Направи дарение на училище!

Д-р Хелиана Дундерова е главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

Този текст е част от Най-добрите видеа в текст (Специализиран брой на БГ Наука)

С какво се точно се занимавате?

Аз изучавам прилепите и върху това са концентрирани моите научни изследвания и резултати.

Откъде дойде този интерес у вас към биологията и към прилепите?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Интересът ми към биологията е още от когато се помня, от дете. В нашето детство лудувахме из близките села около София, из полянки и горички. В същото време имахме и доста селскостопански животинки, с които се занимавах. Та от детството още си мечтаех да стана някога зоолог, а също така като гледах картата на света си мечтаех да посетя и някои от тези екзотично изглеждащи тогава дестинации. По-късно това стана реалност.

Самата ми работа с прилепите започна преди около 10-11 години, но това въобще не беше планирано. Аз честно казано като студентка в Биологическия факултет въобще не обичах пещерите. Първоначално си мечтаех да уча в Карловия университет в Чехия, който има дълбоки корени в биологията, а и много чешки учени от него са развивали своите научни изследвания в България, като започнем от Буреш и стигнем до сегашните, Ханек и Хорачек, които се занимават с прилепи и са световно известни професори.

По времето когато отидох да се записвам в Карловия университет все още нямаше “Еразъм”, нищо не беше на английски и за да успееш в такъв университет трябва да научиш местният език – чешки. Аз колкото и да съм го знаела от малка все пак не го знаех на академично ниво, така че ми се наложи в рамките на половин година да се запозная и с академичното ниво на чешкия език. Ходих на уроци при една учителка от една гимназия, започвайки от нулата, от граматиката и правописа, защото това е много сложен език. Съответно се подготвих с литературата, която ми бяха препоръчали. Мина изпита, приеха, честитиха ми и ме питаха с какво искам да се занимавам. Аз много исках да се занимавам с хищници, мисля че това е типично за всички, с рисовете например. Но ми отвърнаха, че това е хубаво, но те вече са достатъчно подробно проучени и дали не желая да се занимавам с нещо, което досега не съм правила, като например прилепи или филогенетични изследвания. Аз се съгласих, след време с проф. Хорачек влязох в първата си пещера, като непещерняк – не бях подготвена, не бях екипирана въобще, по суичър, анцуг, строителна каска и стар китайски челник. Тази пещера се оказа от екстремните, тя беше вертикална, отваря се една врата и оттам се слиза по стълби надули, беше тъмно, тясно и страшно. След известно пълзене стигнахме до една широка, кална зала без нищо красиво и никакви образувания. А насред залата един Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), който просто си стои и си хибернира необезпокояван от никого. Тогава всъщност моята обърканост се разсея и осъзнах, че точно с това искам да се занимавам и това всичкото си струва. Може да се каже, че не аз съм си избрала обекта на научни изследвания, а по стечение на обстоятелствата обектът избра мен.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в специализирания брой – Най-добрите видеа в текст>>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!