Биология 

Може ли да се одомашни лъв?

Минаха почти четиридесет години от смъртта на лъва, живял при семейство Берберови. Наричали са го Кинг и тъкмо той се е снимал във филма „Невероятните приключения на италианците в Русия” (1974 г.). По-възрастните поколения си спомнят добре тази история: семейство в Баку приютява изоставено от майка си лъвче, полага грижи за него, правят му масаж на лапите, които то не е можело да движи. Към животинчето безмерна любов изпитват главата на семейството архитект Лев Лвович Берберов, жена му и двете му деца Ева и Роман.

Всички помнят и завършека на тази история: Кинг погрешка е застрелян от един милиционер, а Берберови си взимат друго лъвче – Кинг ІІ. Случилото се през 1980 година, когато порасналият лъв ранява съпругата на Берберов Нина Петровна и пред очите й убива 14-годишният Роман, като мигновено му смъква скалпа, разделя обществото в СССР на две противостоящи групи.

В най-многобройната влизат, разбира се, онези, които са очаквали подобен изход и поначало са разбирали, че животът с малки деца и огромен хищник в един апартамент е извънмерно рискован, тъй като дивото животно винаги си остава такова. Към другата група се отнасят хората, които смятат, че случилото се е ужасно стечение на обстоятелства, но не отричат принципната възможност за опитомяване и дори одомашняване на диви животни.

И ето че минаха 45 години, а учените след успешно приключване на дългогодишни експерименти по одомашняване на диви животни, се изказват доста категорично: всяко животно може да бъде одомашнено! Това твърдят изследователите от Института по цитология и генетика в Сибирския филиал на Руската академия на науките. В базата на филиала вече 60 години се провеждат експерименти по одомашняване на диви лисици и норки. Началото им е поставено от известния съветски генетик, академик в Академията на науките на СССР, Дмитрий Константинович Беляев.

Навремето тъкмо той е поддържал семейство Берберови. Според колегите му той е подкрепял експеримента от любопитство какво ще се получи. Самият Беляев обаче избира за одомашняване на своите лисици строго научен метод. Става дума за планомерно кръстосване на неагресивни екземпляри с неагресивни. Трябвало например да израснат десет поколения, за да може лисиците да махат дружелюбно с опашка при вида на човек. Възможно е обаче бързата промяна в поведението на лисиците да зависи от особената гъвкавост на генома на разреда кучеви.

Както пояснява докторът на биологическите науки Александър Графодатски ( заместник директор по научните работи в Института по молекулярна и клетъчна биология на Сибирския филиал на Руската академия на науките), подобна бърза селекция с нужните свойства е възможна само при кучевите. Котките например имат далеч по-консервативен геном. Според учения от всеки вид могат да бъдат подбрани дружелюбни екземпляри и да се кръстосат със също толкова дружелюбни, но при лъвовете този процес би продължил десетилетия, дори столетия.

Истинността на това твърдение се потвърждава и от експериментите на доктора на биологическите науки Дмитрий Владимирович Терновски. Във ферма край Новосибирск той отглежда едновременно 15 вида порови: порове, видри, язовци. Избира бебета на две-три седмици и ги доближава към носа си. Ако хапят носа му, зверчетата са изключвани от експеримента, а ако демонстрират дружелюбие, остават в колекцията и стават продължители на рода на неагресивните порови. А пък тези животинки по принцип са известни със злобност и свирепост по отношение на човека.

Учените, които се занимават професионално с одомашняване, са сигурни, че целенасочен към дружелюбие подбор с някои видове животни е започнал още в древността. Можем да си представим как се е случвало това – да речем, в желязната епоха ловците са убивали вълчиците, а вълчетата са ги носели вкъщи на децата, да си играят с тях. Същото може би се е случило с дивите кончета, прасенца и други животни. Ако животните не са проявявали агресия към децата, са ги оставяли. Тези животни впоследствие са формирали групата, която днес наричаме „домашни”.

Така постепенно са одомашнили онези, които са давали месо, мляко, яйца и са били способни да помогнат на човека да се премества на големи разстояния. Но целенасочени експерименти с диви животни, които на пръв поглед не са пригодни за тези цели, никой не е правил. Първият експеримент в света – с диви лисици – е проведен в Института по цитология и генетика на Руската академия на науките.

Сега, когато умеем да разчитаме гена, може да изучаваме и разликите в гените на дивите и домашните животни. Тъкмо такива изследвания се провеждат в момента в няколко сибирски института, свързани с експеримента с отглеждането на дружелюбни лисици.

Що се отнася до историята с лъвовете Кинг I и Кинг II, този експеримент очевидно е бил твърде рискован, тъй като не е била извършена никаква предварителна работа по подбор на дружелюбни екземпляри. Съдейки по успехите на руските учени обаче, дружелюбни лъвове биха могли да живеят в едно жилище с хора.

 

Превод: Анна Фуцкова

Източник: РИА Новости

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close