Марсианско общество – България – Mars Society Bulgaria

 www.space-bg.org

Автор: Светослав Александров

Разбери повече за БГ Наука:

***

Двадесети май на 2012 година се оказа мрачен и неприветлив ден. Независимо от смразяващите дъждовни капки ние с Михаил Матеев решихме да тръгнем от Автогара-София към сградата на Ректората на Софийски университет пеша. Но кой можеше да мисли за неудобствата, причинени от лошото време? Безспорно нашите мисли, както и мислите на всички, които дойдоха по-късно, бяха устремени към предстоящото събитие. А именно Учредителното събрание на Марсианско Общество – България (МОБ), което щеше да положи основата на голяма неправителствена космическа организация у нас.

„Защо Марсианско общество България?”, попитах тогава Михаил, който е двигател на инициативата и председател на Управителния съвет на МОБ. Този въпрос ми се стори най-уместен и реших да го задам още преди самото събрание. Все пак има много космически инициативи и неправителствени организации с различни наименования. Някои от тях носят имена на видни космически дейци. „Планетарно общество”, основано от Карл Сейгън, носи това име, защото популяризира изследването на Слънчевата система. „Студенти за изследване и разкриване на космоса” (SEDS, Students for Exploration and Development the Space) е известна ученическа и студентска огранизация. Със сигурност има богата възможност да създадем клон към някоя от международните организации, или да създадем организация със собствено име. „Защо обаче Марсианско общество?”

 „Защото това име задава цел”, отговори Михаил. И това наистина е така – името наистина задава цел, а целта съвпада с настоящата голяма цел, която стои пред пилотираната космонавтика. Тази цел е Марс. Всички усилия, които полагаме като космически ентусиасти, трябва да водят към тази цел.

 Международното „Марсианско общество” е престижна организация. За първи път е създадено в САЩ през август 1998 година, когато над 700 души – астрономи, учени, инженери, астронавти, предприемачи, учители, студенти и космически ентусиасти се събират заедно. По-късно Общества са създадени в повече от 50 страни по целия свят, а от 20 май 2012 година имаме вече и „Марсианско общество – България”. На Учредителното събрание у нас присъстваха над 10 души, много по-малко от тези, които са били при учредяването на Обществото в САЩ, но и при нас те бяха от различни специалности, на различна възраст и с различен житейски опит. Сред тях присъстваха двама инженери – Михаил Матеев и Тони Кънев, студент по Международни отношения Георги Драганов, медик и докторант Николай Цонев, молекулярен биолог и популяризатор на космонавтиката Светослав Александров (т.е. аз), както и учен от космическия институт ИКИТ на БАН – Росица Колева. Повечето от присъстващите, сред които и гореспоменатите, се подписаха като учредители на „Марсианско общество – България”.

 Събрахме се в Зала 1 на Софийски университет към 10:00 часа. Преди самото учредяване бяха изяснени проектите, с които МОБ непосредствено ще се занимава, след което бяха повдигнати редица въпроси във връзка с начините, по които Обществото ще помогне да се популяризира космонавтиката в България.

 Първият проект, организацията на който вече тече, е литературен конкурс. Произведенията, които ще се приемат, ще бъдат в две категории – „Проза” и „Поезия”, като прозата ще бъде под формата на къс разказ в някой от поджанровете на научната фантастика. Проектът за литературен конкурс ще бъде реализиран до края на настоящата 2012 година.

 Друг проект, който „Марсианско общество – България” може да започне в кратък срок и да го приключи, се казва ARISS : Amateur Radio on the International Space Station. Той бе предложен от инж. Тони Кънев и включва изграждането на радио, с което ще може да се свързваме с аматьорски радиостанции, вече инсталирани на „Международната космическа станция”. Проектът може да бъде завършен в рамките на 500 лв. и ако бъде успешен, може да бъде предложена уникална възможност на ученици, студенти и широката публика да осъществяват директен радиоконтакт с „Международната космическа станция”. Какъв по-добър начин от това – всеки, с интерес към космоса, да бъде ангажиран по директен начин в космическите проекти?

 Сред биологичните проекти, които предложих на обсъждане и към които можем да пристъпим, са хабитат и възможност за експерименти с низши  и висши растения, които биха могли да се използват на космическите станции за получаване на кислород, сред които експерименти с растителни организми при условия, близки до тези на Марс. Предприемането на подобни опити обаче е свързано със значителна финансова инвестиция и те ще останат за бъдещето.

 Далеч по-ясен и по-вероятен проект, който бихме могли да изпълним, е строеж на спътник с големина на кен от безалкохолна напитка – като в този обем се включва всичко, което има в един сателит – датчици, предавателен модул, научни експерименти, камера. Той ще може да бъде изстрелян във високите слоеве на атмосферата, близо до космическото пространство с помощта на метеорологичен балон. Проектът се нарича CanSat и със сигурност ще предизвика интереса на много хора.

 Един интересен проект на „Марсианско общество – България”, който беше подложен на обсъждане, е възможност за конструкция и изграждане на 3D принтер. 3D принтирането е технология, която се развива с бурни темпове. Като чуете за 3D принтер не си представяйте обикновен офисен принтер, който печата изображения. 3D принтерът е робот, който може да изработва предмети само по зададена чрез софтуер форма. Днес 3D принтерите успешно могат да се справят с операции като например изработката на чаша със завинтваща се капачка. Връзката на 3D принтера с космонавтиката може да не е очевидна, но се предлага в бъдеще подобни роботи да бъдат пратени на други небесни тела, като напр. на Луната и Марс и с помощта на местни ресурси (лунна почва например) да изработват домове за бъдещите обитатели, още преди обитателите да заселят небесните тела. По-амбициозна цел на 3D принтирането за бъдеще е да бъдат изработвани на място дори по-сложни части – като например компоненти на изкуствени спътници и космически апарати, и така да се реши фундаменталния проблем с повредите на космически апарати, които в днешно време често остават без поправка поради комплексността и цената на една ремонтна мисия.

 Всеки човек би могъл да се включи към „Марсианско общество – България”. Първата стъпка е да се свърже с уебсайта на Обществото : www.marssociety.bg , или да влезе във Фейсбук групата на Обществото (връзка към нея има на горепосочения уебсайт). Човек може да се включи като доброволец или като член. Доброволното участие е безплатно. Членовете на МОБ заплащат членски внос. Обикновеният членски внос възлиза на 70 лева на година, а членският внос за ученици, студенти и пенсионери е 35 лева на година. Възможен е и семеен членски внос, при който всички членове на семейство стават членове – таксата е 140 лева на година. Ако искате да се сдобиете с тригодишно, а не едногодишно членство, обикновеният членски внос е 140 лева, ученическият, студентският и пенсионерският е 70 лева, а семейният е 280 лева. Освен това всеки, който желае и иска да види някой от гореспоменатите проекти реализирани, може да дари определена сума с размер по свое собствено желание.

 След като бяха обсъдени проектите на  „Марсианско общество – България”, беше дадена възможност на всеки да се изкаже по въпроси, свързани с проектите, както и по въпроси, свързани с популяризацията на космонавтиката в България.

 „В България интересът към космоса спада заради текущата политика на страната”, съобщи на Учредителното събрание ученият от космическия институт ИКИТ на БАН Росица Колева. „Но това, което е интересно, е че у нас вече има няколко космически организации, едната от които е ‘Българското астронавтическо дружество’, а другата е  сдружение ‘Циолковски’. Хубаво е да има общи усилия между отделните организации, за да има обща човешка база”. След бурни дебати относно евентуално съвместно сътрудничество, Михаил Матеев отговори: „Хубава е идеята да си сътрудничим с ‘Циолковски’, но за нас на първо място е много важно да имаме самостоятелни проекти. Да докажем, че имаме лице”. Той също така допълни, че е важно да привлечем и бизнеса, но няма как да привлечем бизнеса, ако нямаме лице. Беше изяснено и подчертано, че ние не сме взаимствали проекти на други космически организации – в частност проекта за мини-спътник, който ще бъде изстрелян с метеорологичен балон в горните слоеве на атмосферата, близкокосмическото пространство. Възможността да реализираме CanSat е била дискутирана в миналото многократно, още преди да знаем, че и ‘Циолковски’ планират подобна инициатива. Нещо повече – ние планираме нашият CanSat да бъде много по-амбициозен.

 Учредителното събрание на „Марсианско общество – България” приключи успешно в 14:00 ч. С това беше даден ход на космическа инициатива, която, ако се развие успешно, може да се превърне в най-мащабната и най-голямата космическа инициатива в България.