Този материал е обобщителен обзор на три статии, публикувани в новия Брой 154 на списание Българска Наука.

Костадин Костадинов е професор по Роботика и автоматизация в Института по механика към БАН и бивш заместник-министър на образованието и науката.

В подробно интервю за Българска наука проф. Костадин Костадинов говори за изграждането на СТЕМ образованието в България и неговото значение. Той подчертава, че досегашните усилия и инвестиции в СТЕМ платформата в нашата страна са насочени предимно към изграждането на СТЕМ лаборатории и центрове, тъй като това е задължително условие и фундамент за въвеждането на СТЕМ курсове и дисциплини в училищата и ВУЗ-овете.

Като съветник на министъра на образованието, проф. Костадинов е подписал присъединяването на България към Европейската СТЕМ коалиция. Това е мрежа от национални СТЕМ платформи и организации, отговорни за изпълнението на националните стратегии за този тип образование. 

Европейската платформа подпомага развитието на СТЕМ образованието в България чрез предоставяне на курсове и стратегии, а нашата добра практика от около 20 години насам е обучението на студенти за участие в олимпиади по физика, математика, информатика. Друга успешна практика е Ученическият институт по математика и информатика (УчИМИ), който също съществува от над двадесет години. 

Задължително трябва да се отбележи и фактът, че СТЕМ образованието без включването на бизнеса е обречено на крах. За целта различни учебни заведения правят фестивали на науката и техниката всяка година и местните предприятия участват в тях заедно с училището. Хора от бизнеса идват да преподават в училищата, а бизнесът пък взима стажанти ученици

Отделно въвеждането на СТЕМ платформите прави интересно обучението и в много области, които иначе не са толкова интересни и атрактивни за децата като например селското стопанство, горското стопанство или растениевъдството.

С въвеждането на СТЕМ обучението там вече се поставят доста повече и по-интересни проблеми – търси се начин за автоматизация на работата на полето и на отглеждането на на животни и на растения. Така науката навлиза и в селското стопанство и го прави по-интересно за децата, в резултат на което някои селскостопански гимназии напоследък значително увеличават учениците си.

Михаела Петкова и Денис Исметов са студенти от ТУ – София, където изучават Автоматика и информационна и управляваща техника. 

За Михаела СТЕМ образованието е изключително важно защото то съчетава технически науки, природни науки и дава един тласък на тези, които искат да се занимават с роботика, химия, биология. Като им дава и среда, в която те намират хора с общи интереси и където могат да се развиват индивидуално и в екип.

Според Денис в България трябва да се инвестира усилено в СТЕМ науките, тъй като те са изключително важни, съчетавайки много от основните науки. Това е правилната атмосфера, в която децата трябва да се образоват, защото се съчетават различни неща от различни сфери и накрая получаваме нещо работещо.

Наблюденията му са, че някои от училищата, които имат СТЕМ центрове, развиват и провеждат различни часове, занимават се с децата, използват ги успешно и развиват проекти с тяхна помощ. Малко или много това модернизира средата, когато влезеш в подновено, чисто и ново помещение, а това дава стимул на ученика и го зарежда, особено като види някаква техника, която е в крак с времето, а не уред на 20 години.

Двамата студенти считат, че като резултат от този бум на СТЕМ образованието в последно време е започнало да се работи доста в инкубатори, които генерират идеи. Така вече се работи в мащаб, който дава някакви продукти, а не просто да се учи суха теория. Благодарение на това децата вече ще започнат да мислят като предприемачи, как да подобряват дадена технология или пък да създават нещо, което го няма на пазара. Това е най-големият резултат, който може да се получи от СТЕМ науките – че децата вече няма да мислят само как да си вземат изпитите и матурите, но ще мислят и за някакви продукти или машини, които биха подобрили процесите на работа, качеството на живота и така да създават бъдещето.

В друг разговор от видео поредицата на БгНаука, проф. Роберт Пенчовски, който е учил и работил в България, Германия и САЩ, прави сравнение между университетите у нас и на запад. 

Според него англо-саксонската и по-конкретно американската система е най-резултативна. Ако погледнем класациите на топ 20, 50 или 100 на университетите в света, ще видим че челните места са окупирани предимно от американски ВУЗ-ове. Това, което отличава американските и английските университети от тези в континентална Европа е, че първите много залагат на създаването и развиването на социални умения у техните бакалаври. Например в колежите в Йейл всички колежани спят, хранят се, учат и спортуват през цялото време в един кампус, т.е. може да се каже, че те са 24 часа заедно. Това дава възможност за постоянна комуникация между колегите, което води до изграждане на полезни социални контакти, умения да се работи в екип, да се спазва някаква йерархия и всъщност тези връзки, създадени там на американците после им остават за цял живот. Дори 50% от браковете им се сключват с колеги от колежа.

Докато в същото време в Европа се набляга основно на знанието и я няма тази колективност при всички основни дейности по време не само на обучението, но и на бита. На Стария континент нещата са значително по-сепарирани, което важи до голяма степен и за България. Но у нас системата е по-скоро хибрид, тя е унаследена от съветската и социалистическата, която разбира се оттогава е претърпяла значителни промени в някои аспекти, но в други си е останала същата. МОН вече готви реформи в тази насока, като на дневен ред е обединяването – България е с най-много университети на глава от населението в цяла Европа и това предстои да бъде променено. Много от всичките около 50 университета у нас трябва да бъдат обединени, но според проф. Пенчовски това не трябва да става механично, а със смисъл, така че да има някакъв синергичен ефект. 

В българските ВУЗ-ове има необходимост от изграждане на традиции и школи като на запад, чрез които да се предават по-ефективно знанията на следващите випуски. За целта проф. Пенчовски препоръчва да се привличат наистина най-добрите студенти, които завършват, за научната работа. В българските университети обаче пред това начинание стоят редица проблеми. Първият от тях е заплащането. Вторият е, че в повечето случаи няма кой да ги обучи въпросните кадри. Третият проблем е, че тук нещата са базирани повече на катедри, а не на лаборатории. И четвъртият проблем е, че за разлика от САЩ и Германия, у нас няма такава селекция като при тях. Там като завършат тепърва трябва да се доказват. Продължават с докторантура и постдок на различни места и кандидатстват за асистент професор на трето. Дават им лаборатория, начални средства и оттук нататък те печелят проекти, привличат докторанти и постдокторанти и намират начин да им плащат. След 5 години ги оценяват, а критериите са много големи и при това сито оцеляват 30-50% от асистент професорите. Дори когато човек мине това сито, отново преценяват дали да му дадат постоянно място или още 5 години докато се докаже напълно и стане професор. Ако до 10 години не се е доказал той отпада и на неговото място веднага идва следващ, който трябва да се докаже по същата процедура.

В същото време в България имаме асистент професори, които могат да се пенсионират като такива и те го правят масово. Така се получава парадоксът, че асистент професор с голям трудов стаж, получава по-голяма заплата от професор с по-малък стаж. Дори при доцентите може да се случи същото и при по-малко стаж те да взимат по-малка заплата от един главен асистент. 

Като плюс на българските университети пред западните може да се посочи това, че за разлика от тях, са изключително достъпни. А освен, че са много достъпни за всеки, който иска да бъде приет в тях, те са и изключително демократични – в повечето случаи всичко се решава чрез гласуване. В крайна сметка няма съвършена формула, така че и българските университети имат своите предимства, които разбира се трябва да бъдат запазени и те също да имат своите традиции. 

Текст: Радослав Тодоров

****

В новия Брой 154 на списанието можете да проследите как продължават трите големи паралелни поредици на Българска Наука: “ХХ – векът на науката”, “История на медицината” и “Основи на оцеляването”.

Също така в броя може още да научите:

• Как да разпознаваме фалшивата информация по интернет
• Как да изпращаме сигнали ако се изгубим в дивата природа
• Какво се случва в мозъка ни докато спим
• Какво е археометрия
• Какви хора и среда създава STEM образованието в България
• Какви са предимствата и недостатъците на българските университети спрямо западните
• Как саламандрите ни карат да преосмислим еволюцията
  

Както и още много други полезни и любопитни неща от света на науката.

-50% на Абонамента (Годишен и Вечен) | Най-голямото намаление на БГ Наука за 2024 г.