Маг. Пенка Лазарова: Бих се определила като медиатор между науката и обществото

ПЕНКА ЛАЗАРОВА – СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗ НА ФИЗИЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ. Участник в екипите на Европейската нощ на учените от първото ѝ издание (2006): организатор на ежегодния конкурс за поезия от български учени и докторанти, член на журито и един от съставителите на сборника „Стъпки“; организатор на научни кафенета, изложби;  редактор и автор на брошури за известни български учени; член на редколегията на в. „Homo Sciens“ – специално ежегодно издание по проект „Европейска нощ на учените“; сценарист и организатор на Вечерта на талантите на учените и др.

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Пенка Лазарова – редактор в сп. „Наука“ – печатен орган на Съюза на учените в България (СУБ), научен секретар на секция „Физика“ към СУБ, член на Управителния съвет на Съюза на физиците в България (СФБ). Завършила съм физика – производствен профил (специалност Атомна физика) с магистърска степен във Физическия факултет на СУ „Св. „Климент Охридски“. Професионалната ми кариера започнах като  физик-изследовател в Българската академия на науките, а повече от 20 години бях главен уредник в Националния политехнически музей – София.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, ..

Занимавам се с цялостната дейност по комплектоването и подготовката за отпечатване на сп. „Наука“: ходя по събития, свързани с науката, каня участници в тях за автори на научни статии за списанието или сама пиша материали за някои събития, свързани с научната политика, Европейски и национални научни програма и т.н. Изпращам постъпилите ръкописи на рецензенти, организирам заседанията на редколегията, правя техническа редакция на одобрените статии преди да ги дам за предпечатна подготовка и т.н.  Пиша проекти за финансиране на списанието, а ако ми останат време и сили – пиша и по някоя научна статия в областта на историята на физиката, но това става обикновено вечер и през уикенда.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Ще бъде нескромно, ако определя научните си занимания като приноси в полза на обществото. Но с образователните програми, които разработвах като главен уредник в Националния политехнически музей, съм разпалила интереса към науката и в частност във физиката, в много млади хора. А за разработването на една образователна програма е необходимо сериозно научно изследване, което не се брои по стандартите ни за научна публикация. Същото се отнася и до изтотвянето на един тематико-експозиционнен план на изложби, каквито съм правила – по научна тема (напр. „Радиоактивност без тайни и др. под.) или за събития, свързани с известни български учени („120 години Физико-математически факултет при Софийския университет“, за проф. Е. Карамихайлова, акад. Г. Наджаков и др.). Но пък събраните материали при тези подготовки ми помогнаха (в извъннработно време и през летните отпуски) да напиша в съавторство 2 книги: „Георги Наджаков“ (съавтор проф. Саздо Иванов) и „Професор д-р Елисавета Карамихайлова – първият български ядрен физик“ (съавтор проф. Никола Балабанов), да съм съавтор на очерците „Порфирий Бахметьев“ и „Петър Пенчев“ в книгата „Бележити български физици“, „Първите 60 години в развитието на преподаването и научните изследвания по физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в сборника „Видни физици от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и автор на статии в сп. „Наука“, сп. „Светът на физиката“, Списанието на БАН, Годишника на Националния политехнически музей, в сборници с  доклади от международни и национални научни конференции и т.н.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Не бих казала, че по професия съм изследовател. Бих се определила като медиатор между науката и обществото, както чрез работата ми в сп. „Наука“, така и като дългогодишен член на УС на СФБ, където завеждам отдел „Популязизация на физиката и връзки с обществеността“. Чрез събитията, в които участвам като член на организаторските екипи: фестивалите „Физика на сцената“ и „Наука на сцената“; лектории; събития като  Международна година на физиката 2005, Международна година на светлината и светлинните технологии 2015 и др.; чествания на годишнини и дати, свързани с историята на физиката; Младежки научни сесии и т.н. допринасям за подобряване на комуникацията между науката и обществото, а може би и за получаване на обратна връзка между тях. Надявам се това да се случи един ден! Дано!

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Участвала съм с доклади в два Международни симпозиума на Международния комитет по история на техниката (ИКОТЕК) (Будапеща, Унгария; Дрезден, Германия), бях член на българската делегация на „Фестивал на физиката“ – заключително събитие на Европейската програма „Физика на сцената“ (CERN, Женева  и ESA, Холандия), участвах в Международната конференция „Жените във физиката“ (ЮНЕСКО, Париж) и др. Срещите с колеги от чужбина със сродни интереси обогати моите познания и ми дадоха идеи за по-нататъшната ми дейност за популяризирането на науката и за историята на физиката. Като признание за дейността ми за популяризация на науката считам персоналната покана от Европейската научна фондация и CNRS за участие в работна среща „Roadmapping Science in Society“.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Проблемите, които лично аз срещам, са липсата на време за повече изследвания и публикации в областта на историята на физиката. Имам много планове, които може би ще осъществя един ден.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Трябва да се промени отношението като цяло на обществото към науката. Хората трябва да разберат, че парите за наука не са „хвърлени  на вятъра“. Самите учени трябва да бъдат по-активни и да говорят за научните си изследвания на популярен език. Да влизат по-често в училищата, защото любовта към науката най-лесно започва от ранна възраст. Нейното усвояване и осмисляне може да се представи като едно интелектуално приключение, предизвикващо интерес у младите хора и разширяващо границите на човешкото познание за света около нас. Нека си припомним, че великият Фарадей е бил голям популяризатор на науката. Разбира се, не трябва да се пренебрегва ролята на държавата, участието в международни проекти…

Трябва ли да се говори за наука и защо?

На този въпрос ще отговоря с цитат от приветственото слово на д-р Арнолд Мигус – генерален директор на  CNRS, Франция, при откриването на работната среща „Roadmapping Science in Society“ (2009): „ За да превърне научните знания в иновации и обществени знания, да очертае и удовлетвори настоящите и бъдещите потребности на обществото, науката трябва да комуникира с всички действащи и потенциални потребители на резултатите от научните изследвания“.  И с още един цитат: „Науката събира знания по-бързо, отколкото обществото събира мъдрост. Не трябва ли да направим така, че те взаимно да се догонват?“ (Айзък Азимов, 1988). Трябва да работим за взаимното догонване между науката и обществото!