курс по геоинженерство (първи по рода си).

Курсът е воден от Акерман и Стивън Гардинер (професор по философия във Вашингтонския университет, написал книга за етиката на дебата за намесата в атмосферата на планетата). Акерман понастоящем е написал есе за преподавателския опит. Той вярва, че интердисциплинарния подход е правилният път за развитие на геоинженерството.

„Съществува научен въпрос за това дали можем да го направим, но съществува и етичен въпрос трябва ли да го направим и как да го направим“, казва Акерман. „Аз съм агностик и искам да тествам геоинженерството и да видя дали работи. Но през цялото време работейки над това мисля, че трябва да се питаме трябва ли да го правим.“

Превод: Мария Берова

Източник: Science Daily

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close