Марс, като четвърта планета отстояща от Слънцето, представлява сух и скалист свят, чийто емблематичен червен цвят му е спечелил прозвището Червената планета. Той е очаровал хората през цялата история и днес е една от най-изследваните планети в Слънчевата система, с много роувъри и орбитални апарати, които търсят на нея доказателства за минал или настоящ живот.

Как Марс е получил името си?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Поради факта, че Марс се наблюдава с невъоръжено око на нощното небе от Земята, много цивилизации от древността са го забелязали и кръстили. Древните римляни нарекли планетата Марс на името на римския бог на войната, защото свързвали кървавочервения цвят на планетата с конфликти и битки. По подобен начин вавилонците нарекли Червената планета Нергал, на името на своя бог на огъня, войната и разрушението, ранните индуси го нарекли Мангала, на името на собствения си бог на войната, а древните египтяни наричали Марс Her Desher, което означава „червеното“.

От какво е направен Марс?

Подобно на Земята, Червената планета е скалиста. Според Европейската космическа агенция диаметърът на Марс е приблизително 6 794 километра или около половината от диаметъра на Земята. Кората му е с дебелина от 10 до 50 км и се състои предимно от желязо, магнезий, алуминий, калций и калий. Под нея има скалиста мантия с дебелина от 1240 до 1880 км, която заобикаля плътно ядро, направено от желязо, никел и сяра и има радиус от 1500 до 2100 км.

За да картографират подробно вътрешността на Марс, учените са използвали спускаемия модул Insight на НАСА, който уловил сеизмичните вибрации на планетата. Те установяват, че ядрото на планетата е много по-голямо от очакваното, заемайки приблизително половината от вътрешността ѝ . 

Скалистата повърхност на Марс е покрита с прах, камъни и множество кратери. През вековете подобни характеристики са заблуждавали много хора, карайки ги да вярват, че са забелязали гигантски подобни на лица структури, малки хуманоиди и дори космати сини паяци, но както обикновено всичко това са трикове на човешкото въображение, което е насочено към виждане на разпознаваеми неща.

Марсианската повърхност е заобиколена от тънка атмосфера, която има почти 1000 пъти по-малко налягане от налягането на морското равнище на Земята. Атмосферата на Марс се състои от 95% въглероден диоксид, 3% азот, 1,6% аргон и следи от кислород, въглероден оксид, вода, метан и други газове, както и прах. Лекият прах лесно се разнася около планетата от ветровете, придавайки на небето жълтокафяв цвят. През 2022 г. сонда, построена от Обединените арабски емирства, регистрира красиви и огромни полярни сияния, обгръщащи половината около Марс.

Колко е отдалечен Марс от Слънцето?

Марс обикаля Слънцето на средно разстояние от 228 милиона километра. Орбитата му е около 1,5 пъти по-голяма от земната. Слънчевата светлина достига до Марс приблизително за 13 минути, докато около 8 минути отнема, за да достигне до нашата планета.

Един ден на Марс продължава около 24,6 часа, или малко повече от един ден на Земята. Марсианските дни се наричат ​​соли – съкратено от слънчев ден, в една марсианска година има 669,6 сола. Аксиалният наклон на Марс също е много подобен на този на нашата планета, около 25 градуса (на Земята е 23,4 градуса), което означава, че Марс преживява сезони, подобни на тези на Земята.

Колко луни има Марс?

Марс има две малки луни с кратери формата на картоф – вътрешна луна на име Фобос и външна луна на име Деймос. Тези спътници са кръстени на двамата сина на гръцкия бог на войната Арес (на латински: Марс), а имената им Фобос и Деймос означават съответно страх и ужас.

Вътрешният спътник, Фобос, е покрит с много кратери и е с големина приблизително 22,2 км в диаметър. Според проучвания на НАСА, след около 50 милиона години той се очаква да се разпадне или да се разбие в Марс.
Деймос обикаля 2,5 пъти по-далеч от Марс, отколкото Фобос, и е наполовина по-малък – около 12,6 км в ширина. И двете луни са направени предимно от скала и желязо, но се предполага, че са били астероиди, които са били уловени от гравитационното привличане на Марс.

Как хората са изследвали Марс?

Червената планета е била обект на изследвания в продължение на много векове. Реално никоя друга планета не е била толкова силно изследвана, с изключение на нашата собствена.
Започвайки в края на 1700 г., британският астроном Уилям Хершел прави някои ранни научни наблюдения на Марс с телескоп и отбелязва, че Марс има по-тъмни зони, които според него са океани, и по-светли региони, които според него са континенти като тези на Земята.
През 19 век Марс е изследван от италианския астроном Джовани Скиапарели и американския астроном Пърсивал Лоуел, които вярват, че са видели дълги канали на повърхността на планетата, доказващи наличие на цивилизации и живот. Техните твърдения обаче били отхвърлени от други астрономи навремето и в крайна сметка се оказали неверни.

Първите опити както от САЩ, така и от СССР да изпратят сонди до Марс по време на космическата надпревара завършили с неуспех. Първата сонда, която успява все пак, била сондата Mariner 4 на НАСА, която достигнала Червената планета на 15 юли 1965 г., прелитайки покрай нея и изпращайки обратно снимки от повърхността на планетата. Докато САЩ успяват да постигнат още няколко ранни триумфа, проучванията на Съветския съюз се провалят напълно. Историята показва, че половината от всички сонди, изпратени до Марс, са се разбивали или разваляли.

Изображение на спускането на марсохода Perseverance на повърхността на Марс и полетът на хеликоптера Ingenuity в неговата атмосфера – две отделни марсиански мисии на НАСА.

Маринър 9 на НАСА е първата мисия, обиколила успешно Марс, достигайки целта си през 1971 г. Тогава Маринър 9 изучава голяма прашна буря, която поглъща по-голямата част от планетата. Спускаемите апарати Viking 1 и 2 са първите създадени от човека обекти, които са стигнали до повърхността на Червената планета и са оцелели повече от няколко минути, когато са достигнали марсианската повърхност през 1976 г. От повърхността те продължават да правят снимки и събират данни за заобикалящата ги среда, както и да провеждат първото търсене на живот на планетата.

Въпреки затишието, което последвало в мисиите, космическите агенции по света продължават да правят опити за роботизирано изследване на Марс през 80-те и 90-те години на миналия век. От две десетилетия насам, на 4 юли 1997 г., НАСА приземява първата си сонда на Марс – спускаемият модул Pathfinder и неговия очарователен малък марсоход Sojourner. Те биват последвани от много орбитални и спускаеми апарати, включително близнаците Opportunity и Spirit, които провеждат разследвания съответно от 2004 г. до 2018 г. и 2019 г.

Настоящият набор от роботи на Марс включва марсоходите Curiosity и Perseverance на НАСА, като и двата са направили невероятни научни открития по време на своите мисии. Perseverance носи Ingenuity, първият хеликоптер, летял на Марс, а той от своя страна създава зашеметяващи изображения по време на своите пътувания.
Китайският марсоход Zhurong, част от мисията Tianwen-1 на страната, успешно каца на Марс през 2021 г. и изпраща красиви снимки и дори звуци от повърхността му.
Много други мисии, както минали, така и настоящи, са създали невероятни прозрения за историята на планетата, а бъдещите планирани мисии имат за цел да помогнат за продължаване на този напредък. НАСА възнамерява да изпрати хора, които да изследват Червената планета до края на 2030-те или началото на 2040-те години.

Има ли живот на Марс?

Учените от НАСА смятат, че някога е процъфтявал живот на Марс, поради достатъчните доказателства, че преди милиарди години планетата е била много по-топла и по-влажна. Дали днес има нещо живо на Марс е открит въпрос.

Марсоходът Curiosity на НАСА открива метан – потенциален индикатор за микробна активност – изхвърлен от земята в района, известен като кратера Гейл. Сондата също така забелязва интригуващи доказателства за органични съединения в марсианската почва, въпреки че не е напълно ясно, какво точно означава това.

Има ли вода на Марс?

Възможността някога на Марс да е имало океани и реки е доста добре установена. Наблюденията показват, че още преди 2 милиарда години е възможно да е имало вода на повърхността. Никой не знае обаче дали има много вода днес. Някои сонди са забелязали признаци на тъмни ивици, които изглежда текат надолу, но все още не е ясно какво точно представляват тези наблюдения.
През 2020 г. учените смятат, че са забелязани доказателства за погребани езера от течна вода под южната полярна ледена шапка на Марс, но по-късни данни предполагат, че това са просто глинени отлагания, които създават ярки радарни отражения, имитиращи водни тела.

Превод: Айтен Кязимова

Източник: https://www.livescience.com/facts-about-mars