Направи дарение на училище!

Водолази споделят най-хипнотизиращите си снимки на изгубени кораби и самолети, открити на океанското дъно

Чуйте статията в аудио:

През 2016 британският фотограф Стив Джоунс (Steve Джоунс) заснел добре запазените останки от американския бомбардировач B-17G Flying Fortress от Втората световна война, паднал близо до остров Вис, Хърватска. Самолетът се разбил през 1944 година, след като пожар убил втория пилот, Ernest Vienneau.

Да се гмуркаш на такива места може да бъде едновременно „вълнуващо и грандиозно“ и „мрачно и тъжно“, когато е бил загубен живот, казва Джоунс – нещо, което особено добре се усеща от неговата снимка.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Изображенията, които Джоунс заснел накрая имали изненадващо интимно влияние, след като кандидатствал с тях за наградата в Подводен фотограф на годината. Снимките, с които участвал, били публикувани и забелязани от семейството на втория пилот, което се свързало с Джоунс.

„Те не бяха виждали досега снимки на вечното му жилище“, казва Джоунс. „Продължилата кореспонденция с тях означаваше повече за мен дори от самото гмуркане.“

„От спускането по масивната цилиндрична пневматична броня на бойния кораб от Първата световна война HMS Audacious, до това да видя палубата на SS Empire Heritage от Втората световна война, покрита с танкове Шърман, често изпитвам страхопочитание към нещата, които виждам“, казва той.

Но тези реликви от една от най-кървавите глави от човешката история бавно изчезват.

„В следващите години много от изгубените по време на Световните войни кораби и самолети ще изчезнат завинаги“, казва Джоунс.

Тъй като останките се влошават с времето, казва той, да бъдат заснемани е като да „уловиш момент от историята, който повече никога няма да бъде видян“.

„Когато се гмуркаш около останки от разбит кораб, които лежат на морското дъно понякога от повече от сто години, изглежда сякаш времето е застинало“, казва Anders Nyberg, фотограф на свободна практика от шведския остров Готланд.

Любимата му техника е да показва познати обекти в странната среда на дълбочините, която е сякаш друг свят.

„Може да е брава на врата, ваза или бинокъл, мебел или стена, на която виси окачен леко на една страна инструмент. Така ми харесва, да е недокоснато, за да уловя най-доброто изображение“, казва той.

Останки като тези на SS Thistlegorm – едни от най-добре познатите в света, са сред неговите любими, тъй като богатият морски живот там и красивите корали създават богати обекти за широкоъгълно заснемане.

Едно от най-поразителните преживявания на Nyberg обаче не било такова, което успял да заснеме с камера.

Той и жена му се гмуркали около SS President Coolidge, който потънал през 1942 година в близост до Еспириту Санто, Вануату, когато в залите на товарния параход придошли сини мигащи светлинки.

„Постепенно бяхме изцяло заобиколени от тези блясъци и напълно се дезориентирах“, разказва той.

Странните сини светлинки се оказаха биолуминисцентни очи на пасаж от риби. Феноменът – за който се смята, че привлича или осветява плячката – може да бъде видян само в пълна тъмнина, затова ако бил включил фенерче, това щяло да спре ефекта.

Съветът на Nyberg за улавянето на перфектната подводна снимка е да се усъвършенства водолазното оборудване и това на камерата, преди да се влезе под водата. За безопасност е нужно да се използва някаква линия, която да бъде следвана в случай, че видимостта е слаба.

Гмуркането около останки може да бъде едновременно вълнуващо и психически и физически взискателно, но може също така да бъде „форма на медитация, за отпускане от стреса от всекидневния живот и работата“.

Фотограф, дизайнер и автор, Jennifer Idol е първата жена, гмуркала се на 50 места в родните ѝ Щати.

„Особено се наслаждавам на големи непокътнати останки, които са исторически, а не изкуствени рифове. Всички останки разказват истории“, казва Idol.

Тя описва преживяването си, докато снимала U-352 в Северна Каролина – германска подводница от Втората световна война, потопена от американския Coast Guard Cutter Icarus, която лежи на 35 м под повърхността.

„Чувството е като да се спускаш надолу по времето, докато не достигнеш кораб, доста по-малък от очакваното.“

За да се уловят успешни фотографии, Idol съветва за фокусиране върху разпознаваеми части от останките.

„Останките често изглеждат абстрактни и неразпознаваеми“, обяснява тя.

„Носът на кораба и кърмата са очевидни обекти за външни снимки, докато командният пункт, кабината на щурвала или някакви уникални характеристики на кораба биха изглеждали по-добре снимани отвътре. Да се използват модели в едно изображение помага при показването на размера на кораба.“

Създаването на силно изображение изисква планиране. Idol казва, че е важно фотографите да обмислят „ориентацията, състоянието и дълбочината“, преди да снимат.

„Един кораб може да е прекалено голям, за да бъде разгледан с едно гмуркане, особено когато се настройва снимка. Обикновено спускащите се линии са установени на едно място или лодките са закотвени на линия, която следваш до останките.“

„Ако правиш снимки вътре в останките от кораба, важно е първо да се запознаеш с останките и след това задължително да следваш задължителните водолазни процедури при влизането. Това може да включва настроените линии или смесени газове за гмуркане и използването на резервни системи за гмуркане.“

Дори за някой с толкова опит като Idol, останките могат да носят изненади.

„Понякога съм изненадана да открия пасаж с риби, безгръбначни и дори змиорки дълбоко в останките“, казва тя. „Животът в останките е изненадващ, защото е усамотен, тъмен е и през него не минават течения.“

„Много е специално да чувстваш, че си на място, на което до преди няколко години хора са пътували по море на него. Мога да си представя историите за него“, казва Jordi Benitez, банкер от Испания, който започнал да се занимава с подводна фотография преди 12 години.

„Също е много хубаво да видиш как морето прави от голямо парче стомана нов дом за рибите, и как се създава нова екосистема около кораба.“

Обектите на Benitez включват Dragonera в Тарагона – огромен кораб, потънал през 1990-те години като подводна туристическа атракция, както и Chrisoula K и Thistlegorm в Червено море. Chrisoula K е товарен кораб, който се ударил в риф и потънал през 1980-те години, а Thistlegorm е британски военен кораб, който бил атакуван и потънал през 1941 година, при което загинали девет души. Останките му били открити през 1950-те години.

„Обичам да се гмуркам около SS Thistlegorm, защото все още има много материали от Втората световна война“, казва Benitez. „Можеш да видиш колелета, камиони, влакове, крила от самолети… Чувстваш се така, сякаш си се върнал 70 години назад във времето.“

Съветът му за улавяне на перфектната снимка е да се използват „много широкоъгълни обективи“ и да се „играе със светлината“.

„При подводната фотография ние използваме светкавица и изкуствена светлина, но при останките е добре да се играе с естествената светлина, това придава специална атмосфера в снимката.“

Превод: Никол Николова

Източник: BBC

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!