Маг. Ива Неделева: Науката е решение на всички проблеми, с които се сблъскваме в сивото ежедневие

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота

Ива Неделева, магистър, ИТ специалист, Ивски ЕООД.

С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания,


РЕКЛАМА:

***

Занимавам се разработка на софтуерни продукти, като обхватът варира от научен и медицински до развлекателен софтуер. Работата ми предоставя поле за креативност и ежедневно стимулира изследователските ми интереси.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

За научни приноси не знам дали може да се говори, но съм изключително горда с един от проектите в колаборация с доц. Петя Бъркалова. Този проект представя съвременен прочит на начините на изпитване при студенти и ученици като улеснява и ускорява процеса, прави го по-приятен и ненатоварващ, намалява нивата на стрес сред изпитваните и улеснява максимално оценъчния процес. Същевременно с това го прави абсолютно обективен и предоставя обратна връзка на момента.

 Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Безкрайните и неограничени възможности за развитие и подобряване на качеството на живот. Според мен многоплановото мислене и постоянният стремеж към опростяване, оптимизиране и актуализиране на всички процеси в ежедневието е ключов елемент за едно по-добро бъдеще. От гледна точка на цивилизацията, прогресът е главна движеща сила, определяща бъдещето. Не е нужно да бъдеш най-великият учен, за да допринасяш за положителното развитие, а изследователският дух е нещото, без което този принос би бил немислим. Малките и постоянни стъпки в тази насока са много по-важни от големите приноси на световната наука.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)

Интересите ми в областта се запалиха още като ученичка в гимназията. Животът и работата в чужбина също до голяма степен ги засилиха и към настоящия момент мога да кажа, че наистина се превърнах в изследовател. Срещите и контактите с хора на науката, хора – будители на духа, са ключов фактор в развитието на всеки един човек и аз имам щастието да срещам такива хора в гимназията, в университета, на работното си място.

Според мен всеки един специалист е изследовател в едно или друго измерение и е необходимо внимание към детайлите, за да се разкрие общата картина. Аз съм на мнението, че всичко и всеки ежедневно допринася за развитието ми в тази насока, било то позитивно или негативно.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

Основният проблем е липсата на адекватна приемственост. И веднага искам да поясня какво имам предвид – приемствеността е много добър способ за развитие, но трябва да бъде адекватна на съвремието. Ако едно нещо (каквото и да е) се случва по един и същ начин в продължение на десетилетия – да, то работи, но на каква цена? За съжаление ежедневието ме среща с много достойни хора, които несъзнателно се опитват да спрат прогреса, и вместо да променят системата, за да я направят по-гъвкава и приятна за работа, те се фокусират върху това, което са правили предците им и изпускат възможността за развитие, за реален ценен принос в дадената област.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Веднага бих започнала с отношението към науката. Науката не е абстрактно понятие, науката не е само за избраните, тя е достъпна и съществува, за да бъде използвана и развивана. Науката е необходимост, също като храната и ако отношението се промени, то мисля, че прогресът ще се случи в много кратък интервал от време. Хората не бива да се страхуват от нея, а да я използват, за да развиват себе си, да развиват и нея. И ако преди много, много години тя е била достъпна за малцина, в днешно време тя е достъпна за всеки, а това е предимство от което трябва да се възползваме.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Разбира се, че трябва да се говори за наука. Науката е неизменна част от човешкия живот и смятам, че колкото повече се говори за нея, толкова повече ще започне тя да бъде приемана като нещо естествено, а не абстрактно. Науката е необятна и безкрайно ценна, жалкото е обаче, че не ѝ се обръща достатъчно внимание. Ежедневно сме засипвани с информация за какво ли не – спортни постижения, криминални хроники, политически лапсуси – с две думи, битовизми. Ако нивото се вдигне и науката се превърне в тема на постоянни дискусии, то тогава тя ще бъде приемана и използвана от много повече хора, а колкото повече хора се занимават с наука – толкова по-бърз прогрес ни очаква. Звучи утопично, навярно, но науката е решение на всички проблеми, с които се сблъскваме в сивото ежедневие.