Преди около десет години, група биолози се отправили към тъмен, криволичещ участък от горното течение на река Амазонка, между Колумбия и Перу, за да броят речни делфини. Въпреки че тези далечни сладководни братовчеди на морските китове са изправени пред нарастващите заплахи от замърсяване, язовири и лов, резултатите изглежда показвали, че делфините са добре. До края на проучването през 2007 г., екипът забелязал 116 групи от розов речен делфин (Inia geoffrensis), както и 220 групи от втори вид – сивия речен делфин (Sotalia fluvia). Този брой е по-голям, отколкото при две предишни преброявания, проведени през 1993 г. и 2002 г.
Но тъй като всички преброявания били проведени по различен начин, учените не могли да кажат със сигурност дали популациите на делфините растат, дали са едва стабилни или вече са застрашени от опасен спад в броя си. Сега изследователите са използвали 250-годишен статистически подход, за да направят по-точни заключения за тенденциите в популацията на делфините.Изследователите броят делфините, като стоят прави в една лодка и „сканират“ цялата река – десетки километри широка на места. Но техниките са различни при трите проучвания: едното използва само един наблюдател, например, докато другите използват двама. Изследванията също така са направени по различно време на годината и при различни нива на водата. Това е проблематично, защото делфините може да се събират на едно място по време на някои сезони, което ги прави по-лесно броими, но когато нивото на водата се повиши, те плуват навътре из наводнените гори на Амазонка, което ги прави почти неоткриваеми.
Специалистът по морски бозайници Роб Уилямс си спомнил за един гъвкав статистически подход, изложен през 50-те години на 18-ти век от английския презвитериански свещеник Томас Бейс. Този подход позволява на изследователите да комбинират и анализират коренно различни видове информация – като тази, получена от проучвания, направени по различни начини.
Така Бейс е помогнал на Уилямс и колегите му да извадят някои потенциално значими тенденции от хаотичните данни. Те съобщават, че въпреки вероятността от 75% популацията на сивия делфин да е стабилна или да се е увеличила между 1993 г. и 2007 г., съществува същата вероятност броят на розовите делфини да е намалял.

Авторите признават, че е необходима още работа, за да се потвърди това, но тенденцията „може да бъде предупредителен знак за сериозен проблем, който трябва да разберем по-добре” – казва съавторът Фернандо Трухильо, който е научен ръководител на Fundación Omacha – консервационна група в Богота. Това може да е сигнал, че голям брой розови делфини биват убивани от рибарите на Амазонка, които понякога възприемат тези животни като конкуренция за рибата или използват месото им като примамка.

Проектирането и изпълнението на сравнително евтини и лесни за провеждане изследвания, които могат да помогнат за формирането на консервационните стратегии, е предизвикателство. „Това е наистина често срещан проблем в консервационната биология“ – казва Уилямс. „Рядко има достатъчно пари за стриктно наблюдение на популациите, особено в развиващите се страни, така че често се налага да се справяме с много оскъдни данни.”
За тази цел, новото изследване очертава потенциално изпълнима стратегия за наблюдение на делфините. Тя включва еднократно преброяване на всеки 5 до 10 години, както и по-малки нискобюджетни проучвания на всеки няколко години, които се фокусират върху други въпроси – например, какво е поведението на животните през различните сезони. А използването на метода на Бейс подсилва статистическата достоверност на проучването. „Математиката може и да е трудна“ – казва Уилямс, „но това не е извинение за пренебрегване на проблема.”
Трухильо отбелязва, че е предложено построяването на над 150 язовира по поречието на Амазонка и че е важно откриването на работещи методи за разбирането на това как тези и други проекти засягат бозайниците. „Делфините са добър индикатор за състоянието на цялата река“ – казва той. „Така че ние трябва да преценим как реагират делфините, преди да е станало твърде късно.”

Превод: Росица Ташкова
Източник: http://www.sciencemag.org/