Медицината по време на Първата световна война

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Въпреки опустошителната Първа световна война, по време на конфликта медицината постига огромен напредък. Много от лекарите, участващи във войната, са на мнение, че от цялата ситуация най-голяма полза всъщност е извлекла медицината, макар и цената за това да е била ужасяваща. След като се появяват нови видове оръжия, с тях се появяват и нови видове наранявания, при това получавани масово, така че се налага лекарите много бързо да реагират.

Масовата смърт от инфекции е причината много бързо да се изнамери начин за прочистване на раните с някакъв асептичен подход.

Алексис Карел, заедно с британския си колега Хенри Дакин, разработват и въвеждат техния метод, при който чрез система от маркучи раната се напоява обилно с разтвор от натриев хипохлорит за да се промие и да се избегнат инфекции. Този метод спестява много ампутации на крайници, които дотогава са били единствения начин за спасение при гангрена в резултат на инфекции.

Друг важен момент е проблемът с обезболяването, който в днешно време е в първата глава на учебниците по хирургия, но дотогава са използвани не особено ефективни методи. По време на Първата световна война започват да прилага комбинация от азотен оксид и кислород, с която обезболяването също прави голяма крачка напред.

Новите технологии също така допринасят и за по-добрата логистика с появата на линейките, камионите и бързите влакове, благодарение на които ранените могат своевременно да бъдат извозени от фронта до болниците. 


РЕКЛАМА:

***

Сериозно развитие претърпяват хирургичните техники, рехабилитацията и изработката на протези, шини и др.

Любопитни факти:

  1. Огромна част от войниците стават жертва на инфекции поради лошите условия в окопите и на бойното поле. Причината за ампутациите в 70% от случаите е това, че се стига до инфекции, включително и т. нар. газова гангрена, чийто причинител е Clostridium perfringens.
  2. Тогава за първи път започва да се говори и за психологическата страна на въпроса – много войници изпадат в шок от големия стрес и има такива, които не са в състояние да се върнат на фронта, както и да продължат нормално живота си след войната. Това налага разработването на най-различни психологически методи за лечение.
  3. Сериозно се развива и естетическата хирургия тогава, целяща първоначално да придаде колкото се може по-нормален вид на обезобразените войници, но с напредъка и прецизирането ѝ впоследствие започва да се използва и за разкрасяване от жените.
  4. Червеният кръст по това време вече е организация, която осигурява линейки и медицинска помощ още от 1916 г., осигурявайки 47 линейки за подпомагане на британските и френските войски.
  5. Мария Кюри отива на фронта с Union des femmes de France след Битката при Марна (1914) и с помощта на Червения кръст оборудва няколкостотин превозни средства с рентгенови апарати, създавайки за първи път мобилни, оборудвани линейки за ранени войници.