Марс-96: По-ярък от най-ярката звезда

Автор
Светослав Александров
mars-96-on-pad.png
На 16 ноември 1996 година Джон Ван дер Бринк, наскоро пенсионирал се електронен специалист от Европейската южна обсерватория, решава да отиде на екскурзия в планините на северен Чили, където той и съпругата му ще наблюдават метеори.
В процеса на наблюдението те забелязват изключително ярък обект в небето.
„Той беше по-ярък от най-ярката звезда“, спомня си Ван дер Бринк, „с опашка 12 пъти по-голяма от ширината на Луната, с искри, излизащи от задната част. Бе изключително грандиозно събитие“.

Това, което астрономът наблюдава, е тъжното навлизане на автоматичната междупланетна станция „Марс-96“ в земната атмосфера и последвалото й изгаряне (източник: Learning to Glow, John Bradley).

„Марс-96“ е най-амбициозният опит за покоряване на Марс до този момент. Апаратът с тегло 7 тона се състои от пет отделни части. Най-голямата част представлява 5-тонен орбитален апарат. Към него са прикачени два спускаеми апарата и два пенетратора за забиване в повърхността на Марс с висока скорост. И до ден днешен се вярва, че ако ракетата „Протон-К“ не е била аварирала при старта, „Марс-96“ е щял успешно да влезе в орбита около Червената планета (източник: RussianSpaceWeb).
Понеже „Марс-96“ е много голям, се предвижда следното – за навлизането в първоначална паркираща орбита с височина 160 километра е необходима правилна работа на трите степени на ракета „Протон-К“, както и първоначално запалване на четвъртата степен „Блок-Д“. Един час по-късно четвъртата степен трябва да се запали повторно, но дори и това няма да е достатъчно – „Марс-96“ след това трябва да включи двигателите си и да довърши ускорението към Марс.
Какво се случва? Ракетата „Протон-К“ успява да изпълни първата част от полета и доставя „Марс-96“ в паркиращата орбита. В това време руската база до Владивосток успява да потвърди, че всичко до момента протича нормално. След това „Блок-Д“ трябва да проведе второ запалване, когато автоматичната междупланетна станция лети над Уругвай. При нормални условия руснаците биха позиционирали кораб в морето, който да наблюдава процедурите по запалване и да подаде команди към ракетата в случай, че нещо се обърка. Проблемът е, че повечето проследяващи кораби са вече продадени за евтино желязо и единственият останал кораб по това време e оставен да ръждясва в пристанището край Санкт Петербург (източник : James Oberg). Както можете да се досетите, се случва най-лошото – „Блок-Д“ не успява да се запали по план и руснаците остават в неведение за аварията в продължение на дълго време.
Въпреки проваленото запалване на „Блок-Д“, компютърът на „Марс-96“ не забелязва аварията и автоматичната станция се отделя от ракетата. Както е по план, тя запалва двигателите си и това я въвежда в силно елиптична орбита, която по-нататък ще доведе до неминуемо навлизане в земната атмосфера и изгаряне. Но все още никой нищо не знае. След провеждането на маневрите „Марс-96“ разгръща слънчевите си батерии и триумфално подава информация за състояние на мисията : „запалването на двигателя е приключило, космическата станция е в състояние на междупланетен полет“.

Сигналът е получен от проследяващата сграда в Евпатория. Инженерите изригват в радостни възгласи – всичко изглежда да е приключило нормално!
Но „Марс-96“ не е в междупланетното пространство и прелита точно над Евпатория. Проследяващите данни най-накрая разкриват на учените ужасяващата истина – „Марс-96“ е прикована в околоземна орбита без възможност за спасяване. Край на мисията, провал! (източник : James Oberg).
По това време американците са шашнати – те знаят, че на борда на автоматичната станция има плутоний. Къде може да падне тя? Може ли при падането да настъпи радиоактивно замърсяване? Първоначално се смята (източник), че станцията може да падне на територията на Чили или Боливия, но до неделя (17 ноември) става ясно, че „Марс-96“ вече е паднала, при това в океана и няма заплаха за живота и здравето на хората.

Истинската загуба, за съжаление, е за науката. В хода на аварията са загубени общо 12 инструмента за изучаване на повърхността и атмосферата на Марс, 7 инструмента за изучаване на космическата плазма и елементарните частици, 3 инструмента за астрофизични наблюдения, навигационна TV камера и комплекс за изучаване на радиацията и дозиметър (източник). Дозиметърът е български – така че и родната наука губи от това.


РЕКЛАМА:

***

Няколко години по-късно, през 2003 година, руска ракета „Союз“ (не „Протон“) успява да изведе към Марс европейската автоматична станция „Марс Експрес“, която функционира в орбита около планетата и до ден днешен. На борда на станцията продължават да работят минералогичният спектрометър, както и камерата HRSC, които произхождат от проекта „Марс-96“. Така „Марс Експрес“ успява да спаси част от научната дейност на провалената руска мисия (Източник).
Днес Русия отново се опитва да изпрати автоматична станция към Марс посредством ракета „Протон“. Утре ракетата „Протон-М“ ще трябва да изведе в космоса спътник „Ютелсат“ и ако всичко е наред, това ще даде зелена светлина за изстрелването на „ЕкзоМарс“ през месец март. Дали всичко ще мине наред този път? Не можем да предвидим!

http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/


Европейска нощ на учените 2022 г.: