Направи дарение на училище!

Превод: Теодора Савова

Източник: LiveScience

Тъй като имате дългогодишен научен интерес към извънземния живот и дори сте писал за възможността за напреднали цивилизации в далечното минало на Марс или Венера, предполагам, че сте отменили курсовете си за 2 септември и сте се регистрирал, за „набега“ в Зона 51?

Честно казано, не бях напълно осведомен за този „набег“, докато не ми го представи! Работя в SETI (научното търсене на извънземен разум) и повярвайте ми, никой не иска да намери доказателства за извънземния живот, повече от тези, които сме в тази област. Претърсваме небето за доказателства за извънземни технологии с едни от най-модерните оборудвания в света, за да разберем какво се случва там, а все още не сме намерили нищо убедително. Но не обръщаме много внимание на това, което се случва в Зона 51.

Мислите ли, че обществеността знае достатъчно за Зона 51? Или широко разпространеният интерес към този набег е добър барометричен прочит на това, колко разочаровани са хората от правителството, което изглежда крие нещо там?

Разбери повече за БГ Наука:

***

Не знам много за Зона 51, но мога да кажа, че интензивният интерес към събитията, свързани с извънземните, разкрива дълбок обществен интерес към това какъв вид живот може да съществува другаде из Вселената.

Някога опитвал ли сте се сам да направите някакво истинско изследване на събитията в Зона 51?

Не точно. Най-близкото, до което бях, беше разговор, който чух от физик, описващ пленителната наука, поддържана от военните в края на 40-те години и по-специално Project Mogul – строго секретен проект на военновъздушните сили на американската армия, включващ микрофони, летящи на балони, чиято основна цел е била откриването на далечни разстояния на звукови вълни, генерирани от съветските тестове за атомна бомба. Това е невероятна история за физична и инженерна находчивост. За подхранването на цялата извънземна мания, с която живеем все още и днес, помогна кацнал във ферма в Розуел, Ню Мексико, балон от онези с дисковите си микрофони и радарни рефлектори. Жалко е, защото вдъхновената от научната фантастика „извънземна“ теория на конспирацията (от моята гледна точка), е много по-малко увлекателна, отколкото историята на изследванията, които течаха тогава.

Имаше време, когато федералното правителство осигуряваше финансово изследователите за проучване и преподаване, относно търсенето на извънземен живот. А Вие сте се оплакал, че това вече не е така. Колко пари според Вас, федералното правителство трябва да даде на изследователите на Америка за търсене на извънземни или за доказателства за съществуването им?

Търсенето на живот във Вселената е основен приоритет за НАСА и американската наука. Много от нашите мисии до Марс и космическите ни телескопи са проектирани с оглед откриването на разумни биосигнатури – това са признаци на живот, като микрофосили или данни за обмяната на веществата в атмосферите на по-отдалечените планети. Но въпреки милиардите долари, изразходвани за тези мисии, мисля, че много от членовете на обществеността биха били изненадани да научат, че НАСА и Националната научна фондация не харчат почти нищо за търсене на интелигентен живот във Вселената, като се смята и технологичния живот, който в крайна сметка може да бъде по-лесен за намиране. Мисля, че нивото на финансиране за областта трябва да се определи по начина, който важи и за останалата част от науките, чрез конкурентен преглед на предложенията за научни изследвания. Така че не знам какво е „правилното“ ниво, но знам, че не е нулево.

Вие сте победителят на 2019 г. за наградата Дрейк (Drake). Какво представлява тя, защо я спечелихте и какво планирате да направите за напредъка си, за какво става въпрос?

Наградата Дрейк е кръстена на първия си получател – Франк Дрейк, който положи основите на научното търсене на извънземен живот в началото на 60-те години с пионерските си радио експерименти. Той направи и първото изчисление, използвайки това, което днес наричаме уравнение на Дрейк – броя на извънземните цивилизации, които може би се опитват да се свържат с нас. Наградата Дрейк се присъжда от време на време от Института SETI – изследователски център, посветен на разбирането на мястото на човечеството във Вселената. Аз виждам тази награда като утвърждаване на работата ми, с която да помогна за издигане нивото на SETI като академична дисциплина и да убедя Конгреса, НАСА и обществеността, че е достойна за публични инвестиции. В крайна сметка, това е научният подход за отговор на един от най-дълбоките въпроси, зададени някога: Уникален ли е животът на Земята? Или във Вселената има и други същества като нас?

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!