Направи дарение на училище!

Автор: Мария Проданова

Години преди Стивън Хокинг да направи първите си крачки, сферата на физиката бива завладяна от революционната вълна на нежния пол. С почти двадесет години преднина дори спрямо Айнщайн една (вече) небезизвестна полякиня печели Нобелова награда в област, в която жените поначало дори не получавали висше образование. Преди името Мари Кюри обаче да се превърне в емблема, бъдещата първа дама на Нобел, на физиката и на радиоактивността се разхожда из Полша като Мария Склодовска.

Родена на седми ноември 1867 г. в сегашната столица на Полша Варшава (тогава част от бившата Руска империя), Маня, както я наричат на галено, е петото и най-малко дете в семейството на двамата учители Бронислава и Владислав Склодовски. Въпреки първоначално обилните финанси на семейството, парите и социалното положение на семейството изчезват бързо заради подкрепата им на патриотичните бунтове за независимостта на Полша. Страстта си към учението обаче Мария наследява именно от тях двамата. Баща ѝ два пъти е директор на мъжки гимназии и до уволнението си заради споменатите протести преподава физика и математика. Майката, Бронислава, менажира девически пансион, докато смъртта не застига твърди рано в живота нея и най-голямата ѝ дъщеря Зофия. 

Още от ранните си години в образованието Мария показва завидни успехи, завършвайки девическата гимназия през 1883 г. със златен медал за отличен успех. До обучение от по-висша степен обаче не е допусната – в Полша тогава университетите не приемат жени. Това обаче не успява да се превърне в голямо препятствие и Мария се записва заедно с по-голямата си сестра Бронислава в нелегалния „Uniwersytet Latający“, превеждан често като „Летящия университет“. Както тя сама казва: „Научена съм, че пътят на прогреса не е нито бърз, нито лесен“. Двете сестри продължават напред в образованието си, сключвайки споразумение – първо Мария да работи, а с парите Бронислава да плаща образованието си и като завърши да ѝ върне услугата. За целта Мария започва работа като частен учител у приятелско семейство, което води и до първата ѝ (и нещастно завършила) любов със сина им.

Разбери повече за БГ Наука:

***

В началото на 1890 г. Бронислава вече е омъжена в Париж и кани Мария да се присъедини към нея и съпруга ѝ в града на светлините. Недостигът на средства обаче забавя осезаемо процеса – едва след две години, през които Мария продължава да преподава и същевременно сама да продължава да учи, тя успява да отпътува към най-знаковата точка за своето научно развитие.

Вече позната като Мари тя се записва в Парижкия университет и продължава образованието си в сферата на химията, физиката и математиката. Суровите условия не я щадят и въпреки изкараните зими без отопление тя успешно взима две последователни научни степени, през годините 1893 и 1894 г. Кюри започва първата си научноизследователска дейност в областта на магнитните свойства на различните видове стомана. Не след дълго пътят на изследването, или по-скоро нуждата от по-подходяща лаборатория, я събира с бъдещия ѝ съпруг и партньор в науката Пиер Кюри, който по това време е инструктор в ESPCI Paris, или на български – Парижката образователна институция по индустриална физика и химия Снимка 3. Въпреки чувствата между двамата, Мария първоначално отказва по-нататъшни взаимоотношения заради надеждата си да се върне в родната си страна, вече като преподавател в тамошния Краковски университет. Сексизмът обаче далеч не е понятие само на 21. Век. Особено за страна, първоначално дори отказваща висше образование на жени. С увещания от Пиер тя се завръща в Париж и на база работата ѝ върху магнетичните полета си извоюва докторантура през 1895 г. Въпреки досегашните си неимоверни усилия обаче дълго ще остане известна като „Най-великото откритие на Пиер Кюри“…

След откритията на Рьонтген и Бекерел от респективно 1895 и 1896 по отношение на рентгеновите лъчи и на елемента уран, Мария решава да се задълбочи в темата и да провери собствените си теории по въпроса. С помощта на разработения от съпруга си и брат му електрометър тя открива, че активността на урана зависи от само и единствено от присъстващото негово количество – тук не взаимодействат молекули, самият атом е източник на радиацията. Тази хипотеза ще се установи като първата стъпка в разбиването на досегашното убеждение, че атомите са нераздробими частици. Раждането на първата ѝ дъщеря през 1897 г., Ирен, не забавя работата ѝ, а откритията не спират – Пиер е толкова запленен от процеса, че изоставя собствените си изследвания и се присъединява към начинанието на съпругата си. Дори и той е на мнение обаче, че досегашните и бъдещите открития на Мария трябва да бъдат подсигурени срещу сексизма в научните среди (парижки и интернационални) и тя „усеща, че трябва на всяка цена да публикува тезата си възможно най-бързо, възможно по-скоро“. Все пак бива изпреварена от Герхард Карл Шмид и не успява да се утвърди като открила радиоактивните свойства на тория. 

През юли 1898 г. семейство Кюри публикуват научната си разработка за откритите от тях нови елементи – полоний, в чест на родната страна на Мария, и радий, от латинското наименование на думата „лъч“. За да докажат и направят тезата си на практика неоспорима обаче двамата трябва да изолират чисти полоний и радий. Задача далеч от лесно постижимото, но за Мария „животът сам по себе си не е лесен, […]човек трябва да вярва, че е предопределен за нещо по-голямо и че това нещо трябва да бъде достигнато“. Радият е успешно начинание, но полоний така и не успяват да изолират, тъй като периодът му на полуразпад трае едва 138 дни. 

До 1900 година Мария е успяла да си извоюва докторантура и място в École Normale Supérieure, бидейки първата жена член на факултет там, както и покана за изнасяне на лекция в Кралския институт в Лондон. Полът ѝ обаче отново се оказва пречка – единствено на Пиер е позволено да говори пред аудиторията и да изнесе лекцията, жени не се допускат.

Цялата статия, както и много други, можете да прочетете в новия Брой 165 на списанието.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!