Македония към ЕС и стабилизиране на добросъседските отношенията

Автор
Александър Павлов
macedonia_balgaria.jpg

Определяне на дата от страна на България за старт на преговорите по присъединяването на Македония към ЕС и стабилизиране на добросъседските отношенията между двете държави

Българското кранче на доверие към Македония секна през горещото лято на 2006г , посредством недвусмислените предупреждения, отправени към Скопие от президента Георги Първанов и външния министър Ивайло Калфин, че отпуснатият кредит от безусловна подкрепа за членството на малката ни комшийка в ЕС и НАТО е изчерпан и занапред родното поощряване ще бъде функция от желанието и успеха на република Македония да възприеме и следва една нормална политика на добросъседство. А последните капчици, наподобяващи пресолени сълзи, се източиха през 2007г , когато Джордж Буш пристигна в София на посещение на своя колега и адаш, който обърна и без това дефицитното му внимание върху негативната политика на Македония, спрямо любезното ни отечество. Първанов явно е открил допирни точки между официалната според него антибългарска позиция на македонското правителство, протеста за регистрацията на ОМО Илинден-ПИРИН за т. нар. македонско малцинство у нас, чиято поправка в доклада по присъединяването ни целеше да бъде препречен пътя на България към Европейския съюз в последните месеци на 2006г и футболните хулигани, излели гнева си в началото на 2007г над плочата на Мара Бунева и събралите се около нея българофили. През март 2008г , когато България призна независимостта на Косово, кранчето беше окончателно затегнато и съвсем сухо, защото това външнополитическо решение хич не се понрави на специалните служби и антидемократичните среди в Сърбия, поддържащи контакти с представители на македонския елит и работещи за влошаване на отношенията от двете страни на Осоговската планина. Към края на 2008г България предлага да бъде подписан нов договор, базиран на съвместната декларация между двете държави, датираща от 22-ри февруари 1999г , неговото приемане и приложение би направило възможно оказването на българско съдействие за евроатлантическата интеграция на Македония. Уви, вече е твърде късно и предложението бива игнорирано. През 2009г самата българска общественост узна, че водите са изтекли, благодарение на казуса Спаска Митрова, която е осъдена на три месеца затвор и губи попечителство над дъщеричката си Сузана, не за друго, а защото, видите ли, е македонска гражданка с българско самосъзнание(с двойно гражданство от 2007г). Така казусът от битов се превръща в политически и съдебният процес става прозрачен. Случилото се с Митрова метонимично обяснява положението на Балканите: сърбин оплодява македонка с двойно гражданство, възприемаща себе си като българка, ражда се детето им Сузана, бракът се разпада като Югославия, ходът на делото скарва България и Македония(майката и настроената против нея дъщеря), от което печели само Сърбия(таткото), а Гърция продължава сардонично да настоява, тя да кръсти детето, докато албанският кантон в Македония си пее все по-весело О! Сузана. Сега, по време на тази безпрецедентна криза в съседството между двете страни, белязана с инциденти, сполетели български делегати в Скопие, МВнР може само да си спомня за жизнерадостното шуртене на кранчето, пълнило с доверие най-дълбокото езеро на Балканския полуостров още от 15-ти януари 1992г , когато България първа в света признава Македония като пълноправна република, продължило да тече през 1999г , с решаването на езиковия спор и признаването на македонския за официален книжовен език, както и по време на гражданската война там през 2001г , когато Радините вълнения на Петър Стоянов вземат връх и той е готов да се превърне в рицаря с бляскава броня като изпрати танкове и оръжие на слабо екипираните тогава македонска армия и полиция; та се стигне чак до заявката на Македония за членство в ЕС от 17-ти декември 2005г. Прекрасни мигове, за жалост, останали в историята. Но, почакайте, има надежда, аз познавам един водопроводчик. Той е винаги спретнат и носи син гащеризон, известен е по-целия свят със своето качествено двадесет и седемзвездно обслужване. Ала за да пристигне на мястото на аварията и да реши проблема, пострадалите са длъжни да изпълнят следните изисквания:

Първо ще започна с нужното, което България е желателно да стори или да си спести, за да бъде по-добър съсед спрямо Македония оттук нататък:

1. Разрешаването на казуса, свързан с македонската идентичност не трябва да бъде условие от българска страна за започването на преговорите с Македония, защото идентичността няма нищо общо с добросъседството. Дали югозападните ни комшии ще са крипто-българи, антични македонци, сърбомани, албаномани, гъркомани и др. няма значение, важното е да цари разбирателство между двете държави. Махленската интерпретация на ситуацията по предстоящото вероятно присъединяване на Македония към ЕС, че сега е дошъл моментът българското правителство да предпиеме мерки цайтнот и да притисне македонското, докато то не усвои „кипърската формула” една нация-две държави и не спука шарените балони на „многовековната македонска история” би осуетила всякаква дипломация, най-малкото защото е предхождана от 20 години, изпълнени с мълчание, двоякост и колебания по отношение на македонската идентичност от страна на родните управляващи, т.е. би върнала България две десетилетия назад в миналото, и защото Македония за разлика от Кипър е своеобразна ябълка на раздора, тъй като всички нейни съседи проявяват интереси към различни аспекти от нейната идентичност. Дилетантското заклинание Признаваме държавата, не признаваме нацията прокълна България на вечно недоволство относно македонската идентичност и сляп стремеж към дисекцията й и нито БАН, нито евентуално влизане на Македония в Европейския съюз са в състояние да развалят проклятието. Понеже човек каквото и да каже за македонската идентичност, все ще сбърка. Историците на воля могат да оспорват същността на македонците, но ако българските държавници се присъединят към тях, както е напът да стане, това само ще засили отрицателния стереотип за българите, че са окупатори и ще вкара Македония и България в порочнен кръг от взаимни обвинения.


2. Да се нормализират националните медии. Да се възстанови кореспондентския пункт на БНР в Скопие, защото понастоящем дори българските дипломати не добиват прецизна информация за случващото се в Македония в икономически, политически и социален план и се явяват неподготвени на дискусии с македонските си колеги, защото са черпили информация от спорни, недобронамерени и лъжливи източници. Това са наблюдения на Любчо Нешков и Борян Йовановски. Ако не се вземе инициатива, скоро България ще бъде хваната в нарушение на част от клауза 9 на съвместната декларация от 22-ри февуари 1999г. За да има диалогичност в отношенията България-Македония трябва да има плурализъм и в самите медии, които култивират реалността. Първият пример, идващ на ум, за предаване, което често засяга Македонския въпрос, а представя само една гледна точка е Памет българска, така аудиторията му бива убеждавана, че българските история, идентичност, самосъзнание са без никакво съмнение обективни и верни, а македонските не са и трябва да бъдат разобличени. Поредицата на БТВ репортерите по темата Македония също не се слави с особена диверсификация, като изключим епизода за филма Трето полувреме, в който беше подкрепена сериозно и македонската теза и то не само от режисьора Митревски, а от евреи. Но като цяло, ако човек следи трилогията, ще остане с впечатлението, че в Македония можеш да си представител на всяка друга националност, но ако афишираш, че си българин, свършено е с теб и че там върлува постоянно антибългарска пропаганда, всеки ден българи биват репресирани и т.н. В Македония се нарушават правата и на цигани и на албанци и на турци и на самите македонци, както и в България се нарушават правата на определени етнически групи, всеки може да си направи справка в Хелзинския комитет. Предрасъдъци, стереотипи и краен национализъм ще съществуват винаги и навсякъде, защото са част от човешката природа. Истината е, че няма да бъде открит лек за тях. Българските медии, обаче изваждат на показ няколкото драматични случая на българофобия и нарушаване на човешките права на сънародниците ни в Македония и ги тръбят, а игнорират хиляди други, при които са пострадали различни етноси, така че да изглежда, че в Македония се нарушават най-много правата на хората с българско самосъзнание. Защо БТВ репортерите не направят репортаж, свързан с живота на лицата, самоопределили се като македонци в България? Защо липсваше диалог в отразяването на случая Спаска Митрова по българските медии? Бяха представени само версиите на Спаска и майка й, отсъстваше тази на бившия съпруг Воислав Савич. Акцентираше се върху застрашеното майчинство, българското гражданство и липсата на хуманност в процеса, а не върху това, дали Митрова е отговорен родител или не и дали е извършила закононарушение, или напротив, невинна е. Лицата: Виктор Канзуров, Драги Каров, Мариан Ризински, Мирослав Ризински, Миле Йовановски, Виолета Младенова и семейство Здравески са българи от Македония, репресирани поради изявеното си българско самосъзнание. Те са уволнявани от работа и някои са лежали в затвора по техните думи несправедливо, само защото са българи. Но отново липсва отразяването на македонската позиция. Македонските работодатели, които са ги уволнили, обвинителите им и съдиите са длъжни да аргументират решенията си пред българските медии, за да има обективност. Аналогично изразена е и новината от първите дни на януари 2013г за новогодишния обиск на шестима души с двойно македонско-българско гражданство. Пак се наблюдава едностранно представяне на фактите. Задържаните са обискирани грубо, без заповед, иззети са лични карти, паспорти(не пише точна бройка или има разминаване в данните) и медицински удостоверения, под съмнение, че са били фалшиви, претърсените са разпитвани два-три часа. Не са отразени мотивите на полицията в Струмица, която е действала по искане на съдия изпълнител, понеже от влизането на България в ЕС е зачестила търговията с фалшиви български паспорти и неавтентични персонални документи за изваждането им в Македония, които в случая са били над сто. Българските сдружения в Скопие, на които заподозрените са се оплакали, че македонската полиция ги е заплашила да не напускат страната и да не уведомяват българското посолство, отказват коментар след като разбират, че задържаните са виновни. Но родните медии вече са изкарали шестимата светци и изкупителни жертви, фокусирайки се върху българското им гражданство, страховитата практика със слагане на чувал на главата и полицейския „произвол”, а не върху основанията за него и намерените доказателства. В заключение, българските медии, освобождавщи се от наличието на контрааргументи от македонска страна рискуват да бъдат обвинени в периферен начин за оказване на убеждаващо въздействие, който е най-характерен за пропагандата. По нашите медии се появява само Любчо Георгиевски от време на време, но той е по-голям българофил от българите. Целевите публики ще си изградят впечатлението, че няма противоположни тези, или поне не заслужават уважение, щом не се излъчват. А сред тези публики са и, предполагам, българските дипломати, които има опасност да поведат преговорите за определяне на дата по егоистичния модел, за да избегнат когнитивен дисонанс, т.е. вие в Македония водите антибългарска пропаганда и политика, а ние не водим антимакедонска политика и у нас няма пропаганда против Македония, вие репресирате хора с българско самосъзнание в Македония, а ние не репресираме македонците в България, как ще ги репресираме като дори не сме им признали етноса, та те са си заблудени българи, не отпадна ли текста за македонското малцинство в проектодоклада на ПАСЕ за България, не се ли отсъди, че ОМО Илинден и ОМО Илинден-ПИРИН са противоконституционни, не виждате ли, че ние сме добрите, а вие сте лошите, ние поставяме условията, вие ги изпълнявате и т.н. Ако българската дипломация прояви такива двойни стандарти, преговорите са обречени. Очевидно има причини да сме осъдени неколкократно в Страсбург от ОМО Илинден-ПИРИН, задето не е разрешено регистрането й, преди е било забранявано и на симпатизанти на ОМО Илинден да се събират в зали, да честват исторически събития на българска територия, някои от тях са бити от полицаи, заради лепене на плакати(за справка БХК Правата на човека 1994-1995). Единичните случаи на ксенофобия и бомбастичните изказвания на политиците Тодор Петров и Андрей Ковачев, раздути от медиите, не бива да се превръщат в главните фактори за влошаването на взаимоотношенията.


РЕКЛАМА:

***

3. Да се провеждат в България повече дискусии от сорта на България и Македония сега накъде?, състояла се на 10.01.13. в Червената къща. Може и в Македония, но България е нужно да поеме инициативата, понеже тя е страната направила рязък обратен завой в политиката си спрямо съседската. Гражданските общества, неправителствените организации, интелектуалците и журналистите би трябвало да са акумулаторите на двете държави. За какво добросъседство може да иде реч, щом тези звена не обменят идеи, не се срещат и не се толерират едни други. Антагонизмът между тях е в състояние да се преодолее само с помощта на подобни конструктивни дискусии лице в лице, които евентуално да заченат българско лоби в Македония и македонско в България. Защо те не бъдат по-чести явления при положение, че няма нужда от преводач и двата народа са толкова близки и неразривни?

Изискванията, с които Македония е необходимо да се съобрази за подобряване на съседството си с България и получаване на дата за преговори по присъединяването й към Европейския съюз от страната ни са следните:

1. Най-прагматичното условие, което Македония е длъжна да изпълни, за да започнат преговорите по присъединяването й към ЕС е да пристъпи към изграждане на своята част от жп линията София-Скопие. След като републиката получи 46,4 млн евро от ЕБВР за довършването й през август 2012г , нейното стоителство е запланувано да стартира началото на пролетта. През 2009г български финансови специалисти изчислиха, че държавите от района губят по няколко милярда евро годишно, поради недоизградената транспортна мрежа на коридор номер 8. В миналото проектът е бил отлаган най-вече по икономически причини. Сега, когато българската част е готова и Македония има средствата, от другата страна на Осогово не трябва да се концентрират върху депортираните във вагони на БДЖ македонски евреи през ВСВ, а върху жп линията на бъдещето. Дано македонското правителство да проумее значението на транспортната инфраструктура за добросъседските отношения между двете републики и да спре, да търси заобиколни пътища в пряк и в преносен смисъл. България и Македония са съседи и като такива се нуждаят преди всичко от материална връзка, защото често физическите разединения, довеждат до разриви от всякакво друго естество.


2.
Държавният пазарен инспекторат в Македония, Съветът за радиоразпръскване и македонското Министерство на Културата да разрешат на Кейбълтел, да предложи на клиентите си „Пакет добросъседство”. У нас по презумпция се приема, че българският бизнес в Македония страда в сравнение с гръцкия. Не във всяко поприще е така, например, в последните години българската фирма Кейбълтел купи правата на 13 кабелни оператора в Македония и предложи бърз, евтин и леснодостъпен интернет на пазара. За съжаление, след оплаквания от анонимни абонати, на кабелния оператор му бе забранено да излъчва канали на български език, с изключение на Планета и Фен тв. Идеята за евентуален „Пакет добросъседство” на Кейбълтел, включващ не повече от пет български програми, който да бъде предложен като избираем на македонските кабелни потребители би била чудесна. Така българите в Македония ще са доволни, а македонците ще могат да експериментират. Добросъседството ни ще бъде напълно заздравено, когато започнем да заспиваме на едни и същи канали пред телевизорите си.

3. Да се спазят трите условия, формулирани от министъра на външните работи Николай Младенов(1.Подписване на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, което да почива върху декларацията от 1999г и да отговаря на европейските стандарти 2. Изграждане на необходима инфраструктура за засилено сътрудничество, като се създадат съвеместни работни групи за укрепване на отношенията ни в ключови области 3.Създаване на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания) Нека се има предвид, че действащото македонско правителство нарушава съвместната декларация от 22-ри февруари 1999г. Нарушенията са най-видни в клаузите 7, 8, 9, 11.

След като тези изисквания бъдат изпълнени и Македония и Гърция разрешат спора си, трите страни ще организират обща среща, на която еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле ще присъства. На нея ще бъде определена дата за началото на преговорите по присъединяването на Македония към ЕС, стига републиката да е готова и във вътрешнополитически план и да отговаря действително на всичките 35 преговорни глави от въпросника за разширяване, което ще прецени Фюле и вече конкретно, ако пратениците на България и Гърция са убедени, че обстоятелствата в Македония противоречат на някоя глава и приведат конкретни примери, Фюле и ЕК ще се съобразят и ще издействат проучване.

Всеки исторически дебат, на който съм присъствал е активирал емоционални нагласи. А според аксиомата, когато в политиката емоцията е главен подтик, то тогава я грози провал. При положение, че трима български президенти не са проявили емоционална интелигетност по отношение на Македония, е от особена важност настоящата външна политика на България да бъде полог на разума, а не на чувствата. Тоест, колкото по-малко условия за обективизиране на македонската история поставя България, толкова по-плавно ще протекат преговорите. Известно е, че всяка култура се нуждае от герои и мъченици, за да просъществува и македонската не прави изключение. Тя има своите герои(Скопие 2014) и своите мъченици(депортираните от нацистите македонски евреи, увековечени във филма Трето полувреме). Проблемът е в това, че героите и мъчениците на Македония не са натурални както българските, а са „генетично модифицирани”. 21-ви век е векът на генно модифицираните култури(във всяко значение на думата). Колкото и противници да имат, ще продължат да набират сила, застрашавайки конвенционалните им евквиваленти и ще печелят привърженици, убедени, че именно те са 100% натурални. От традиционните зависи, дали ще се приспособят към пазара, наситен с нов вид конкуренти и ще започнат да отделят паритетни средства за реклама, връзки с обществеността и ще встъпят в „бой с факти и документи” или ще останат под облака на отрицанието, където има място само за тях. Пожелавам за в бъдеще на българските историци и дипломати да реагират докато „македонската история” е още в лабораторията, какъвто беше случаят със средновековните ръкописи, защото излезе ли от нея е късно. Шансът написаното в македонските учебници по история относно България да бъде променено и страната ни да бъде представена в по-положителна светлина е също толкова малък, колкото в българските учебници по история да не пише „турско робство” или „владичество”, а „присъствие” и от читанките ни да отпаднат някои Ботеви стихове и дадени глави от Под игото, в случай, че Турция постави подобно щение за добросъседство пред България. Противопоставянето е неизменна част от изграждането на всяка идентичност, неприятно е, когато тази идентичност се базира само на него, но в крайна сметка, поведението на Македония е донякъде разбираемо. Целите на Трето полувреме и Време разделно са еднакви, колкото и налудничаво да звучи, а именно опълчване чрез изкуство срещу минал асимилатор, който още фигурира в настоящето и то в непосредствена географска близост. Георги Раковски също се е занимавал с възвеличаваща пропаганда, която се води на принцип, сходен с този на днешните македонски апотеози. Различието е единствено в епохите, което според мен е неоснователна отлика, поради цикличния маниер на времето, предполагащ повтарящи се процеси.

Източници
http://news.ibox.bg/news/id_857666082
http://novinar.bg/index.php?act=news&act1=det&mater=MzgwMDsyOA==
http://www.glasove.com/sled-147-godini-mozhe-bi-shte-ima-zhp-liniya-sofiyaskopie-22125http://profit.bg/news/Sanktsii-zaplashvat-Kejbultel-v-Makedoniya-zaradi-upotrebata-na-bulgarski-ezik/nid-9887.html
http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1261866538-Pozitsiyata_na_Bulgaria_za_Makedoniya.html
http://www.btv.bg/shows/lice-v-lice/videos/video/1906216260-Pecheli_ili_gubi_Makedoniya_ot_pozitsiyata_na_Bulgaria_za_chlenstvoto_y_v_evrosayuza.html
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1706268
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5467771
http://novinite.bg/articles/17334/Utrinski-vestnik-Todor-Petrov-makedonskiyat-Bojidar-Dimitrov
http://www.youtube.com/watch?v=hd3VPrcPOHo&list=UUt-dCp1ZCr50uSfmCVEMN9w&index=24
http://news.bpost.bg/story-read-8419.php
http://www.youtube.com/watch?v=OCCoCPXvu5w
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1523837

 

 

 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: