Автор: Елка Цонева
Резюме: Обхватът на социалната защита е свързан с решаването на значими и признати обществено-социални проблеми като потребности от доходи, потребление, обслужване, жизнена и семейна среда, възпроизводство на населението и пр. Такива проблеми възникват и се решават във всяка обществена сфера, всеки отрасъл и сектор, в които има икономически и социален живот. Поради характера на социалната сфера там проблемите са относително постоянни и тяхното решаване изисква определена постоянно функционираща система от управленски органи, финансови източници и политика.
Макроикономическата политика за защита на потребителите е от съществено значение за обществото, защото с нея се влияе върху размера, структурата и качеството на потребление на стоки и услуги.
В една пазарна икономика с усложнени икономически показатели е наложително да се създаде чадър над потребителите. Това става с помощта на такива средства като:
- Регулиране на доходите чрез фиксиране на минималната работна заплата, минималния размер на пенсиите, добавките за деца и други плащания.
- Държавно въздействие върху цените, като в редица случаи за т. нар. „наблюдавани” стоки се въвежда таван на цените, а за останалите се следи цените им да не са спекулативни.
- Сключване на споразумения между правителството, работодателите и синдикатите (т. нар. временни рамкови споразумения) за периодично индексиране на заплатите и другите парични доходи на населението, за да се компенсира скокът на цените и инфлацията в период на криза.
- Изменение на лихвените проценти по спестовните влогове на населението, за да се смекчат част от негативните последици от инфлацията.
- Промени в данъчната политика, в резултат на което се изключват или облагат с по-ниска ставка доходите на населението с определен размер.
- Държавно регулиране на цените на дребно за някои основни хранителни стоки.
Използването на тези средства е стъпка за защита на потребителите и потреблението от шоковите промени в икономиката. Спадът в производството, реализирания БВП и националният доход се отразяват особено силно върху т. нар. рискови социални групи: хората без работа, с временна заетост, с непостоянни доходи или с ниско заплащане, неработещите пенсионери. Тогава се получава силно разслоение между социалните групи. Социално слабите домакинства свиват своето потребление само до най-насъщните продукти от потребителската кошница.
Свиващото се потребление при кризисни ситуации в икономиката може да стигне до такива размери и граници, които да застрашат биологическото съществуване на част от населението, здравословното състояние и естествено възпроизводство на редица домакинства, семейства и граждани. Ето защо трябва да се намери макроикономически подход, който да ограничи тези негативни процеси.
Разбира се, макроикономическата политика по социална защита на потребителите не може да реши изцяло и до основи възникналите проблеми, защото проблемът най-напред е в производството, а след това – в потреблението. Липсата на ефективно производство, което да осигури доходи на населението, е причината за свиване на потреблението и ниска ефективност на социалната защита на потребителите. Така в България през периода 1993-1997 г. резкият спад на производството доведе до това, че 90% от на-селението сви своето потребление само до най-необходимото за съществуването като се пренасочи към най-достъпните, по-непълноценните и по-некачествени стоки и услуги. В същото време чрез шоковото освобождаване на цените се извърши преразпределение на доходите (минали и сегашни) в полза на търговците, спекулантите и монополистите. Това доведе и до срив в бюджета на страната поради ниските постъпления и големите потребности от средства за социални плащания. Така за 4 години около 7 пъти бяха индексирани и частично компенсирани номиналните парични доходи на населението, но мерките не бяха особено ефективни поради това, че цените растяха 3 пъти по-бързо от доходите.
Провеждането на частична, непълноценна и несигурна макроикономическа политика за защита на потребителите чрез палиативни (понижаващи тежестта на симптомите, но не водещи до излекуване – бел. ред.) средства само омекотява и прикрива социалното напрежение. Тя не дава нужните резултати и затова потребителите са принудени да търсят самозащитни компенсационни методи за защита на потреблението. Те не винаги са законни и морално оправдани, но са необходими в такава ситуация, защото защитата на потребителите не трябва да се гради само върху стойностни, но – и върху натурални показатели. Това означава норми в натура, под които не трябва да слиза потреблението дори и на социално най-слабите граждани от обществото (калории, литри, метри и пр.).
Социалната самозащита като част от политиката за защита на потребителите е гражданско право на потребителите да изискват от правителствените и неправителствените институции, организации и фирми да изпълняват точно своите задължения за защита на потребителските интереси на гражданите.
Задълженията включват: спазване на правила и норми и стандарти; извършване или не на действия за осигуряване на удобства за потребителите; гарантиране на качеството и безвредността на потребяваните стоки и услуги и пр.
За да бъде ефективна социалната самозащита на потребителите, трябва да са налице следните предпоставки:
- Добра осведоменост на потребителите за техните потребителски правила и интереси. Това означава, че те трябва да са запознати със съответните нормативни документи. Това обаче е трудно постижимо поради многобройните нормативни документи и честата промяна на правилата в тях. Затова вторичната информация те могат да получат от етикети, предписания за правилно ползване, рекламни брошури, и друга общодостъпна информация.
- Осигуряване на ефективна система за обратна връзка между производители и потребители. В стремеж за по-ефективно и печелившо производство производителите се базират на стандартите, търговците и технолозите. Много често потребителите са изключени от тази система, въпреки че тя е насочена към тях. Те могат, в зависимост от опита си, вкуса и потребностите да направят своите препоръки към производителите за подобряване качеството на потребяваните стоки и услуги. В тази връзка, все още не е разработена нормативна система за ползване помощта на потребителите при провежданите проверки от специализираните органи за спазване на нормативните изисквания, свързани с потреблението.
- Третата предпоставка е институционалната организираност на потребителите за защита на техните права и интереси. Известен факт е, че за разлика от производители и търговци, потребителите не са организирани в единна система за противопоставяне спрямо подчиненото, а понякога и унизително положение спрямо търговци, служители и обслужващи лица. За да се преодолее това положение те трябва да засилят своите позиции на пазара чрез организирана съвместна самозащита.
У нас защитата на потребителите се осъществява от редица правителствени и неправителствени органи, от които с най-съществени значение са Комисията за защита на конкуренцията (http://www.cpc.bg/ ), Комисията за защита на потребителите (http://www.kzp.bg/ ) и създадената през 1991 г. Федерация на потребителите в България (http://www.potrebitel.bg/ )
Използвана литература:
- Социална защита на бедните, безработните и потребителите при прехода към пазарна икономика. София, Издателство на БАН, 1994.
- Социалната защита на основните рискови групи от населението. София, Академично издателство „Проф. М. ДРИНОВ”, 1995.
- Социалната реформа. София, Издателство „Сиела”, 1996.
- США: Государство, человек, экономика (региональныеаспекты). Москва, „Анкил”, 2001.
- Knight, J. InstitutionsandSocialConflict. Cambridge. CambridgeUniversityPress, 1992.
- Seeleib-Kaiser, M. Welfare State Transformations: ComparativePerspectives. PalgraveMacmillan, 2011.
