Направи дарение на училище!

Италиански учени взимат проби от “Ледения човек” Йоци, замръзнал в ледник в Алпите преди 5300 години. Снимка: scientificamerican

Автор: Радослав Тодоров

Ако си мислите, че времената на великите открития в историята и географията са отдавна и безвъзвратно отминали, всъщност дълбоко се лъжете. Съвременният напредък на технологиите, особено в областта на радиовъглеродното датиране, археогенетиката, лазерното сканиране (лидар) и химическите анализи в последните години практически ни връща в тази романтична епоха, озарена от любознателния плам на откривателството и пионерството.
Просто преди векове сме можели да откриваме, анализираме и установяваме само онова, което е било видимо с невъоръжено око и понякога процесът е отнемал векове и даже хилядолетия. Но сега когато имаме модерната наука за свой съюзник и целият ѝ арсенал от технологични прибори, лаборатории и екипи от учени, ерата на откривателството навлиза в нова фаза. И освен че се правят много нови открития, същевременно се преобръщат представите ни и за някои от вече установените такива.

Вярвате или не – оказва се, например, че все още могат да се откриват дори нови континенти. Да. Мистериозният осми континент на Земята действително съществува. Просто не фигурира на географските карти, тъй като 94% от неговата площ лежи под водите на Тихия океан. Той се е образувал преди около 80 милиона години, но преди около 23 милиона години по-голямата му част вече се е била озовала на дъното на океана.

Зеландия (Те Риу-а-Мауи, на маорски език) е континент с площ от близо 5 милиона квадратни километра (повече от тази на Европейския съюз). Той е разположен източно от Австралия, под съвременната Нова Зеландия, която някога е била най-високата му планина. Но сега само тя и още някои малки парчета суша, като Нова Каледония и Норфолк, са останали над съвременното морско ниво. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Този континент беше открит чак през 90-те години на миналия век, когато отдавна вече се считаше, че няма как да правим повече открития от подобна величина, или поне не и на нашата планета. През 2017 г. официално дадоха на Зеландия формален статут на континент, а новозеландската правителствена организация GNS Science, за първи път състави изключително прецизни интерактивни карти на континента и океанското дъно около него, които могат свободно да бъдат разгледани на сайта им. 

И въпреки, че тези батиметрични карти показват в детайли формата на океанското дъно, както и нейната тектонична история, показваща как вулканизмът и тектонското движение са оформили континента в продължение на милиони години; все пак „изгубеният континент“ остава до голяма степен неизвестен и слабо проучен поради особеностите на своята география, тъй че тепърва му предстои да бъде изследван.

Междувременно, отново благодарение на новите проучвания и методи се оказа, че доста неочаквани находки, могат да бъдат намерени и в ледената пустош на (пред)последния открит континент Антарктида. В случая, че преди 90 милиона години този континент е бил покрит от гъсти дъждовни гори с умерен климат, подобен на този в днешна Нова Зеландия. Разбира се твърде оптимистично е, да очакваме, че на такова място може да бъдат открити комплекси от фосили като Вкаменената гора в Petrified Forest National Park в САЩ. Но в днешно време палеонтолозите, вече могат да изваждат много информация и от дребни находки, като вкаменени корени и дори цветен прашец и спори, както в този случай, като тези неща са засечени чрез цифрово изображение получено след въвеждането на пробите в компютърна томография. Въпросните фосили бяха извадени изпод леда в седиментен пласт от морското дъно близо до ледника Пайн Айлънд, със специална система за сондиране на морското дъно, задвижвана от изследователския кораб „Polarstern“.

Освен всичко друго по това време (периодът Креда), не само, че още са съществували динозаврите, но са били в своя зенит и едни от най-едрите видове са бродели из горите на Антарктида в полярни дни и нощи. Което също е откритие на последните десетилетия, значително променило представите ни за континента на пингвините.

Друг аспект от напредъка на технологиите, благодарение на който в последно време изследователите правят редица неподозирани открития, е така нареченият лидар – оптична система от лазери и камери, която при сканиране от самолет или спътник, дава невероятно точна проекция на земната повърхност. Предимството ѝ е в това, че лазерните лъчи минават през всякаква растителност, отразявайки се само в твърдата повърхност и връщайки се обратно към сензора генерират 3D карта с формите на земята и нейните структури до най-малки детайли.
Така през 2017 г. беше открит най-огромният строеж на маите в Южно Мексико, наречен Агуада Феникс.Това се оказа най-старата и най-монументална структура изградена от тяхната цивилизация. Тя представлява изкуствено построено плато с дължина около 1,4

километра, ширина 400 метра и височина между 10 и 15 м и общ обем от 4,3 милиона кубически метра, като от него излизат 9 тротоара. Предполага се, че това плато може да е служело за големи събирания на хора, за пазар или религиозни ритуали, а може и да е било универсално място за извършване на всякакви такива дейности изискващи присъствието на много хора и за предпочитане на открито, извън гъстите джунгли на региона.

За разлика от класическите пирамиди на маите, които са открити сред много гъсто обрасли тропически гори, Агуада Феникс не беше скрит дълбоко в горите, а по-скоро в скотовъдно ранчо в Табаско (Мексико), близо до границата с Гватемала. Причината никой да не го открие толкова време е, че така покрит с пръст и растителност изглежда като естествено природно образувание. Но по съвсем друг начин изглеждат нещата от въздуха и след лазерно сканиране. Отделно и метода на радиовъглеродния анализ предизвика нова сензация около обекта. Датировките на 69 проби от Агуада Феникс показаха, че той е бил използван в периода между 1000 г пр.н.е. и 800 г пр.н.е., доста преди маите да преминат от лов, събирачество и частично отглеждане на царевица към продължителна уседналост и поява на селища. Което разклати и събори, представите на историците, че ранните маи не са изграждали големи структури преди цивилизацията им да се е организирала в династии с централизирано управление.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в Брой 134 на списание Българска наука. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!