Месопотамия (3300 г. пр. Хр. до 538 г. пр, Хр.)

Месопотамия

Ок. 3300—3200 г. пр. н. е.
В Южна Месопотамия (Междуречието), по долното течение на реките Тигър и Ефрат, се появяват шумерите — народ, чиито произход и първоначално местоживеене не са известни. След заселването им в Месопотамия основното им занятие става земеделието. Занимават се също с отглеждане на едър добитък, овце, кози, свине. Строят жилищата си от тръстика, но познават и неизпечените тухли. Необходимостта от изграждането на иригационни съоръжения — в мащаб, който надминава възможностите на семейството дори на родовите общини, благоприятства за обединяването на общините в по-големи териториални единици с централизирана власт. Център на такава единица става защитеният град. След време от общините се отделят по-силните родове, които се стремят да завладеят по-плодородните земи. Именно те създават племенната аристокрация. В резултат на борбите между общините се появяват и робите.

Ок. 3000 г. пр. н. е.
Възникват първите градове-държави, които се управляват от князе-жреци, наричани „патеси“ (енси). Най-могъщи от тези държави са: Ур, Ериду, Ларса, Нипур, Лагаш, Урук, Сипар, Шурупак. Те дължат богатството си на развитието на занаятите и търговията. Техните владетели строят дворци, издигат храмове и гробници. Изработват се мечове, чаши, цветно стъкло, предмети от злато и др. Свободните членове на общините все още владеят голяма част от земята. Шумерите поставят началото на икономическото и културното развитие на Месопотамия. Те откриват грънчарството и каруцарското колело, бронза, създават клинописа.

Началото на III хилядолетие пр. н. е.
В Месопотамия нахлуват номадски семитски племена — акадите. Те постепенно преминават към заседнал, земеделски начин на живот. След дълги борби побеждават шумерите, асимилират се с тях и основават град и държава, под името Акад.

Средата на III хилядолетие пр. н. е.
Особено значение придобива шумерската град-държава Лагаш. Около 2470 г. пр. н. е. нейният владетел Еанатум разбива войските на Лугас-Загиси владетел на град Ума, превзема Южна Месопотамия и поставя под своя зависимост градовете: Ур, Урук, Ериду, Ларса. Побеждава източните си съседи — еламите. Еанатум строи храмове и дворци, грижи се за земеделието (разширява мрежата от канали); усъвършенства военната техника. Победата си над Ума той увековечава с прекрасен паметник —каменна плоча, наречена „Стела на ястребите“. Наследникът му Ентемена — негов племенник, с успех отбива набезите на Елам. Жестоката експлоатация на богатите предизвиква недоволство сред народа. В Лагаш избухва въстание, предвождано от Урукагина. Подкрепен от жречеството той завзема насилствено властта и става „патес“ (ок. 2370 г. пр. н. е.). В продължение на няколкогодишното си управление провежда много реформи с цел да намали влиянието на аристокрацията, да подобри положението на свободните общинници и да укрепи общините.


РЕКЛАМА:

***

Ок. 2400 г. пр. н. е.
Възползувайки се от вътрешните междуособици в Лагаш и подкрепен от недоволната от реформите аристокрация шумерският владетел Ума Лугал-Загиси, завладява Лагаш. Покорява и Урук, Ур и Ларса. Установява столицата на обединената държава в град Урук. Около 2350 г. пр. н. е. Лугал-Загиси е победен от Саргон I Велики, владетел на Акад. Шумерито изнамират цветното стъкло; издигат на високо ниво златарското изкуство. Посредством търговските си контакти, влиянието им достига до Мала Азия и Египет. Шумерите създават правни кодекси; в литературата особено значение имат епосите с митологично съдържание (епоса за Гилгамеш).

Ок. 2300 г. пр. н. е.
Саргон I, цар на Акад, обединява под своя власт значителна част от Месопотамия, покорява Сирия, завладява земи в Мала Азия и Кипър. Основава първата голяма семитска държава. Стреми се да въведе единна икономика и администрация върху цялата територия, с цел да заздрави държавата, съставена от различни племена. Установява единна система от мерки и теглилки; построява нови канали; първи организира постоянна професионална армия. Разширява значително своя дворец, за да подслони многолюдния си двор, към който се числят и някои представители на аристокрацията от покорените градове-държави. Наследниците на Саргон I, които се титулуват „господари на четирите страни на света“ продължават неговата завоевателна политика.

Ок. 2200 г. пр. н. е.
Месопотамия е завладяна от гутеите — племе от иранските планини. Те ограбват и разрушават богатите градове на Акад и Шумер. Отслабват позициите на робовладетелите в Месопотамия. Административен център на страната е Лагаш, а негов патеси е Гудеа. Езикът на акадите остава международен език до края на I в. пр. н. е., т. е. надживява управлението на гутеите, което продължава около 125 години.

Ок. 2140 г. пр. н. е.
Ур става най-могъщият град-държава в Месопотамия, в която настъпва т. нар. „ш у м е р о – а к а д с к и период“. Гутеите са победени от управляващата по това време II династия. Шумерите превъзхождат с културата си Акад, но предходното двувековно господство на семитите оказва силно влияние върху тази култура и довежда до обединяване на шумерските и семитски елементи.

Ок. 2100 г. пр. н. е.
На територията на Месопотамия започват да нахлуват нови племена — аморити и еламити.

2024 г. пр. н. е.
След нашествието на аморитите и еламитите, държавата Ур е завладяна и разбита. Започва борба за господство над Шумер и Акад. Победител излиза вавилонският цар — Хамурапи.

1792—1750 г. пр. н. е.
След продължителни войни – Хамурапи създава вавилонско царство (т. нар. „Древен Вавилон“), което достига най-големия си разцвет през време на неговото царуване. Покорява цяла Месопотамия и изгражда единен, централизиран апарат, който засилва политическото значение на Вавилон. По негово поръчение е разработен, и издаден сборник от закони, т. нар. „Законник на Хамурапи“. С него той цели да наложи единно право в цялата държава, изяснява редица въпроси, свързани с класовия характер на обществото, с развитието на земеделието, занаятите и търговията, със съсловното деление на своболното население, робството и неговия характер. След смъртта на Хамурапи започва период на вътрешни междуособици и нашествие на чужди племена. Те довеждат до упадък на вавилонската държава.

Ок. 1530 г. пр. н. е.
Хетският цар Муршил I напада Вавилон. Градът е опустошен и разграбен. Отслабената древно вавилонска държава постепенно запада.

Края на XV—XII в. пр. н. е.
Господство на каситите във Вавилон, които основават т. нар. „каситска династия“ (период на т. нар. „средно-вавилонска държава“). Налагайки властта си, касигите приемат вавилонската култура, и език. Вавилон загубва политическото си значение, води непрекъснати войни с растящата мощ на Асирия и Елам и към XII в. пр. н.е. претърпява окончателно поражение.

1115—1077 г. пр. н. е.
На власт в Асирия е Тиглатпаласар I, който създава силна асирийска държава. Завладява Вавилон, Северозападна Месопотамия, Северна Сирия, Финикия и Кипър. Полага грижи за икономиката на страната, в която решаваща роля има земеделието.

1076—909 г. пр. н. е.
Унищожителни войни на Асирия с арамейците (семитско племе, дошло от сирийско-арабската пустиня. Част от него е позната под името халдейци). През XII—XI в. пр. н. е. арамейците основават първата си държава в поречието на Ефрат и в Горна Сирия. Завладяват Горна Месопотамия, Вавилон и създават независими малки държави. Ограничена териториално (земите край Тигър), Асирия загубва предишното си значение.

909—889 г. пр. н. е.
Ададнирари II, асирийски владетел. Отблъсква нашествениците и извежда страната от упадък. Използувайки желязно оръжие (усвоено от хетите) асирийците завоюват нови успехи.

883—859 г. пр. н. е.
Ашурбанипал II, асирийски владетел, води многобройни, победоносни битки и значително разширява границите на Асирия, налага данъци на покорените. Прочут с жестокостта си.

859—824 г. пр. н. е.
Салманасар III — поставя под своя зависимост Израел, Тир, Сидон и покорява Вавилон.

745—727 г. пр. н. е.
Тиглатпаласар III, издигнат на трона от армията, създава могъща асирийска империя, със силна държавна организация. Покорява цял Вавилон, превзема Сирия и град Дамаск. Води победоносни борби срещу Урарту, силна държава на територията на Армения и заплашва с обсада столицата й Тушпа (на брега на езерото Ван). За да предотврати бунтовете, масово преселва покорените народи.

722—705 г. пр. н. е.
Управлението на Саргон II е връх в мощта на Асирия, която завладява Израел, Самария и хетската държава северно от Сирия, покорява Урарту и превзема столицата й Тушпа. Саргон II успява да усмири постоянните бунтове във Вавилон.

705—681 г. пр. н. е.
На власт е Синахериб, наследник на Саргон II. Синахериб разрушава Вавилон (689 г. пр. н. е.) и избива жителите му. Построена е нова столица на Асирия — Ниневия (последна столица на асирийското царство).

681—669 г. пр. н. е.
Приемник на Синахериб става неговият син Асархадон. Той потушава бунта в Садон и покорява Финикия. През периода 673—670 г. пр. н. е. завзема Долен Египет, който до 663 г. пр. н. е. остава под господството на Асирия. Смазва въстанието в Урарту, воюва със скитските и мидийски племена. По негово време е построен дворец в Ниневия и възстановен разрушения Вавилон.

669—626 г. пр. н. е.
Ашурбанипал, третия син на Асархадон, определен от баща си за наследник – последния велик владетел на Асирия. Управлява държава, която се простира от Персийския залив до Средиземно море. Разгромява въстанието, организирано от брат му, цар на Вавилон и разрушава превзетия Вавилон (648 г. пр. н. е.); след дълга война побеждава Елам и покорява столицата й Суза (639 г. п.р. н. е.). В огромната държава избухват чести бунтове, които водят до отслабване силите на Ашур-банипал (възползувайки се от това, Псаметик I, владетелят на Египет, провъзгласява независимостта си). По време на Ашурбанипал асирийската култура и архитектура достигат своя разцвет. В намерената знаменита библиотека на Ашурбанипал се съхраняват писмени паметници на вавилонците, акадите и асирийците. През този период Асирия води завоевателни войни и разполага с многобройна армия и чиновници. Започва масово преселничество и стичане в страната на огромен брой роби, което довежда в значителна степен до обедняване на народа. Трудът на робите измества труда на свободните занаятчии. Асирийските владетели ограбват покорените страни, трупат огромни богатства, които използуват за нуждите на двора, армията и за изграждането на нови строежи.

625—605 г. пр. н. е.
Набопаласар, основоположник на новата халдейска династия. Възстановява вавилонската държава и отхвърля асирийското иго. Съвместно с царя на Мидия, чиито племена населяват Северозападен Иран, напада Асирия и в 612 г. пр. н. е. превзема столицата й Ниневия (разкопана едва в XIX в.).

605—562 г. пр. н. е.
Навуходоносор II. През 605 г. пр. н. е. в битката край Кархемъш спечелва победа над съюзилия се с Асирия египетски фараон Нехо II и унищожава асирийската държава. Територията иа Асирия се поделя между Мидия и Вавилон. Възниква т. нар. „Нововавилонска държава“ (или халдейска), наречена така по наименованието на семитското племе — халдейци, което се появява в началото на I хилядолетие във Вавилон. При Новуходоносор II нововавилонската държава става могъща сила. Границата й на запад достига чак до Средиземно море. Вавилонците превземат Палестина (през 586 г. пр. н. е.), завладяват и разрушават Ерусалим, отвеждат населението му във Вавилон. Това е началото на т. нар. вавилонско иго над евреите, установяват господство над Финикия (а точно тогава основаната финикийска колония в Африка — Картаген, става независима от своята основателка) и Сирия. Столицата на държавата-град Вавилон — е значително разширена и обградена с яки стени; превръща се в търговски център на Азия. Строят се красиви дворци и храмове.

538 г. пр. н. е.
Битка край Опис, в която персийският цар Кир II Велики побеждава последния вавилонски владетел Балтазар — известен от легендарния пир в навечерието пред падането на Вавилон, когато тайнствена ръка изписва на стената на двореца думите: „Мане, такел, фарес“ (пресметнато, претеглено, разнесено), което се приема като поличба за упадъка на Вавилон. Кир II слага край на краткотрайното изящество на ново-вавилонската държава и я включва в пределите на великата персийска монархия.


Европейска нощ на учените 2022 г.: