Направи дарение на училище!

Казвам се Славчо Томов и съм ректор от 2013 г. на МУ-Плевен, като в момента изпълнявам втория си мандат. Ако се върна назад във времето, това което е важно е, че моето професионално, кариерно и академично развитие е много тясно свързано с висшето училище в г. Плевен. Завърших през 1989 г., тогава то беше Висш медицински институт. След което пътят ми продължи през една от университетските болници. През 2011 г. бях избран за декан на Факултет Здравни грижи, където изкарах известно време преди да ме изберат за ректор.

Кое е различното при МУ-Плевен в сравнение с останалите висши училища в България?

Медицински университет в Плевен е специфичен с това, че създава кадри в няколко професионални направления в областта на висшето образование, които са тясно свързани с медицината. Хуманната медицина, фармацията, общественото здраве, здравните грижи и това в известна степен го прави един малко по-специализиран университет.
Той далеч не е сред най-големите съществуващи в момента медицински университети в България, като капацитет, материална база и преподавателски и академичен състав. Но въпреки това висшето училище стои много стабилно на картата на медицинското образование и в България и в Европа. И фактът, че обучаваме студенти от повече от 45 държави от целия свят определено го прави разпознаваем на картата и това го прави по-различен, особено от немедицинските университети.

Това е интересно, че се намира в специфичен район, не в София или Пловдив, където са двата големи медицински университета. Може ли да кажете повече за това с какво вие допринесохте като ректор за вашият ВУЗ и въобще каква е функцията на един ректор на медицинско висше училище?

Може би не е много правилно човек сам да оценява себе си, тъй като това, което е постигнато в нашето висше училище до момента, е резултат от усилията на няколко поколения преподаватели, академичен състав и ръководства. За тези 8 години, през които съм начело на екипа управляващ ВУЗ-а, предприехме някои стъпки, които подобриха съществуващото до момента. Започнахме да добиваме опит и развиваме университета в съвсем нови и непознати до момента направления. МУ-Плевен вече е известен като център на роботизираната хирургия в България и Югоизточна Европа. Това е безспорен факт – екипът на проф. Горчев стартира стартира този процес през 2008 г. и ние като ръководство го доразвихме и надградихме.
Към момента имаме три роботизирани системи във висшето училище, като едната от тях е инсталирана в Ендоскопския (телекомуникационен) център и тя е изцяло за целите на обучението на нашите студенти – докторанти и постдокторанти. Никъде го няма това на друго място в България и региона.
Минимално инвазивната хирургия като направление също беше стартирана от предишното ръководство, но ние създадохме цяла нова дисциплина за обучение на студенти в това направление. Където пак сме иноватори – няма друг университет, който да предлага свободноизбираема или въобще дисциплина Минимална инвазивна хирургия.
Развихме и някои съвсем нови и интересни направления, свързани например с геномиката и с изследване на генетичните особености на българската популация. Това е свързано със спечелването на един много голям, може би най-огромният проект, който висшето училище някога е спечелвало, по линията на Наука и образование за интелигентен растеж. Това е Центърът за компетентност по персонализирана медицина, 3D и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия.
И ако ние надградихме минимално инвазивната и роботизираната хирургия, по отношение на персонализираната медицина ние развиваме изцяло ново направление с два от най-модерните и съвременни ген-секвенатори, които дават възможност за генетични изследвания в онкологията, за изследване на туморите и генетичните мутации при различни патологии и тумори.
3D медицината ще кажете, че звучи много общо, но ние сме вложили в него конкретни измерения. Още през 2014 г. създадохме единственото в България професионално 3D студио за обучение. Едната от залите на Телекомуникационния център се превърна в 3D зала (или 3D кино), в която ние и нашите студенти можем да наблюдаваме операции в триизмерен формат на запис, те могат да ги наблюдават на живо директно от операционната зала, което е уникално.
По тази линия и Центъра за компетентност ние развиваме още едно изцяло ново направление, което касае 3D принтирането и 3D биопринтирането. Сами разбирате от тези наименования, че тук иде реч за нещо иновативно не само за България, но и за Европа и в Света. 3D биопринтирането в момента прави революция в трансплантологията – едно цяло направление в човешката наука и медицина, където се сблъскваме с един много сериозен проблем – например на отхвърляне на трансплантирани тъкани и органи. Но това направление ще даде възможност да се създават индивидуални тъкани на първо време, а на даден етап и органи, с които се разрешава проблема за тъканната несъвместимост и ние вече работим по това направление. По линията на Центъра за компетентност лабораторията е вече факт и тя стартира своята работа, както и другата лаборатория за 3D принтиране на полимери, чрез полимери за структури на обучение от една страна и от друга – за създаване на индивидуални ортезни средства в ортопедията например и то в серийно производство.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Добавената и виртуалната реалност също са част от този проект и те вече са факт. Създадохме едно уникално студио по виртуална реалност – VR 360, което дава възможност като си сложите очилата за виртуална реалност да се прехвърлите на разстояние 3-4 километра оттук в една от операционните зали и да наблюдавате какво се случва там без да пречите на екипа.
По отношение на изображенията и добавената реалност приключихме една от обществените вече и само до 1-2 седмици ще бъде факт един изключително интересен продукт от Германия. Той ще даде възможност на нашите студенти да изучават анатомията на човешкото тяло в условията на виртуална и добавена реалност. Поставяйки си очилата те попадат във виртуален свят, но с анатомичните особености на човешкото тяло, в черепно-мозъчната кутия например.
Най-новият и най-модерният ни проект във Втора клинична база в зала “Магнум”, ще се превърне в студио за холографски изображения. Вече работим по този проект и той ще бъде готов през месец май.

Иначе кое прави един малък университет, в не особено популярен провинциален град, разпознаваем? Правят го инвестициите точно в такива иновативни и нестандартни решения за обучение и научноизследователска дейност. Защото всичко това от една страна ще се ползва от нашите студенти и преподаватели за интересно интерактивно преподаване на учебния материал по медицина, анатомия, физиология и патология на човешкото тяло. От друга страна то ще е база за други научноизследователски проекти, каквито вече са стартирани. Вече имаме първите публикации в реферирани списания с висок импакт фактор от 7 и нагоре. Първите ни резултати от Лабораторията ни по 3D биопринтиране. Това е нещото, което придава особен смисъл и облик на Медицинския университет в Плевен и това привлича студенти.
Няма да забравя преди 6 години, когато посрещахме поредната кохорта от чуждестранни студенти. При мен дойде един студент от Великобритания и каза: “Аз, проф. Томов, съм тук заради роботите. Аз искам да се обучавам на тях и да се науча да оперирам с робот”.
Така че сами разбирате какво значение имат инвестициите в тази посока.

Абсолютно. Аз през 2018 г. дойдох да снимам центъра, когато стартираше и тогава видях робота Да Винчи, който беше уникално нещо и бях силно впечатлен, че у нас разполагаме с такива технологии за обучение.
Бих искал да питам какво стана оттогава, проектът се състоеше от много части, които тепърва щяха да се случват, нови технологии да се внасят и т.н.?

Ами да започна от това, че ние сме един от малкото центрове за компетентност, който е с вече готова, изградена инфраструктура. Ние приключихме изцяло и строително-ремонтните работи и закупуването на апаратурата. Точно преди малко ми съобщиха, че е пристигнал последният скенер в Лабораторията по 3D биопринтиране.
Аз ви каня да дойдете и да видите как изглежда сега сутерена на университета. Може би не сте го виждали, той е на уникално местенце, което когато човек го посети просто занемява. Наехме дизайнер, който го създаде. И вътре вече е пристигнала цялата налична апаратура, вече са обучени екипите и дори вече тези екипи работят и изпълняват научната програма.
На този център за компетентност между другото партньори са и Институтът по роботика към БАН и Медицинският университет във Варна. Те също вече са готови и техните лаборатории също вече работят. Ние сме едни от малкото центрове за компетентност в България, който е структуриран, зареден с апаратура и изпълнява научната си програма и работи. Създават се дори и научни научни хипотези върху апаратурата. Вече имаме заявки за договори с външни институции, които искат да използват нашата апаратура за да реализират собствени научни идеи.

Ще можете ли да кажете как коронавирусът повлия на университета, тъй като този проблем все пак е медицински, по какъв начин се адаптирахте и какво трябваше да се направи?

Пандемията от коронавирус е нещо, за което действително, поне в началото, не бяхме добре подготвени, никой не го беше очаквал. Но да, вирусът засегна университета в чисто медицински план, засегна част от преподавателите и студентите. Преминахме през това изпитание, загубихме колеги и това е тъжната и отрицателната страна на епидемията. Но ми се иска да погледнем и другият ѝ аспект. Тя катализира процеси, за които може би сме мислели и сме се подготвяли в някаква степен, но все не го е имало времето да ги стартираме реално.
Ето например дигитализацията на медицинското образование и всички процеси в университета, беше ускорена с невероятна сила от covid-19 и то далеч не само при нас. Но ние вече сме изцяло на вълна електронни форми на обучение и комуникация, при това на качествени хай-тех форми на преподаване.
Ние през 2014 г. спечелихме друг пак европейски проект за дистанционно обучение, създадохме и център към него, но така и не успяхме да го изпълним със съдържание. Просто нямахме мотива и стимула да го правим. Сега когато дойде коронавируса, той изкуствено ни притисна да го направим. Ние оценихме наново ситуацията, разширихме сървъра, катализирахме тези процеси и в момента Центърът за дистанционно обучение е базата върху, която сме стъпили. Няма да скрия, че още преди пандемията бяхме правили цялостен анализ и ъпгрейд на дигиталната ни инфраструктура. Но след катализацията покрай ковид вече сме изцяло на нова дигитална инфраструктура, която позволява всички процеси да вървят със скоростта на оптичен интернет и с огромен, мощен сървър.

Отделно епидемията стимулира едно цяло направление в медицината, на което също не обръщахме чак толкова голямо внимание – вирусологията. Изведнъж разбрахме колко важно е всъщност това направление. Защото вирусите винаги са били, са и ще бъдат част от нашия живот, просто досега не сме го осъзнавали и разбирали толкова добре.
През месец март, миналата година, ние от нашият университет, със собствени средства, създадохме изцяло нова вирусологична лаборатория за PCR-диагностика на коронавируса. И тази лаборатория стана неизменна част от здравната ни система на Централна и Северна България, обслужвайки няколко области. Хубавото е, че в нея започнаха да работят освен опитни специалисти и млади хора. Разкрихме няколко места за специализация по вирусология, стартирахме и няколко научни проекта, свързани с пандемията от коронавирус. А сега, ползвайки и генетичната лаборатория и ген-секвенаторите ще можем да анализираме и геномиката на този вирус.

Какво бихте казали на бъдещите студенти, които се колебаят дали да учат медицина и в частност да я учат в България?

Аз лично бих казал, че ще направят правилен избор. Медицинските университети и в частност нашият, са едни от малкото структури в сферата на висшето образование в България, които имат собствен облик, които генерират интелектуален и научен ресурс, който е конвертируем и на българския и световния пазар. Фактите тук са безспорни и обществото и държавата трябва да положат усилия за подпомагане и съхраняване на тези процеси и да не допускат тяхното спиране.

Дали и как бихме могли да задържим младите хора, някои от които следват тук, но пък след това заминават да практикуват наученото в чужбина?

Това е един много сериозен въпрос. Светът все пак е едно свободно място за движение на хора, идеи, стоки и ресурси. Но пандемията от коронавирус постави ограничителни рамки на тези процеси. Накара ги да се замислят, че биха могли да потърсят реализация и там, където се намират в момента, в родната си страна и дори в родния си град. Но в момента, в който приключим с пандемията и границите отново се отворят за свободно движение на хора, този процес отново ще тръгне в същата посока. Причините за това са сложни, но аз съм убеден, че от една страна българската здравна система, която наблюдавам и отвътре защото съм част от нея, лично аз смятам, че тя се справя на доста добро ниво в момента с предизвикателството коронавирус. Вълната от месец ноември, която оказа един огромен натиск върху здравната система, не можа да я пропука и в крайна сметка тя издържа. Това показа, че в нея работят хора специалисти, които наистина са изключително добре подготвени и тренирани и са готови да понесат един такъв нестандартен натиск от неизвестен агресор така да се каже.
Но и образователната система беше подложена на натиск, както и медицинското образование в частност в нашия университет, аз мисля, че издържат все още на натиска. Но все пак не бива да забравяме, че електронната форма на медицинско образование не е най-доброто нещо, което трябва да се случва. И нашите студенти и преподаватели с нетърпение очакват момента, в който ще могат практически да влязат в болниците, да се докоснат с пациентите и да работят на живо с тях. Да, ние вече взехме такова решение и този месец ще стартираме присъствено-практическо обучение, като само лекциите ще бъдат в електронна среда.
Мисля, че всяко от българските деца и младежи, насочващи се към медицината, могат да намерят изключително добра реализация в България. Защото в момента има редица болници в страната, модерни при това, които създават и предлагат високотехнологична среда за тяхната реализация. Има такива болници и голяма част от тях го знаят, остават тук и работят в тях.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!