Направи дарение на училище!

Автор: Любомир Василев

В настоящото съобщение ще разгледаме и въведем в научен оборот една интересна медна монета на град Рагуза (Дубровник) от самия край на XVIIв., за която към настоящия момент няма данни други подобни на нея екземпляри да са открити или намерени на територията на страната. Нещо повече – всички досега известни дубровнишки монетни екземпляри,откривани на територията на днешна България, са само и единствено сребърни, съответно с различните им номинали и подразделения – полугрошове (монети с номинал – 1/2 грош), тройни грошове (съответно такива с номинал – 3 гроша), талери и т.н., докато находки на монети, сечени от мед, дело и производство на същия град-република, разположен на бреговете на Адриатическо море, на територията на днешната Република Хърватска, към настоящия момент от територията на България няма или поне досега такива не бяха известни. Медните монети на град Рагуза (Дубровник) са били обозначавани с монетния номинал – “солдо”. Такава в случая е и нашата монета, която е обект на настоящата работа.

Въпросната находка, за която ще стане дума в редовете по-долу, е медна монета с номинал – “солдо” на град Рагуза (Дубровник), която е била намерена съвсем случайно, в резултат на селскостопанска работа в местността “Юртищата” (известна сред местните жители и под наименованието “Старото село” – б.а., Л.В.), в землището на село Кочево (общ. Садово, Пловдивска обл.), и намираща се на разстояние около 2,5 км западно от съвременното местоположение на селото. До този момент такъв тип монета не е била намирана на територията на България. Описанието на интересуващия ни в случая екземпляр, който е частно притежание на жител от самото село е дословно следното:

Рагуза (Дубровник), солдо, мед 1699 г., силно изтрит и износен екземпляр, съхранен и запазен в сравнително лошо състояние, в резултат от усилената му употреба в парично-циркулационния поток и монетното обращение.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Лице/Аверс: Покровителят на Рагуза/Дубровник – Св. Власий, прав, и в благославяща поза, застанал зад градска крепостна порта с две кули. Под самата порта – мъчно отчетлива и неясна емисионна година, която под силно наклонен ъгъл и на силна светлина, се разчита като “1699” – т.е. 1699 г. Около светеца надпис на латински език, гласящ дословно следното (доста изтрито и износено изображение, при това лошо съхранено):

RAG…(VSII)… CIVITAS. 1699.

Опако/Реверс: Иисус Христос в благославяща поза, около него звезди подредени в полукръг, като около самото изображение няма надписи. От двете му страни двата герба – емблеми на адриатическия град-република Рагуза (Дубровник). Изображението е лошо съхранено, като при това то е доста изтрито и износено.

Екземпляр от единична находка, частно притежание с размери: диаметър 21 мм и тегло 1,95 гр.

С оглед на обстоятелството, че въпросната медна дубровнишка монета, обект на настоящото съобщение, е била отсечена през 1699 г., т.е. във времето непосредствено преди самия край на XVII в., с основание можем да смятаме, че всъщност тя е попаднала сред жителите на Кочево през следващото столетие, т.е. през XVIII в. Попадането й в селото вероятно е свързано с пазарищата на близкия до него град Пловдив, носещ по онова време наименованието Филибе, където жителите на Кочево от онази епоха са носили за продан произведените от тях земеделски продукти, стоки и произведения на труда.

Дубровнишкото медно солдо от село Кочево (Пловдивско) дава нови и интересни сведения за миналото и икономиката на селото и на община Садово през османския период, като същевременно с това, то ни предоставя и нови данни от първа ръка за същността и характеристиката на монетната циркулация в българските земи под османска власт през периода 1396-1878 г.

Забележка: Всички публикувани от горепосочените изследователи монети на Рагуза/Дубровник, произхождащи от територията на съвременна България, са само и единствено сребърни номинали (или техни подражания – фурета), като сред тях няма оповестени находки на медни монети от дребен номинал на въпросния адриатически град-република, такава каквато е разглежданата в случая от нас медна дубровнишка монета от землището на село Кочево (общ.Садово, Пловдивска обл.) –б.а.,Л.В.

Литература:

Харитонов 1998: Х. Харитонов – “Енциклопедия Нумизматика. Монетите на Европа в България XV-XVIII в.”,ВТ, 1998 г., с.229-328 (виж каталога с находките, б.а. – Л.В.).

Кръстев 2015: К. Кръстев – “Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1645 г.(по нумизматични данни)”, Шумен, 2015 г., с.214-215 (виж за Дубровник, б.а.).

Кръстев 2016: К. Кръстев – “Дубровнишки монети (XVI-XVIII в.) от фонда на ИМ (Исторически музей) “Искра” Казанлък” – “Нумизматика, сфрагистика и епиграфика”, том 12, Сф, 2016 г., с. 148-157.

Митев, Георгиев 2017: Н. Митев, Д. Георгиев – “Венециански и дубровнишки монети (XIII-XVIII в.) от фонда на ИМ (Исторически музей) – Провадия” – “Нумизматика, сфрагистика и епиграфика”, том 13, Сф, 2017 г., с. 235-241.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!