Направи дарение на училище!
Започвам поредица, която цели да помогне на всеки, който иска да учи магистратура в чужбина.
Ще представям хора, които са учили в различни университети, различни специалности. Сами може да се запознаете с техния опит и да попиете това, което ще ви е полезно.
Всички наши читатели много добре разбират важността на образованието – затова и четат БГ Наука. 🙂
Разкажи малко за себе си?
Казвам се Калин, на 26 години. Завършил съм Бакалавър – Политология в СУ и Магистратура – Предприемачество в Швеция. В момента работя като учител и имам два бизнеса – консултантска фирма за МСП и Board Game Cafe.
Защо избра точно тази магистратура?
Исках да разнообразя профила си. Политическите науки ми дадоха много добра основа и ме ориентираха какво искам от по-нататъчното ми образование. Исках магистратурата да ми е бизнес насочена и се ориентирах към предприемачеството.
Каква роля имат университетът и държавата в избора на магистратура?
Голяма. Университетът, който избрах беше в топ 50 в света за дисциплината Предприемачество. Освен това е най-старият шведски университет и с много добри традиции. Швеция пък избрах, защото има високо ниво на образование и няма такси за гражданите на ЕС.
Как кандидатства и откъде разбра за магистратурата?
Кандидатстването беше онлайн. Освен диплома и препоръки, трябваше да се отговори на казус чрез видео.
Какви документи са необходими?
Документ, удостоверяващ английски език на ниво C1 и завършена бакалавърска степен. Превод и легализация на дипломата.
Каква е разликата между това да учиш в чужбина или в български университет?
Международната среда определено бе по-стимулираща за мен. Усещах себе си по-фокусиран, съсредоточен, мотивиран. Градчето беше идеално за учене.
Кои са най-големите разходи, които имаш(е) като студент и как ги покриваш(е)?
Най-големите разходи бяха наемът и храната. Няма я парти културата на студентски град, така че ако човек реши може спокойно да живее по-скромно без това да вреди на социалните му контакти.
Някои студенти се чувстват напрегнати и нещастни след заминаването си, заради рязката смяна на обстановката. Как се справи с емоционалната страна на нещата?
Аз лично нямах такива проблеми. Може би това беше, защото имахме малко българско общество в Лунд. Освен това изградих нови навици и наваксвах със социализацията по време на брънчове и в разговори с колегите си. Със сигурност ще е различно от това, на което сте свикнали. Адаптирайте се и вземете максимално от него, вместо да мислите как е било или защо не е така, както вие сте свикнали.