Микрочастици от пластмаса падат заедно със снега

Превод: Елена Страхилова

Източник: ScienceDaily

През последните няколко години микрочастици от пластмаса са многократно откривани в морската и питейната вода и дори в животни. Но тези миниатюрни частици се пренасят и от атмосферата и впоследствие се отмиват най-вече от снега – дори в такива отдалечени райони като Арктика и Алпите. Това бе демонстрирано и в проучване на експерти от Института Алфред Вегенер и техен швейцарски колега, публикувано наскоро в списание Science Advances.

Фактът, че нашите океани са пълни с пластмасови отпадъци, е вече всеизвестен – година след година няколко милиона тона пластмаса попада в реки, крайбрежни води и даже в дълбокото Арктическо море. Заради движението на вълните и още повече поради ултравиолетовото излъчване на слънцето тази пластмасова покривка постепенно се разгражда на все по-дребни частици, наречени микропластмаса. Тя може да бъде намерена в морските седименти, в морската вода и в морските организми, които неволно я поглъщат. Досега са проведени малко на брой проучвания дали и ако да, до каква степен микропластмасата се пренася от атмосферата. Има само няколко научни труда на изследователи, които са успели да потвърдят присъствието й в Пиренеите и в близост до големи градски центрове във Франция и Китай.

 


РЕКЛАМА:

***

Членове на екипа на Институт Алфред Вегенер вземат проби от снега в Арктика. Photo: Mine B. Tekman

Сега екип от експерти от Института Алфред Вегенер към Центъра за полярни и морски проучвания Хелмхолц (AWI) установи, че тези микрочастици очевидно могат да бъдат транспортирани по въздуха на огромни разстояния и по-късно да бъдат отмити с валежите и най-вече със снега. Както отчита в сп. Science Advances екипът, ръководен от д-р Мелани Бергман и д-р Гунар Гердс, анализите на проби от сняг от Хелголанд, Бавария, Бремен, Швейцарските Алпи и Арктика потвърждават навсякъде високи нива микропластмаса, дори в отдалечени арктични райони като архипелага Свалбард и върху движещи се ледове. „Видно е, че по-голямата част от микропластмасата в снега идва от въздуха”, казва Мелани Бергман. Нейната хипотеза е подкрепена от минали изследвания, проведени върху зрънца цветен прашец от средните географски ширини, пренесен до Арктика. Този цветен прашец е приблизително със същите размери като микропластмасата. По същия начин прахът от Сахара може да измине разстояния над 3500 км и да достигне североизточния Атлантически океан.

Изследователите от AWI открили най-висока концентрация в проби, събрани близо до селски път в Бавария – 154 000 частици на литър. Дори снегът в Арктика съдържа до 14 400 частици на литър. Намерените видове пластмаса също варират значително в различните места, откъдето се вземат проби – в Арктика учените откриват главно нитрилов каучук, акрилати и бои, които имат много приложения. Като се има предвид неговата устойчивост на различни видове гориво и широк температурен диапазон, нитриловият каучук често се използва в уплътнения и маркучи. Боите, съдържащи пластмаса, се употребяват в няколко различни области, напр. за покриване на повърхностите на сгради, кораби, автомобили и морски петролни платформи. В близост до селския път в Бавария пробите специално са съдържали различни видове каучук , който има безброй приложения като напр. при производството на автомобилни гуми.

Един интригуващ аспект от проучването на AWI – откритите концентрации микропластмаса са значително по-високи от тези в проучвания проведени от други изследователи, например върху прахови отлагания. Според Гунар Гердс това може да се дължи на една от следните две причини: „На първо място снегът е изключително ефективен, когато става въпрос за отмиване на микропластични материали от атмосферата. Второ, може да се дължи на използваната от нас инфрачервена спектроскопия, която ни позволи да открием дори най-дребните частици – до размер само 11 микрометра.” Гердс и колегите му стопяват снега и изливат водата през филтър; остатъкът във филтъра се изследва с инфрачервен микроскоп. В зависимост от вида на пластмасата различни дължини на вълната на инфрачервената светлина се абсорбират и отразяват, по този начин се използва оптичен пръстов отпечатък, за да се определи вида на намерената пластмаса.

                                                  Пробите с арктически сняг. Photo: Jürg Tachsel

Докато други учени подреждат микропластмасата от пробите си на ръка под микроскоп, което лесно може да доведе до пренебрегване на някои частици, Гердс използва своя микроскоп, за да тества всички остатъци като гарантира, че той и екипът му трудно биха пропуснали нещо. „Автоматизирахме и стандартизирахме техниката, за да изключим грешките, които могат да се увеличат при ръчен анализ.” Поради това едва ли е изненадващо, че анализите на AWI дават особено високи концентрации на частици.

В светлината на метеорологичните реалности експертите на AWI са убедени, че голяма част от микропластмасата в Европа, а още повече в Арктика, идва от атмосферата и снега. Според Мелани Бергман: „Това допълнително пренасяне би могло да обясни и големите количества микропластмаса, които открихме в ледовете на Арктическо море и в дълбоките морета в предишни проучвания.”

И накрая, още един ключов въпрос, който мотивира нейната работа: „Към днешна дата почти няма проучвания, които да изследват степента, в която хората са обект на микропластично замърсяване.” Повечето изследвания се фокусират върху това как животните или хората поглъщат микропластмасата с храната си.” Както обяснява Бергман: „Но след като установихме, че големи количества микропластмаса могат да се транспортират и по въздуха, естествено се повдига въпросът дали и колко пластмаса вдишваме. По-старите открития от медицинските изследвания предлагат обещаващи отправни точки за работа в тази насока. Още един аспект, който изисква по-внимателен поглед в бъдеще.”

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: