Направи дарение на училище!

Автор: Ралица Зидарова

На планетата има едно-единствено море, което противоречи на дефиницията за „море” и си няма брегове: Саргасово море. Намира се в Северния Атлантически океан в близост до Северна Америка между 22° и 38° северна ширина и граничи само с океан. Единствената суша в него са Бермудските острови, разположени в западната му част, за жителите на които морето има огромно национално и културно значение.

Границите на Саргасово море са очертани от големи океански течения, които оформят единна система, циркулираща по часовниковата стрелка. На запад морето е обградено от Гълфстрийм, на север от Северноатлантическото течение, на изток от дифузното Канарско течение и на юг от Северноатлантическото екваториално течение. Водите на цялото море се въртят бавно с теченията около него. Площта му е около 2 млн. кв. мили, но не е и точно определена, тъй като се мени в зависимост от ограничаващите го течения. А теченията се изменят сезонно с т. нар. Азорски максимум – почти постоянната област на високо налягане (антициклон) над Азорските острови.

Спокойните и кристални води на Саргасово море са покрити с килими от кафяви водорасли от род Sargassum. Легендите твърдят, че през 1492, когато Христофор Колумб достига до Саргасово море със „Санта Мария”, виждайки в далечината огромната маса със златистокафяв цвят, първоначално решава, че най-накрая е открил търсената от него земя. Но после, приближавайки златистата „земя”, моряците му се развикват: „sargazo, sargazo!” (което на испански означава водорасло). Флотилията на Колумб остава неподвижна на място за дни, а моряците му – уплашени от засядане в плитчини, тъй като за всеки моряк водораслите означават, че сушата и дъното са близо.

Видът на плаващата маса водорасли на Саргасово море векове наред е всявала страх сред капитаните на корабите под ветрила. Дори Колумб пише, че се тревожи, че може да не успее да се завърне в Испания. Но не килимът от водорасли е причина за улавянето на корабите им в капан на неподвижност, а характерните за Саргасово море слаби ветрове на т. нар. конски ширини. Последните се разполагат на около 30^о северно и южно от Екватора. В миналото ветроходните кораби са били обездвижвани за седмици от слабия вятър на тези ширини. Поради ниското количество валежи в същата зона и невъзможността за събиране и на дъждовна вода, сладката вода на борда бързо се е изчерпвала. Корабите често пренасяли коне на борда си като стока. Заседнали без път напред в слабия вятър, и без вода, моряците са били принудени да изхвърлят зад борда конете, умиращи от жажда. Така постепенно се появява и името на тази част от планетата – конски ширини, които минават като пояси през цялата Земя, но и точно през Саргасово море.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Легендите за безследно изчезнали кораби и самолети в Бермудския триъгълник, част от който е разположен в югозападната част на Саргасово море, допринасят за мистичната му слава и са основа на множество литературни и филмови творби. На Саргасово море се спира и Жул Верн в книгата си „Двадесет хиляди левги под водата”, където сравнява спокойните му води със същинско езеро насред океана, а капитан Немо държи „Наутилус” на няколко ярда под водата, за да предпази моряците си от сблъсъка със страховитата плаваща маса от водорасли.

Саргасово море е една от уникалните екосистеми на планетата. Въпреки голямата му прозрачност (казват, че там светлината се пробива път до 61 м под водата), в Саргасово море водораслите от род Sargassum съществуват само в плаваща форма. Плаващата маса от водорасли се поддържа на повърхността на водата от специфични за тях малки мехурчета, изпълнени с въздух, които им служат като персонални плавателни средства – „шамандури” с размер на плод от касис. В плаващата си форма водораслите от род Sargassum се размножават само вегетативно. Причината за необичайния им живот (бел.: нормално видовете от род Sargassum живеят прикрепени и се размножават и полово) е голямата дълбочина на Саргасово море – 1500 до поне 4500 м. Това прави невъзможно прикрепянето на оформените при полово размножаване зиготи и въобще невъзможен живота на водораслите на тази дълбочина, поради липсата на светлина за фотосинтеза.

Морските биолози наричат килима от водорасли на Саргасово море „златната плаваща тропическа гора на Атлантическия океан”. Дебелият между 3 и 5 фута (т.е. до около 1.5 м) водораслов килим, образуващ дълги ивици на повърхността на морето и с обща биомаса около 1 млн. тона, е истински оазис в океана. Водораслите приютяват множество организми далече от сушата и им осигуряват храна. Сред водораслите се крият поне 145 вида безгръбначни животни и поне 10 ендемични за района видове, като раци, скариди, охлюви и амфиподи. С дрейфа на Sargassum за него се прикрепят и още множество „пътешественици без билет”, които се установяват сред водораслите и са храна за много гръбначни животни. Там са и над 127 вида риби, включително млади индивиди дорадо (махи-махи), но и няколко вида риба тон, комерсиално преследвани по кулинарни причини, което значително е намалило популациите им в световен мащаб. Около 80 вида риби снасят хайвера си сред морския килим.

Много видове ежегодно мигрират до водите на Саргасово море. Европейските змиорки са критично застрашен вид, чиято численост е намаляла с над 90% от 70-те години на 20-ти век. Те се размножават точно в Саргасово море. С океанските течения новоизлюпените змиорки започват своето първо пътешествие чак до реките на Европа, където живеят, за да предприемат дългия обратен път към Саргасово море и да се размножат отново там малко преди да умрат.

Океанските течения за транспорт ползва и гигантската атлантическа костенурка Карета, която е считана за уязвим вид. Източните брегове на Флорида са едно от основните места за нейното размножаване. Младите костенурки улавят теченията край бреговете на Америка и с тях достигат до Канарските острови. Учените са установили, че по пътя си на изток много от подрастващите костенурки излизат от теченията, за да поплуват в по-топлите и спокойни води на Саргасово море. Счита се, че по-топлата вода на Саргасово море – която се дължи и на абсорбиращия слънчевата топлина килим от водорасли, спомага за ускоряване на растежа на младите влечуги, а така те по-бързо надрастват опасностите и се предпазват от дебнещите ги в океана хищници.

Регулярно дотам плуват и няколко вида акули. Сред тях е селдовата акула, друг уязвим вид, който мигрира от Канада до дълбоките води на Саргасово море.

Около 30 вида китове са засечени в Саргасово море. Легендите разказват, че някога около Бермудите кашалотите са били толкова многобройни, че техните викове и игри са държали жителите им будни по цели нощи. Друг морски гигант – гърбатият кит, всяка година изминава десетки хиляди километри, за да се разходи и из Саргасово море по пътя си от Карибите към Северния Атлантик.

Саргасово море е на пътя и на много морски птици: различни видове петрели, рибояди и рибарки, включително арктическата рибарка, която лети десетки хиляди километри над океана всяка година. Саргасово море е спирката, където птиците намират храна по своя път.

Това са само малка част от причините за голямaта значимост на Саргасово море за живота на планетата. Саргасово море има и огромна икономическа стойност за човечеството, главно свързана с риболовната индустрия. Но поради отдалечеността си навътре в океана, дълго време то остава ничие море и е подложено на прекомерна експлоатация.

От години водораслите от род Sargassum, поради голямото количество микроелементи в тях, се събират и използват за торене и храна на добитъка. Новите идеи за разширяване на комерсиалната експлоатация на Sargassum с цел получаване на биогорива (биоетанол) се превръщат в друга потенциална заплаха за уникалната екосистема на Саргасово море.

Наред с това климатичните промени също заплашват Саргасово море и неговия живот. С промените в климата могат да настъпят промени в океанските течения, което да разруши уникалната екосистема на Саргасово море.

Саргасово море, като море сред океана, страда и от други индуцирани от човека „океански болести”. В епохата на пластмасата, в която живеем (вярвам, че точно така ще бъде наречена някой ден), с помощта на океанските течения човешкият боклук от бреговете на сушата достига и до Саргасово море. Поради циркулационните особености на границите му, боклукът си намира път към вътрешността на морето, превръщайки го в огромно депо за отпадъци насред океана. Освен че са изключително грозни, пластмасовите отпадъци имат неблагоприятен ефект върху морската фауна. Морските птици и костенурките лесно могат да бъдат заловени в човешкия боклук, което да доведе до тяхното задушаване. Изследвания на поетата храна от морски обитатели по цял свят са доказали, че волно или неволно морските обитатели и птиците поглъщат и парченца от пластмасовия ни боклук в океана. По този начин те не получават нужните им хранителни вещества, но се излагат на потенциално токсични химикали в пластмасата. Отдавна е установено, че полихлорираните бифеноли (PCBs), използвани и при производството на пластмаси, са неколкократно по-концентрирани във водите с плаваща маса от водорасли от род Sargassum, отколкото в открития океан. Други устойчиви органични замърсители са също открити в плаващите насред океана острови от пластмаса и създават риск за морските животни. А това e индиректен риск за здравето на хората – по хранителната верига.

Историята на Моби Дик също не е съвсем случайна приумица на Херман Мелвил. Зaсиленият трафик на кораби в океана увеличава опасността за големите морски бозайници. Данните показват, че с нарастването на скоростта на корабите над 13-15 възела (бел: 1 възел = скорост от 1 морска миля или 1852 м в час) са се увеличили и случаите на сблъсъци на кораби с китове в световен мащаб. Сблъсъците водят до тежки наранявания на китовете и често завършват фатално за големите морски бозайници, а получените понякога огромни пробойни на плавателните съдове застрашават и живота на моряците. Корабният трафик води и до шумово замърсяване, което според учените също неминуемо влияе на морския живот. Саргасово море не е изключение в океана.

През 2009 в Бермуда се състои среща, на която се търсят възможности за защита на Саргасово море. WWF, the Nautical Institute и GlobalMET (Global Maritime Education and Training Association) инициират проектa SEA (Seafarer Environmental Awareness Project), чрез който с плакати на символична цена да обяснят на всички мореплаватели проблемите за околната среда, които те и техните съдове могат да създадат в чувствителни райони на океана. Първият плакат е за Саргасово море (виж го тук: http://www.globalmet.org/services/view_sar.aspx). С участието на учени, управници и няколко морски институции и със спонсорството на различни организации, през 2010 е създаден Sargasso Sea Alliance. Той цели да се изгради международно партньорство, което да осигури глобално разпознаване на важността и екологичната значимост на Саргасово море и да бъдат взети мерки за неговата защита и управление. В хода на мерките за Саргасово море Алиансът се надява да намери и отговор на големия въпрос – как да се защитават успешно ничиите океани и морета? На 11 март 2014 Азорите, Бермуда, Великобритания и Северна Ирландия, Монако и САЩ подписват т.нар. Хамилтънска декларация за Сътрудничество в опазването на Саргасово море. Малко по-късно към нея се присъединяват още няколко държави. С надеждата да опазим поне мистичното море без брегове.

Oсновни източници:

Borines M.G., de Leon R.L. & Cuello J.L. 2013. Bioethanol production from the macroalgae Sargassum spp. Bioresource Technology 138: 22-29. doi: 10.1016/j.biortech.2013.03.108

Freestone D. (convenor), Roe H.S.J. (principal author), Inniss L. (co-lead member), Laffoley D.d’A., Morrison K., Rice J. (lead member and editor of Part VI) & Trott T. (accessed on July 13^th 2017). Chapter 50. Sargasso Sea. United Nations Report. http://www.un.org/depts/los/global_reporting/WOA_RPROC/Chapter_50.pdf

Laffoley D.d’A., Roe H.S.J., Angel M.V., Ardron J. et al. 2011. The Protection and Managament of the Sargasso Sea: The golden floating rainforest of the Atlantic Ocean. Summary Science and Supporting Evidence Case. Sargasso Sea Alliance, 44 pp.

Lenstra W.J., van Hal J.W. & Reith J.H. 2011. Ocean seaweed biomass for large scale biofuel production. Presented at the Ocean Seaweed Biomass Conference, Bremerhaven, Germany (5-7 September 2011). https://www.ecn.nl/docs/library/report/2011/m11089.pdf

Lochmann K. et al. (accessed on July 13^th 2017). Sea Turtle Migrations: Migratory Route of Florida Loggerheads. http://www.unc.edu/depts/oceanweb/turtles/migratoryroute.html

NOAA’s National Ocean Service (accessed on July 12th 2017): https://oceanservice.noaa.gov/facts/sargassosea.html

https://oceanservice.noaa.gov/facts/oceanorsea.html

https://oceanservice.noaa.gov/facts/horse-latitudes.html

http://www.nmfs.noaa.gov/stories/2014/03/3_11_14seaturtle_migrationroute_revealed.html

Sargasso Sea Comission (accessed on July 13th 2017). The Hamilton Declaration. http://www.sargassoseacommission.org/about-the-commission/hamilton-declaration

Purnell W. 2014. Slowing ships for whales: Maritime industry protects marine mammals. PERC Report 33(2). https://www.perc.org/articles/slowing-ships-whales

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!