Направи дарение на училище!

Автор: Ралица Зидарова

Микроскопичните организми от морския фитопланктон винаги са оставали извън  погледа и мислите на обикновения човек. Най-вероятно неглижирането им е заради малките им размери, което ги прави невидими за човешкото око. Така тяхната важност остава неразпозната. За колко хора е известен например фактът, че морският фитопланктон работи наравно с важните (защото ги виждаме) дървета за осигуряването на кислорода във въздуха, който дишаме? Изследванията на различни учени показват, че поне половината от кислорода на планетата идва само от мъниците в океана, които при фотосинтезата неуморно  преработват въоглеродния диоксид и за собствената си, и за наша полза. В същото време  те служат за храна на различни животинки. По този начин те пак участват в живота на океана и на цялата планета. А успелите да достигнат до пределна възраст индивиди потъват на океанското дъно в покоя си, където се натрупват и бавно се трансформират в залежи от горива, които ние ползваме ежедневно.

Вижте повече за планктона, включително за фитопланктона, и във видеото тук:

Разбира се, мъниците от фитопланктона не са перфектни. Понякога те могат се размножат в големи количества  и да се развият масово в моретата и океаните. При това те оцветяват морската вода в различен тон. Явлението е известно като цъфтеж на водата и има различни ефекти и последици.

Разбери повече за БГ Наука:

***

През последните седмици бяхме свидетели на необичайно красив, тюркоазен цвят на Черно море (виж още тук: Тюркоазените завъртулки на Черно море). Причината е масово развитие на един вид мъничко водорасло, което е обикновен морски жител – част от морския фитопланктон. Мъникът представлява едноклетъчен организъм с размер от едва няколко микрометра. Иначе казано, може да вместите около 30 000 такива мъника плътно един до друг в квадратче с площ от 1 кв. мм. Независимо от малките си размери, той носи голямо и достойно име: Emiliania huxleyi. Учените са го именували на Чезаре Емилиани – основател на палеоокеанографията, и на Томас Хенри Хъксли, по-известен с прозвището „булдогът на Дарвин”.  И това не е случайно.

Видът

Emiliania huxleyi e много широко разпространен вид морско планктонно водорасло във всички морета и океани, с изключение на некомфортните за него студени полярни морета. Живее при температури на водата до 30^оC и се развива масово както в бедни, така и в богати на азот и фосфор води.  Широкото му разпространение по света и високата му устойчивост са свързани вероятно и с начина му на съществуване. Emiliania huxleyi живее под (поне) две, взаимно редуващи се жизнени форми:  едната е не дотам атрактивна (за нас), активно плуваща с флагелуми клетка в морските води. Другата е изключително красива закръглена клетка, покрита отгоре с множество калцифицирани люспици. Миниатюрният организъм сам си образува още по-миниатюрните люспици от калциев карбонат и после ги експортира на повърхността си, за да се покрие с тях като с щит. Калцифицираните люспици се наричат коколити. Оттук идва и името на групата водорасли, към които Еmiliania huxleyi  и сродните на него принадлежат – коколитофориди, или в буквален превод: носещи коколити.

Коколитите са специфични за различните коколитофориди. При Emiliania huxleyi те наподобяват на плоски макари, чиито елиптични дискове са изградени от отделни, радиално разположени по периферията колонки с форма на латинската буква ‘I’. Първият учен, който открива коколитите в морски седименти, е Томас Хенри Хъксли, но цялата им красота става достояние на хората едва след появата на сканиращия електронен микроскоп през 20^-ти век.

Четете още тук!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!