Мисия на НАСА ще бъде в опасна близост до орбитата на планетата Меркурий

Mercury_in_color_c1000_700_430.png

(Материал от 35-ти брой на сп. „Българска Наука“)

http://www.nauka.bg/sites/default/files/field/image/Mercury_in_color_c1000_700_430.png
Мисията има за цел да установи няколко основни характеристики: голямата плътност на планетата, геоложката история на Меркурий, природата на магнитното му поле, структурата на ядрото му и каква е причината за разредената му атмосфера.
Твърде дълъг е пътят до най-вътрешната планета на Слънчевата система. Преди да достигне планетата, сондата се завъртя около Земята и Венера, за да набере скорост.
„Меркурий се намира на място, което е трудно за достигане, а още по-трудно е то за напускане. Сега обаче вече сме готови да научим повече за една от близките до Земята, но все още твърде непозната за нас скалиста планета. Най-голямата мистерия на Меркурий е защо планетата разполага с голямо и тежко метално ядро, толкова различно от това на останалите близки планети.”, заяви пред в. „Вашингтон пост“ Шон Соломон, геофизик от научния институт Карнеги във Вашингтон и главния изследовател на мисията.
Ако всичко върви добре, на космическият кораб ще достигне целта си на 18 март и ще се потопи в атмосферата на Меркурий.

„Всички ние сме изключително развълнувани, че успяхме да достигнем до този етап, и сме нетърпеливи да научим тайните на Меркурий, които ще се разкрият пред нас.“, казва още Шон Соломон.
Посланик – MESSENGER; името е акроним: Mercury surface, space environment, geochemistry and ranging. Едно намигване към професията на римския бог Меркурий. Това е едва вторият космически кораб, който ще достигне до планетата. През 1974 г. и 1975 г. сондата „Маринър 10“ двукратно облетя планетата и изпрати снимки от 45% от повърхността й. Тези данни намериха място в учебниците по астрономия за следващите 40 години.

Новата мисия вече е добавила своите данни (от 2008 и 2009 г.) за 30% от повърхността на  планетата. От данните става ясно, че цялата повърхност на Меркурий е гъсто изпъстрена с кратери.
Веднъж да попадне в планетарната орбита, MESSENGER ще може да сканира цялата повърхност, нейният релеф и състава на скалите. През своята едногодишна мисия, MESSENGER ще измерва промените в разредената атмосфера на Меркурий, състояща се от водород, хелий и метални йони – информация, която би могла да разкрие как тънката му  атмосфера се възстановява, след като нейни йони излитат в Космоса.

Под повърхността, Меркурий представлява пъзел във формата на голямо ядро с диаметър три четвърти от размера на планетата и тежащо около 80% от масата на цялата планета. То е напълно различно от ядрата на другите скалисти планети, чиито сърцевини са малки, в сравнение с техните мантии.
Засега има четири теории за това, как Меркурий се е сдобил с подобна вътрешна структура. Учените се надяват „Месинджър“ да определи коя от теориите е вярна.
Първата хипотеза е, че планетата е била такава от самото начало.
Втората теория предполага огромен сблъсък с друг скалист обект, който е причинил  взривяване и откъсване на голяма част от кората и мантията на Меркурий.
Третият модел обвинява Слънцето, което в ранната история на Слънчевата система вероятно е нагряло и изпарило външните слоеве на планетата. 
Четвъртият модел визира силен космически вятър, който е успял да издуха част от външните слоеве на планетата.
Голямото ядро на планетата е по някакъв начин отговорно за слабото магнитно поле на Меркурий. Магнитното му поле Може да е замразен остатък от геоложка активност в миналото. По време на полета си MESSENGER откри промени в тази област, което предполага, че част от част от ядрото на планетата би могла да се стопи. Целогодишните  магнитометрични наблюдения от орбитата може да потвърдят магнитните колебания в някоя област, където би могла да се разкрие структурата на ядрото.


РЕКЛАМА:

***

Сондата също така ще проучи възможността за наличие на лед на повърхността на Меркурий, където средните дневни температури са около 450 ° С (но могат да достигнат и до 700 ° С). Данните от наземните радарни наблюдения намекват за наличие на отразяващи материали при кратерите в зоната на постоянната сянка (в невидимата от Земята част). Спектрометърът на MESSENGER ще  потвърди или ще отхвърли хипотезата за налиието на лед на повърхността на планетата.
„Все още имаме много да учим за Меркурий и вероятно ще научим някои интересни изненади.“, казва Робърт Стром, космолог от университета на Аризона в Тусон. Учените смятат, че знанията за Меркурий могат да се окажат ключът към разгадаването на това, как са се формирали всички вътрешни скалисти планети.

НАСА не планира следваща мисия до Меркурий.
BepiColombo, съвместен проект между Европейската космическа агенция и Японската  агенция за аерокосмически изследвания, има за цел две сонди едновременно да бъдат изстреляни през 2013 г. и да навлязат в орбитата на Меркурий през 2019 или 2020 г., но дотогава има още много време.
Диаметърът на Меркурий е 4879 км. Площта му е равна на 0,147 земни площи. Масата му е 3,28.10(23). Период на завъртане – 58 денонощия. Период на обиколка около Слънцето – 88 денонощия. Средно разстояние от Слънцето – 0,39 АU. Няма естествени спътници.
Меркурий е най-близката до Слънцето и най-бързо движещата се планета. Това е най-малката планета в Слънчевата система. Физическите характеристики на планетата са подобни на тези на Луната. По повърхността на Меркурий има множество кратери, и също така няма почти никаква атмосфера. Има голямо планетно ядро от желязо, което създава слаб електрически ток и магнитно поле със сила около 1% от тази на магнитното поле на Земята. Но меркуриевото магнитно поле отслабва. На металното ядро се дължи и високата средна плътност на планетата.
В началния период на своята история Меркурий е бил много горещ – както заради близостта си до Слънцето, така – и заради горещото си ядро. Последвала епоха на активен вулканизъм, а вулканичната лава запълнила огромните кратери. Формирала се гладка повърхност (част от която е запазена и до сега). След това настъпил период на интензивна метеоритна бомбардировка, която формирала новите кратери. 

Неделин Бояджиев
По материали от:
http://www.nature.com/
http://en.wikipedia.org/wiki/Mercury_%28planet%29

снимка:
Първата снимка с висока резолюция на Меркурий изпратена от MESSENGER (кликни на снимката за по-голям размер)

http://www.nauka.bg/sites/default/files/field/image/Mercury_in_color_c1000_700_430.png


Европейска нощ на учените 2022 г.: