Търсене
Close this search box.

Любомира Минчева, 18 г.: Как се виждам в света на науката и технологиите

Любомира Минчева, 18 г.: Как се виждам в света на науката и технологиите

Любомира Минчева, 18 г.: Как се виждам в света на науката и технологиите

Любомира Минчева, 18 г.: Как се виждам в света на науката и технологиите


Направи дарение на училище!



***

Автор: Любомира Минчева, 18 г., гр. Монтана, участник в конкурса Refresh Girls, Европейска нощ на учените 2019

Според теорията за двойствената природа на веществата, развита от физика Луи дьо Бройл, на микрониво една частица е толкова вълна, колкото и частица. Да вземем например единствения електрон в обвивката на водородния атом. Той има едновременно характеристики, присъщи на елементарна частица – няма вътрешна структура и участва в изграждането на по-голяма единица – атома. Същевременно обаче той проявява свойствата на вълна – дифракция, интерференция и други. Колкото и странно на пръв поглед да звучи, точно така виждам себе си в научния свят – малка, почти незабележима част от цялото, леко несигурна в собствената си идентичност, но въпреки това особено важна за изграждането на нещо по-голямо.

Научният свят е необятен, на моменти стряскащ със своите възможности, различни области, революционни открития, но също и въпроси, останали без отговор, подобно на черни дупки в соларната система на науката. Още когато бях много малка, отворих вратичката към тази вселена и никога не погледнах назад. В съзнанието ми още стои запечатан споменът за едно петгодишно, къдрокосо момиченце, което седи на стария диван в къщата на баба и разглежда енциклопедия, в която се разказва за произхода на човека. Мисля, че още тогава ми стана ясно в коя област искам да се гмурна и да изследвам по-обстойно – медицината. Последните две години от гимназията прекарах в постоянна подготовка в преследване на тази моя мечта… не, по-скоро цел от детството. Докато съучениците ми ходеха по купони, аз четях учебника по биология, а докато избираха балните си рокли, аз решавах задачи по химия. Ех, какъв съм електрон, успях да накарам нещото, което толкова обичам да звучи като истинско мъчение. Нито за момент не съм съжалила избора, който направих на онзи захабен диван и нямам търпение да видя какво ми предстои тази есен, когато официално ще бъда студентка по медицина. Дори вече мога да си се представя – облякла бялата престилка, плахо пристъпваща заедно с останалите „зайци“ – колегите ми първокурсници в залата за упражнения. Или пък се виждам надвесена над дебелите учебници по анатомия и физиология в неприлично късен час, с рошав кок, който се поддържа само от забития в него молив, и чаша отдавна изстинало кафе наблизо. И нямам търпение за това!

Естествено, не си представям това ново за мен пространство цялото окъпано в светлина и блясък и застлано с листа от рози, но съм подготвена както за затъмненията, така и за бодлите. Всяко начало е трудно, но винаги съм била на мнение, че ако сме достатъчно борбени, напористи и мотивирани, успехът е неминуем. Все пак всеки ден ставаме свидетели на нови открития, всичко около нас е в постоянно развитие, особено от гледна точка на технологията и науката. Би могло да се каже, че човечеството се намира в пика на технологична еволюция, а както знаем еволюционният процес е непрекъснат, присъщ на всички живи организми и характерен за всички епохи. В съзнанието ми ние – младите, мотивирани научни ентусиасти сме съвременните еволюционни механизми, благодарение на нас развитието се осъществява и науката ще продължава да прогресира. За целта самите ние трябва да сме склонни на изменчивост, а умението да преодоляваме житейските изпитания е витално, бързата мисъл и бистър ум – задължителни. Всеки един човек на науката неминуемо притежава тези качества, заедно с неоспорим капацитет на интелигентност, но и не само.

Може би се чудите защо съчувствам на електроните, когато всичко в главата ми изглежда подредено – задавам си цел, полагам усилия да я постигна и продължавам смело напред да щурмувам върхове, да изследвам нови места и да събирам нови знания в избраната от мен област. Но това не е точно така. Подобно на повечето хора в научния свят, освен любовта си към знанието и в частност медицината, имам и други области на интерес. Изкуството винаги е било голяма част от живота ми и то в няколко направления, а не мисля, че това някога ще се промени. Не е необходимо да жертваме други силни страни в името на просперитета в научната сфера. Самият факт, че пиша това есе доказва любовта ми към литературата. Благодарение на майка ми още от малка обожавам да чета и тази голяма любов към книгите ми е помагала не веднъж. В текстовете откривам нови перспективи към собствените ми злободневни проблеми и не веднъж се е случвало да открия решението на някоя задача по химия в редовете на любим роман. Интересно нещо е човешкото съзнание и многобройните асоциации, които прави! От друга страна темата за науката винаги намира отражение в текстовете, които пиша и в много от тях тя поддържа цялостната структура, подобно на многобройните водородни връзки в белтъчните молекули. Двете неща са взаимно свързани и обединени от факта, че те са неизменна част от мен. А какво по-хубаво от лекар, който умее да изрази мислите си в думи, способни да достигнат възможно най-много хора, било то под формата на научен труд или дори художествена литература? „Учейки другите, човек учи и себе си“ е казал Сенека и аз напълно се съгласявам. Редица блестящи примери за български и чуждестранни медици с издадени трудове ме вдъхновяват всеки ден. Само мога да си представя какво е да съм в техните обувки. Кой знае, може пък някой ден да разбера!


Разбери повече за БГ Наука:

***

Друга неизменна част от моя характер е рисуването – от както се помня винаги изпълвах с рисунки тетрадките и учебниците си, а и понякога скицника и платното. Рисуването ми даде две ценни качества – внимание към детайла и стремеж към новото, неоткритото. Наблюдавах начина, по който цветовете преливаха един в друг, всеки път образувайки нов, уникален нюанс и си представях как по-късно съм създател на други алтернативи, далеч по-сложни и изискващи повече усилена работа – такива, които ще помогнат на хората да подобрят здравето си, ще им дадат надежда за живот или за подобрение на техния собствен. Освен професионалист в бъдещата си научна професия, се виждам и като откривател в света на медицината. Защото колкото и напред да сме стигнали, винаги има още нещо, останало скрито, неизвестно и примамливо за младите умове.

Ядрото на моя атом е медицината и тя изглежда привлича мен – този, не чак толкова объркан електрон, с огромна електромагнитна сила. В електронния ми облак се преплитат наука, рисуване, литература, които обаче само поддържат електрона силно привлечен към ядрото. Не съществува енергия, способна да ме откъсне от електронната обвивка на избрания от мен житейски атом – науката.


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.