Ловът заплашва една от най-невероятните миграции на диви животни в света

Тънкоклюните брегобегачи са един от изчезващите заради лова видове крайбрежни птици.

 

Въпреки че светът се стреми да затяга незаконния лов в дивата природа, мигриращите птици все още са сериозно застрашени от широко разпространеното ловуване в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Проведените от Университета на Куинсланд изследвания разкриват, че три четвърти от мигриращите видове крайбрежни птици в региона са били ловувани от 70-те години на миналия век насам.

 

Докторантът от Куинсланд  Едуардо Гало-Кахяо заявява, че откритието е доста тревожно, тъй като тези птици вече са попаднали под натиска и на други човешки дейности.

„Азиатско-Тихоокеанският регион е домакин на една от най-невероятните миграции на животни на земята“, казва г-н Гало-Кахяо.

„Всяка година стотици хиляди крайбрежни птици, които са видове, зависещи от влажните зони, се размножават в района на Арктика и северните райони, придвижвайки се на юг към Югоизточна Азия, Австралия и Нова Зеландия по миграционен маршрут, известен като Източноазиатско-австралийският летателен коридор.

 

Този коридор обхваща 22 страни, през които 61 вида крайбрежни птици извършват епичните си ежегодни миграции, някои от които покриват до 25 000 километра всяка година.

Но много от тези завладяващи птици за съжаление намаляват, а няколко от тях са вече на ръба на изчезването.

 

„Досега загубата на местообитания поради разширяването на крайбрежната инфраструктура беше определяна като една от основните причини за тяхното намаляване, особено около района на Жълто море в Китай и Корейския полуостров, където много птици спират да почиват и да се хранят по време на миграциите си.

Мащабът и значението на лова бяха неизвестни преди това проучване и е ясно, че вероятно са допринесли за намаляването на мигриращите морски птици в този регион.“

 

Екипът работи четири години, като събира всички налични доказателства за лова – анализира ловни записи от 14 държави, включващи 46 вида.

Но разбира се има пропуски в знанието, тъй като те не можаха да намерят данни за цели осем държави от района.

 

Понастоящем в този регион има пет вида крайбрежни птици, изложени на висок риск от изчезване, включително критично застрашеният Eurynorhynchus pygmeus, от които са останали по-малко от 500 екземпляра.

„Нашето проучване откри, че други застрашени видове, които са били обект на лов, включват също така тънкоклюн брегобегач, далекоизточен свирец и охотски зеленокрак брегобегач“, казва г-н Гало-Кахяо.

 

Професорът от Университета в Куинсланд Ричард Фулър казва, че управлението на лова е усложнено от широкия кръг от хора, които го практикуват, от занимателен лов до ловци и търговци, които се препитават от това.

 

„Със сигурност част от лова се ръководи от необходимост за продоволствена сигурност, така че устойчивото развитие трябва да се има предвид при разработването на алтернативи за управлението му“, казва проф. Фулер

 

„Няма координиран мониторинг на това колко морски птици се улавят годишно в региона, което прави управлението наистина трудно.

Международно координираните подходи за справяне с лова вече са в ход, включително чрез Конвенцията на ООН за миграционните видове, но тези усилия трябва да бъдат драстично засилени, за да се избегне изчезването и популациите от диви животни да се поддържат здрави.

 

„Спешно са необходими допълнителни проучвания на терен и международна координирана стратегия за наблюдение.“

Източник: sciencedaily

Превод: Радослав Тодоров

 

Ако искате да четете подобни статии вижте списание „Българска Наука“ >>

 

20 статии в брой 130 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 30 стр. )

 

Корица на брой 130

СЪДЪРЖАНИЕ: 

  • Какво се крие в архивите на БАН?
  • Интервю с д-р Неделчо Иванов, Университетска болница „Александровска“
  • Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина “Съединението прави силата”
  • Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров
  • Какво представляват подземните води?
  • Как водата може да осигури достъпна енергия от възобновяеми източници
  • TRAPPIST-1 и седемте планети
  • Великият дебат или как Вселената „се разшири”
  • Земната мантия, а не земното ядро, може да е генерирала ранното магнитно поле на планетата
  • Най-древната човешка ДНК е открита в 800 000 годишен зъб на канибал
  • Ендогенните ретровируси – проклятие или благословия
  • Учени установиха, че грипните ваксини могат да бъдат използвани и като оръжие срещу рака
  • Прилепите са основен източник на човешки вируси, но самите те не са важни
  • Могат ли текстилните маски да възпрепятстват разпространението на коронавируса
  • Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за ролята на инфламазомата NLRP3 в патогенезата на усложненията при COVID-19
  • Учени отчитат, че социалните умения започват да намаляват около 40-те
  • Либерализъм и епидемии
  • За саможертвата на героите и въстанието на обречените
  • Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Вземи само този брой в PDF >>