За любовта към биотехнологиите и бъдещето на науката в България – разговор с доц. Яна Евстатиева


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

 

Кратка визитка:

Коя е доц. Яна Евстатиева?

  • Образователно-квалификационна степен „Бакалавър“, специалност Биотехнологии към Биологически факултет на СУ 
  • ОКС „Магистър“, магистърска програма „Индустриални биотехнологии”, Биологически факултет, СУ
  • Образователна степен „Доктор“, докторска програма „Технология на биологично активните вещества“
  •  От 2018 г. доцент към катедра Биотехнологии, Биологически факултет, СУ “ Св. Кл. Охридски“
  • Преподавател в Биологически факултет на СУ “ Св. Кл. Охридски“
  • Омъжена с две деца

 


Разбери повече за БГ Наука:

***

Провеждане на Учебно-производствена практика по биотехнологични производства със студенти от специалност Биотехнологии, на БФ на СУ във фирма Биовет АД, гр. Ботевград, с цел запознаване с производствените процеси и промишлените съоръжения.

Представяне на постигнатите научни резултати на колектива от  Биологически факултет на СУ на научни международни форуми

 

 

Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Яна Евстатиева, доцент в катедра Биотехнология на Биологически факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Завършила съм бакалаварската и магистърската си програма в Биологически факултет на СУ. След завършване на ОКС „Магистър“ моят живот продължи в следващата научна степен – Доктор. През 2010 година придобих ОНС Доктор в докторска програма „Технология на биологично активните вещества“, професионално направление 5.11 Биотехнологии. От 2018 г. съм доцент към катедра Биотехнологии на БФ.

 

С какво е свързана вашата научна работа?

Областта на научната ми работа е пряко свързана с биотехнологичните производства на първични метаболити продукти, в частност хидролазни ензими; оптимизацията на ферментационните процеси; получаването на микробиални продукти с приложение в растениевъдството, както и изолирането, идентифицирането и приложението на различни млечнокисели бактерии.

 

Кое Ви запали да се занимавате с наука и кога се случи това?

За изборът на специалност Биотехнология ме подтикна моето родителско тяло, което с голям интерес ме запита „Каква е тази странна специалност, която съм решила да уча в Бакалавърската степен?“. Не знаейки точно каква е сферата на дейност, и която после щях да упражнявам, аз с убеденост заявих на моите родители, колко е перспективна и как от отпадъчни материали и продукти ще мога, един ден да произвеждам „мармалад“.  Днес от позицията си на учен в областта и от натрупания ми опит, осъзнавам, че не съм била далеч от истината, като биотехнологичните процеси и производства могат да бъдат открити във всяка една дейност на човека.

 

Имате ли одобрен проект в последните години, как се казва той и какви ползи ще има той за науката и живота на обикновения човек?

През 2018 г. Биологическия факултет и аз като член на екипа по разработването на проектното предложение, спечелихме Проект BG05M2OP001-1.002-0012-C01, финансиран от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове за изграждане на Център за компетентност „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“.  

Проектът цели ефективно използване на националните ресурси от лечебни и ароматични растения и оползотворяване на агробио-отпадъци, както и прилагане на зелени технологии за създадаване и предлагане на индустрията на иновативни продукти и технологии, което ще създаде условия за устойчив растеж на биоикономиката на страната и извън нея. 

Координатор на проекта е Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН с партньори Агробиоинститут при ССА, Факултет по химия и фармация и Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Институт по полимери при БАН.

С изграждането на този Център за компетентност към Биологически факултет на СУ, се дава възможност на колегите и на докторантите към БФ, да постигат своите научни цели, чрез използване на наличната, високо специализирана апаратура. 

 

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

Последните отпечатани статии в реферирани научни списания, които са с мое участие, са свързани с приложението на различни видове ризосферни бактерии от род Bacillus върху различни растителни обекти, включващи грах и различни сортове домати. Оформените публикации са насочени към растениевъдството и създаването на моделни бактериални  продукти. 

 

Статии: Veselka Georgieva, Ivan Traykov, Dilyana Nikolova, Yana Evstatieva, Effect of five Bacillus strains on seed germination of Pisum sativum and plant growth of Origanum vulgare subsp. hirtum (oregano), Аgricultural Sciences, vol:13, issue:31, 2021, pages:97-103, ISSN (print):1313-6577, ISSN (online):2367-5772  и Tsvetana Licheva, Dilyana Nikolova, Yana Evstatieva, Bacillus Strains as an Effective Treatment of Mobile Forms of Phosphorus in Bulgarian Soils., International Journal of Innovative Approaches in Agricultural Research, vol:5, issue:4, 2021, pages:381-389.

 

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

В областта на Биотехнологиите и природните науки има много ниши, които все още не са изучени, така че считам, че има и ще има много научна и експериментална работа . 

С една дума –  науката има Бъдеще в България. Предоставят се различни възможности на научните кадри за кандидатстване по национални и европейски проектни предложения с цел финансиране на научната работа. Уви обаче, тези проектни предложения са свързани с много обемно администриране, което отнема от времето за провеждане на научни изследвания. Въпреки несгодите и големия обем административни дейности, считам, че при желание всичко може да се постигне в науката.



Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

С радост мога да кажа, че има млади хора, които желаят да учат и да продължат своята професионална реализация в областта на професионално направление 5.11 Биотехнологии. Наличието на докторанти и студенти в ОКС Магистър, към катедра Биотехнология на БФ, се явяват наша движеща сила, за разработването на иновативни моделни продукти и развитието на биотехнологичните процеси.  Надявам се този интерес в младите колеги да се запази и все повече постижения да постигат в научната ни област.  

 

 

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

За да има качествена наука и високи постижения в дадена област е необходимо, научните колективи да бъдат облекчени от към административна дейност. Безкрайната бумашнина, с която се сблъскват научните кадри, работейки по спечелен научен проект и защитавайки неговите достойнства,  отнема от времето за ефективна експериментална и научна дейност. За съжаление в това размирно време, в което живеем и работим, усложняването на всеки процес се счита за прогрес.  

 

Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

Обичам да прекарвам свободното си време заедно със семейството ми и близките ми хора. С удоволствие, всяка възможна свободна минута отделям за тях. Моята страст е Биотехнологията, но моята любов и подкрепа идва от семейството и приятелите ми.

 

Трудно ли е да си “ жена в науката“ днес?

Определено е доста трудно да си жена работеща в научната и преподавателската сфера, тъй като освен с лабораторни, преподавателски и научни задачи, тя трябва да съвместява и личните, семейни отговорности. Често пъти, гонейки срокове и постижения в науката, семейството остава на заден план, в името на бъдещите постижения.


Провел интервюто: Емел Манушева – биотехнолог и учител по биология и здравно образование


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.