Направи дарение на училище!

Фасадата на Исторически музей – Карлово.

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Мария Деянова. Завършила съм ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ специалност „история“. В момента съм докторант в Катедра „Нова и най-нова история на България“ научна специалност „История на България“ /Нова история на България XVIII-XIX в. – Възраждане/ на същия университет. От 2020 г. съм експерт по чл. 96, ал. 2 от ЗКН в области № 2,10 и 12. От 13 години изпълнявам длъжността директор на Исторически музей-Карлово.

Каква е основната функция на един директор на музей?

Основните функции на музейния директор са да представлява, организира, ръководи и отговаря за цялостната дейност на институцията. Много е важно да успее да създаде благоприятна творческа среда, да мотивира екипа, с който работи, за да гарантира изпълнението на поставените цели и задачи. Планирането на дейността също е необходима предпоставка за успешното развитие на музейната институция и яснотата на пътя и средствата, чрез които целите ще бъдат постигнати.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Може ли да разкажете накратко за музея и от кога съществува?

Началото на музейното дело в Карловско се корени в периода на Българското възраждане. Стремежът за възстановяване на историческото минало и движението за издирване и съхранение на всички писмени и веществени паметници от българската история, обхваща и будната карловска общественост.
Един от съмишлениците на Васил Априлов е карловският учител Райно Попович, който ревностно събира и издирва всякакви веществени паметници от българското минало. Един от първите фолклористи в България е Брайко Хаджигенов от Карлово. Друг виден карловец д-р Иван Богоров освен филологическа, публицистична и издателска дейност с ясно определена цел, събира етнографски и исторически сведения и материали. Васил Левски е известен с грижата си за опазване на комитетските архиви.
Създадената през 1870 г. Ученолюбивата дружина освен просветни цели, членовете й проявяват голям интерес към историческите и археологическите паметници в града и околността. Синът на Райно Попович, революционерът Теофан Райнов е събирал археологически материали.
Богатите традиции относно опазването на историческото наследство от времето на Възраждането намират благодатно поле за развитие след Освобождението. В периода 1893-1945 г. с проблемите на музейната дейност се заема образуваното Ученолюбиво дружество „Васил Левски“. Основните му цели: са издигане на паметник на Апостола в родния град и просвещение на карловското население. На 15 май 1903 г. е положен основния камък, а през 1907 г. дружеството реализира основната си цел- паметникът, дело на скулптора Мари Василев е завършен. По примера на казанлъшката общественост, карловци не остават по-назад и създават музейна сбирка в 1902 г. Първите дарени предмети са дарени от г-н Стефан Джаков-капитан във военното министерство. Според в-к “Просвета“ Ученолюбивото дружество е първата институция в Карловско, която провежда планирани археологически разкопки в античния град Хисар.
Важен етап в развитието на цялостната музейна дейност в Карлово е написването на пълна и документирана биография на Васил Левски от Димитър Страшимиров. Първият том „Васил Левски. Живот, дела, извори“, излиза през 1929 г., „Васил Левски. Биография“ с автор Иван Унджиев през 1947 г. От 1933 г. Народният комитет „Васил Левски“ обединява усилията си със създаденият на 14.10.1933 г. в Карлово Комитет за възстановяване на родната къща на Апостола.
Епоха в музейната дейност в Карловско е делото на Христо Фъргов, който отдава целия си живот в полза, слава и прослава на „роду карловскому и народу болгарскому“. Десетилетната му родоизследователска работа, се отличава с точност, достоверност и неоспорима правота. Други изследователи на историческото минало на Карлово са Димитър Страшимиров, проф. Иван Унджиев, карловците Павел Патев, Васил Алекснадров, Васил Тантилов, Никола Славчев. Голяма е заслугата за развитието на музейното дело в Карлово на проф. Иван Унджиев с написването на цялостна биография на Васил Левски и книгата му „Карлово. История на града до Освобождението“, издадена в 1962 г., второ издание от 1968 г.
На 12.10.1952 г. в Александровата къща е открит Народният общ музей „Васил Левски“ в Карлово. За основа е послужила музейната сбирка, съществуваща от 1902 г. Тогава музеят има 4 отдела. От 1960 г. се помещава в сградата на старото училище „Отец Паисий“ с постоянна експозиция. Към музея като филиали е картинна галерия, а от 1968 г. и къща – музей „Васил Левски“.

От 1952 г. сградата на мъжкото училище престава да се използва като такава и предоставена за музей. Експозицията се открива през 1960 г. От 1973-1987 г. се прави основен ремонт и на 14 юли 1987 г. по случай 150 годишнина от рождението на Васил Левски е открита нова експозиция.
От 31.05.2007 г. музеят има статут на Общински Исторически музей заедно с експозициите към него Мазакова къща и Даскал Ботева къща.
През повече от стогодишния период развитието на музейната дейност в Карлово е многостранна, насочена към събиране, проучване и опазване на историята, културата, традициите в Карлово и Карловския край и популяризиране на делата на националните ни герои, родени тук. Преминавайки през много превратности, музеят винаги е бил духовен център, пазител на историческата памет и гордост на региона. Тези непреходни духовни ценности, които и днес в трудното ни съвремие са опора на българския дух, музейната институция в Карлово се стреми успешно да трансформира в ценностна система и да я предаде на бъдещите поколения.

С какво би се похвалил музеят? С кое най-много се гордеете?

През последните години музеят отвори широко врати за разнородна музейна публика. Все повече посетители търсят нашия музей, посещават го с желание и интерес и което е най-радостното, че някои от тях се връщат отново със семействата си. Този засилен интерес и увеличена посещаемост са свързани с желанието на повече хора да се запознаят с историята на Карлово, да научат повече за града на Васил Левски, да се потопят в неповторимата възрожденска атмосфера и с активната ни работа по осъществяването на музейната маркетингова стратегия. Особено сме щастливи, когато музейния комплекс е пълен с деца и ученици от различни възрастови групи, които участват в нашата образователна програма и провеждат при нас свои образователни инициативи.
Попълването на музейните фондове също бележи сериозен прираст. Това което получаваме като дарения, откупки, от теренни проучвания са изключително ценни артефакти, документи и лични архиви, свързани с известни личности от Карлово, някои от които и с принос към националната история.
В музея работят специалисти, които обичат своята работата и заедно успяхме да реализираме седем музейни издания на ценни архиви, спомени, съхранявани в музейния фонд, изследвания за карловската история. Поради проявения засилен интерес от читатели от цялата страна тази година преиздадохме две от книгите: спомените за родния град и впечатления от пътуванията на първата жена околосветска пътешественичка карловката Анка Ламбрева.
През последните години реализирахме два проекта, които бяха финансирани от Министерството на културата: организиране на национален студентски семинар, посветен на най-големите дарители в българската история братята Евлоги и Христо Георгиеви и обновяване на документалната част на музейната експозиция в родната къща на даскал Ботьо Петков-баща на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев.
Със собствени средства изцяло обновихме етнографската експозиция към музея в Мазаковата къща и частично основната музейна експозиция. Днес целият музей е отворен за посетители и работи като цялостен музеен комплекс заедно с дворното пространство и откритите експозиции в него.
Музеят участва като организатор на различни събития в почти всички празници, фестивали, чествания, годишнини на исторически дати и бележити карловци в богатия културен календар на община Карлово, с което привлича интереса не само на местната общност, но и на голяма част от българските и чуждестранните посетители.
Стремим се да достигнем до музейната публика и да привлечем нова с разнообразна изложбена програма, която включва организирането не само на изложби с оригинални артефакти от музейните фондове, но и с гостуващи мобилни експозиции от сродни културни институции от цялата страна.

Какво бихте казали на бъдещите посетители и защо да дойдат и да Ви посетят?

Исторически музей –Карлово се помещава в сградата на бившето Петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Намира се до площад „Васил Левски“ срещу църквата „Св. Николай“, в Историческа зона „Старинно Карлово“ групов паметник на архитектурата от периода на националното Възраждане, в историческата централна част на града. Целостта на този архитектурен ансамбъл със запазени в автентичния си вид сгради са прекрасна възможност за всеки посетител да се потопи в неповторимата възрожденска атмосфера и красота на град Карлово.
Петокласното мъжко училище е една от най-представителните архитектурни образци от възрожденската епоха с богата история и с голяма историческа стойност. В него са учили редица видни карловски общественици, просветители, революционери. Сградата е едно от паметните места за Апостола в Карлово, построена е на мястото карловското взаимно училище, в което от 1846 г. до 1848 г. е учил Васил Левски.
През своето стогодишно съществуване музеят е съхранил стотици културни ценности от Праисторията, Античността, Средновековието, Възрожденската епоха и Новото време и дава възможност на посетителите да се докоснат до тези свидетелства за древна и богата история и да се запознаят с историческото развитие на града и региона.
Посещавайки музея, ще се потопите в автентична възрожденска атмосфера, сред която ще научите повече за историята на родния град на Апостола, градът на розите и гайтаните, огнище на икономическа и духовна пробуда, който даде на България едни от най-видните будители, просветители, книжовници, дарители и строители на нацията.
Исторически музей – Карлово е списъка на 100-те национални обекта под номер 44 а.
Тук ще научите за живота на най-древните обитатели на долината, за историческата съдба на населението през античността, средновековието и в епохата на завладяването от османските турци.

Връх в своя икономически и духовен разцвет градът достига през Възраждането. Тук се развиват над 30 вида занаяти. Този изумителен разцвет на занаятите и търговията са тясно свързани с развитието на просветното и книжовно дело.
Няма област в обществения, икономически и културен живот на страната ни, в която Карлово да няма свои достойни представители. Тук работи и твори Райно Попович- един от най-изявените български педагози от епохата на Възраждането. Карлово е родно място на д-р Иван Богоров-енциклопедична личност, създател на първия български вестник „Български орел“, Ботьо Петков- бележит възрожденски просветител и книжовник, баща на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев и редица други книжовници, народни будители, дарители, революционери, Ботеви четници, опълченци и участници във войните за национално обединение.
В двора на музейния комплекс са изложени оригинални: струг за дърво, машина за обущарски клечки, изобретена от карловеца Христо Джапунов през 1892 г, уникална вощинарска преса, изработена през 1848 г. за пресоване на пчелните пити и направата на свещи, тепавица. Тук ще видите действаща гайтанджийска работилница за плетене на гайтан, терзийска/шивашка/ работилница. Във възстановката на розоварна от нач. ХХ в. освен оригинални предмети използвани в розоваренето чрез фотодокументална изложба ще се запознаете с историята на розопроизводството в Карловската розова долина.
Забележителна е църквата срещу музея “Св. Николай”, построена през 1847 г. В двора и е гробът на майката на Апостола Гина Кунчева и паметния знак на загиналите карловци през Страшното 1877-1878 г.
Етнографската експозиция „Карловски градски бит от XIX–нач. XX в.“ е разположена в Мазаковата къща – недвижима културна ценност, построена ок. 1848-1850 г. от иконом Христо Попвасилев – свещеник, учител, книжовник, основател на девическото училище в Карлово. Къщата е известна и като Мазакова по името на зет му – майор Стефан Мазаков от Велико Търново-опълченец, военен деец, общественик.
Всяка една от стаите е подредена тематично с изцяло оригинални ценности от богатия етнографския фонд на музея, предмети и фотографии на Стефан Мазаков, дарени от неговите наследници. Къщата се намира се на ул. „Евстати Гешов“ № 3 в началото на Историческа зона „Старинно Карлово“.
Даскал Ботева къща също е експозиция към музея. Построена е ок. 1800 г. Тук е роден видния учител, просветител и общественик даскал Ботьо Петков и двама от неговите синове Кирил и Стефан Ботеви. В нея е представена фотодокументална експозиция за живота и делото на бележития възрожденски просветител. Намира се на ул. „Даскал Ботьо“ № 11.

Има ли наука в музейната работа и каква е тя?

Музеят като културен и научен институт, който издирва, опазва и представя културни ценности от Карловския регион, освен да реконструира проверен исторически наратив е призван да изучава културните ценности, исторически събития и процеси. В задължителната научната обработка на движимите артефакти: археологически, етнографски, документи и архивни материали от различни епохи се изисква много добра подготовка и непрекъснато търсене и усъвършенстване на знанията и квалификацията на музейните специалисти в различни области на познанието.
Научните дирения самостоятелни или в сътрудничество с други музеи и сродни институти в различни научни области са неразделна част от работата на музейния екип. Обогатяването на научните познания за исторически личности от града и региона, за историята на институциите извикани на живот в определен исторически момент с важен принос за общественото икономическо и културно развитите на града са принос не само в регионалната история, но те са част от цялостната историческа картина на събития, явления и процеси в националната история.

Как музеите могат да помогнат на образованието?

В днешното ни съвремие музеите са изключително активи в работата си под различни форми и от години работят успешно с образователните институции. Между двете министерства на образованието и науката и министерството на културата има сключено споразумение за съвместна работа, което улеснява и дава допълнителен тласък на усилията в тази посока.
В нашата музейна образователна програма „Възрожденското училище разказва. Учи и се забавлявай в музея“, разработена за трите възрастови групи учащи, досега се включиха над 500 деца от училищата от Карлово и от някои селища в общината. Програма включва провеждането на открити уроци, теоретични и практически занимания, представяне на презентации, видеоклипове и филми по теми от българската история, историята на родния град, народните традиции и обичаи. Нашият скромен опит показва, че изнасянето на такъв вид обучение извън училищната сграда се приема изключително добре от учениците. Сред автентичната атмосфера на музея под формата и на игра, децата проявяват нескрит интерес и много по-лесно усвояват знанията по разглежданата тема. Докосвайки се до оригиналните артефакти, научавайки повече и интересни детайли от историята, те имат възможност да преживеят историческия разказ в едно вълнуващо пътуване в миналото.

Как държавата може да помогне на музеите в България?

Музейните институции според ЗКН методически са под ръководството на държавата в лицето на министерството на културата. Държавата е собственик на цялото ни културно-историческото ни наследство. Музеите са призвани да стопанисват голяма част от движимите културни ценности и на практика и недвижими ценности.
Реализирането на повече политики в областта на опазването, проучването, консервирането и социализирането на културно-историческото наследство, повече проекти насочени към музейните институции, осигуряването на повече финансови средства за културата и в частност за музеите е необходимост за опазването и преди всичко за развитието на тези институции.
Отговорността, изискванията и очакванията на съвременното ни общество към музеите са големи. Затова е необходима непрестанна грижа, за да можем да отговорим успешно на изискванията на времето, да продължим да пазим историческата памет, националната идентичност, традициите на народа ни, да бъдем отворено социално пространство за история, образование и култура и същевременно възпитател в духовни ценности, да бъдем максимално полезни на съвременниците ни и на тези, които идват след нас, едни модерни, действащи музеи, предлагащи най-доброто, един мост между миналото и съвремието.

Какво друго бихте споделили с нашите читатели?

Да не забравяме откъде идваме и на какво сме наследници, да търсим смисъла, значението и истинската стойност на завещаното от предците ни. Важно е да не се плашим от предизвикателствата, да не преставаме да вярваме в себе си и в непреходните стойности на живота.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!