1206—1227 г.
Управление на Чингис хан (Темучин) — (1155—1227 г.), монголски хан (от 1206 г.) и пълководец. Един от хановете на монголското племе, населяващо областта между Горен Амур и северната граница на Китай, обединява много монголски племена в това число и многобройните татари и е избран за Велик хан. Още през първата година на своето управление (1207 г.) Чингис хан покорява много племена, които живеят в Южен Сибир: напр. буряти, якути н киргизи.

1211 г.
Чингис хан започва завладяването на Северен Китай, което завършва окончателно през последните години от живота му (ок. 1227 г.)

1218—1223 г.
Чингис хан започва завладяването на Се-Хорезам, която тогава обхваща освен същински Хорезам (Наточен Иран) и огромна територия от р. Сърдаря до планинските проходи между Иран и р. Тигър; разпростира властта си и над Оман (Арабия). Част от монголските войски преминават Кавказ и достигат р. Дон (в половецките стели) където през 1223 г. край р. Калка монголците за първи път водят битка с руските войски, които са съюзници на половините. Липсата на съвместни Действия между съюзниците довежда до поражението им. Армията на Чингис хан се отличава с висока дисциплина и точно взаимодействие по време на боя, въведена е система на десетниците. Отлично организираната монголска държава се простира от крайбрежието на Охотско море — на изток, до южното крайбрежие на Каспийско море на запад, В нея влизат — освен същинска Монголия — Северен Китай, по-голяма част от Средна Азия, Южен Сибир и част от Закавказието. Столица на държавата на Чингис хан е гр. Каракорум, край р. Орхон, която се влива в Вайкал. Чингис хан проявява толерантност по религиозните въпроси и запазва съществуващата администрация в покорените страни (под контрола на монголски наместници). Налага високи данъци, осигурява големи доходи на държавата, подкрепя развитието на занаятите и търговията. Организира отлично действаща пощенско-комуникационна мрежа в цялата империя.

1227 г.
Умира Чингис хан. Преди смъртта си той разделя монголската държа ва между четиримата си сина. Титлата „велик хан“, Монголия и Северен Китай получава третият му син Угедей; вторият — Чагатай, получава средноазиатските земи на изток от Амударя; четвъртият — Толуй Източна Персия и Северна Индия. Вместо преждевременно починалия най-възрастен син, Западен Сибир (от Иртиш до Урал) и територията от Север до Каспийско и Арабско море — получава Бату, внук на Чингис хан. Наследниците на Чингис хан продължават завоеванията, започнати от него.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1231 — 1234 г.
Монголците завладяват останалата част от Северен Китай.

1231 — 1239 г.
Монголците покоряват Закавказието: Грузия, Армения и Азербайджан.

1235—1242 г.
Бату осъществява големи завоевания в Източна Европа, Превзема Рус (Русия), през 1240 г. — Киев. покорява волжките българи, половяните и други народи, които живеят в долините на Волга и Дон. Татарите навлизат временно в Унгария, Чехия и Полша.

1243 г.
Основана е Златната орда, татарска държава на територията на Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия.
Втора половина на XIII в. Наследниците на Чингис хан водят помежаду си ожесточени войни. В резултат: улусите, или царствта, които първоначално принадлежат на синовете и внуците на Чингис хан, се (разпадат на лични феодални княжества, начело с бейове и емири, често произхождат от фамилията на Чингис хан, или пък от монголски и турски аристократични родове.

50-те и 60-те години на XIII в.
Хулагу, внук на Чингис хан, завладява Иран, Месопотамия и Сирия; в началото на 1258 г. превзема Багдад. Хан Кубилай покорява цял Китай и става император на Китай, със столица Пекин. Той е основател на монголско-китайската династия Юан. Освен върху Китай и Монголия, властта на Кубилай се простира върху североизточната част на Индия (Бенгалия).