Автор: Красимир Григоров – зав. отдел „Възраждане”, РИМ-Враца
Години наред поколения българи се раждаха, реализираха и съзряваха в представите си с гордата осанка на Апостола, с проницателните му очи и стиснати юмруци. Богатото им въображение го извисяваше до приказните герои за отпъждане истината за предателството. С течение на времето, всички те неусетно му се вричаха. И независимо, че отдавна надраснаха в годините своя кумир, всички те вкупом продължават да се съизмерват нравствено с него!
Много рядко в историята на България, заслугите на някого са били така единодушно и напълно признавани, както е с Апостола на българската свобода. Редом с него са работили не по-малко знаменити, готови на саможертва за националното ни освобождение мъже, но прозвището „апостол” бе поверено единствено на Васил Левски. Знаменателно е, че първото публично възпоминание за него е било организирано на празника на Св. Св. Кирил и Методий от съратниците му, заточени в Диарбекир през размирната 1876 година! Левски своевременно е вписан в Ботевия календар като български светец, а през незабравимата 1878 г. е била подета инициатива за въздигане на негов паметник.
И макар че врачани изпреварват събитията, изграждайки монумента на друг един исполин и негов съратник – Христо Ботйов, то Апостолът е първият от видните комитетски дейци, за когото се пише биография от Г. Я. Кирков през ранната 1882 г.
А кадрите се сменят като на кинолента, година по-късно излиза биографията от Захари Стоянов в символичен тираж – 2 хил. броя, които светкавично се разпродават. Левски единодушно е провъзгласен за херой, а костите му са обявени за свещени. Символична почит, отъждествявана с епитети като „поборник”, „херой”, „велик”.
Смайващ е фактът, че сред тази пъстра плеяда от изтъкнати революционери – Раковски, Каравелов, Ботев и всички други не по-малко достойни революционери, Апостолът блести със собствена светлина и обаяние. Изумителен е фактът, че в онези тревожни години, той пръв прозря идеята, че народът ни сам се нуждае от това да отвоюва свободата си без да чака наготово, както и сам тръгна да отстоява своята правда по села и по паланки. Примерът му бе пленително заразителен. Стотици са посветените в “святото дело” на комитетските дела.
Уязвимото място на безстрашния бунтар, обаче, се оказаха неговият демократизъм и благородство, а тези му добродетели при суровото революционно обкръжение се превръщат в негов основен недостатък. Апостолът надценил способността на някои от комитетските си другари да упражняват принципа на вишегласие, щедро плаща с живота си за дареното доверие на кредит.
Природата рядко влага у някого толкова много човешки добродетели. Не всякога изключително храбрите и дръзките са и най-благородни; още по-рядко най-властните са и най-демократични. Не винаги най-умните са най-безкористни и даровитите – най-скромни. А у Левски всички тия невероятни качества са събрани в едно неповторимо и запомнящо се единство. У него са еднакво застъпени душевната мекушавост с революционната твърдост и последователност, природата на мечтателя ведно с поборническото съзаклятие, способността му да води с пословичното смирение на мъдреца, дарбата да заповядва с готовността да се подчинява. Взискателен към другите, но най-много към самия себе си. Духовната му чистота служи за огледало на всички, които са се докосвали до него. Този Прометей на българската свобода печели доверието, без да притежава властния характер на Стамболова и Бенковски, нито пък хайдушката слава на Хитов или огненото перо на Раковски и литературната дарба на Каравелов. Той водеше хората чрез магията на своята цялостно завършена личност като Апостол на Свободата и Апостол на човещината, а неговото име стана символ на нравствена сила и чистота, превърна се в съзидателното начало и духовно причастие за всеки българин!
Автор: Красимир Григоров – историк и общественик
Години наред поколения българи се раждаха, реализираха и съзряваха в представите си с гордата осанка на Апостола, с проницателните му очи и стиснати юмруци. Богатото им въображение го извисяваше до приказните герои. С течение на времето, всички те неусетно му се вричаха. И независимо, че отдавна надраснаха в годините своя кумир, всички те вкупом продължават да се съизмерват нравствено с него!
Много рядко в историята на България, заслугите на някого са били така единодушно и напълно признавани, както е с Апостола на българската свобода.
Редом с него са работили, не по-малко знаменити, готови на саможертва за националното ни освобождение мъже, но прозвището „апостол“ бе поверено единствено на В. Левски. Знаменателно е, че първото публично възпоминание за него е било организирано на празника на Кирил и Методий от съратниците му, заточени в Диарбекир през размирната 1876 година! Левски своевременно е вписан в Ботевия календар като български светец, а през незабравимата 1878 г. е била подета инициатива за въздигане на негов паметник.
И макар, че врачани изпреварват събитията, изграждайки монумента на друг един исполин и негов съратник – Хр. Ботйов, то Апостолът е първият от видните комитетски дейци, за когото се пише биография от Г. Я. Кирков през ранната 1882 г. А кадрите се сменят като на кинолента, година по-късно излиза биографията от Захари Стоянов в символичен тираж – 2 хил. броя, които светкавично се разпродават. Левски единодушно е провъзгласен за герой, а костите му са обявени за свещени. Символична почит, отъждествявана с епитети като „поборник“, „херой“, „велик“.
Смайващ е фактът, че сред тази пъстра плеяда от изтъкнати революционери – Раковски, Каравелов, Ботев и всички други не по-малко достойни революционери, Апостолът блести със собствена светлина и обаяние.
Изумителен е фактът, че в онези тревожни години, той пръв прозря идеята, че народът ни сам се нуждае от това, да отвоюва свободата си без да чака наготово, както и сам тръгна да отстоява своята правда по села и по паланки. Примерът му бе пленително заразителен. Стотици са посветените в ”святото дело” на комитетските дела.
Уязвимото място на безстрашния бунтар, обаче се оказаха неговият демократизъм и благородство, а тези му добродетели при суровото революционно обкръжение се превръщат в негов основен недостатък. Апостолът надценил способността на някои от комитетските си другари да упражняват принципа на вишегласие, щедро плаща с живота си за дареното доверие на кредит.
Природата рядко влага у някого толкова много човешки добродетели. Не всякога изключително храбрите и дръзките са и най-благородни; още по-рядко най-властните са и най-демократични. Не винаги най-умните са най-безкористни и даровитите – най-скромни. А у Левски всички тия невероятни качества са събрани в едно неповторимо и запомнящо се единство. У него са еднакво застъпени душевната мекушавост с революционната твърдост и последователност, природата на мечтателя ведно с поборническото съзаклятие, способността му да води с пословичното смирение на мъдреца, дарбата да заповядва с готовността да се подчинява. Взискателен към другите, но най-много към самия себе си. Духовната му чистота служи за огледало на всички, които са се докосвали до него.
Този Прометей на българската свобода печели доверието, без да притежава властния характер на Стамболова и Бенковски, нито пък хайдушката слава на Хитов или огненото перо на Раковски и литературната дарба на Каравелов. Той водеше хората чрез магията на своята цялостно завършена личност като Апостол на Свободата и Апостол на човещината, а неговото име стана символ на нравствена сила и чистота, превърна се в съзидателното начало и духовно причастие за всеки българин!
