Лингвистиката или как по-добре да разберем другите народи

„Можеш да разбереш как мислят хората на друг език“ – това кратко описание за същността на лингвистиката е първото обяснение, което изниква в разговор с олимпийския ни отбор в дисциплината. Решаваме да направим микс от двата отбора, които ще се явят на тазгодишната олимпиада в Индия от 23 юли до 28 юли 2016 г. Всеки един от събеседниците ни се откроява силно от останалите, но всички са обединени от уникалната възможност да решават задачи, за които не са необходими допълнителни знания. Това според Боби, Тина, Асел, Надя и Цвети отличава лингвистиката от всяка друга природна наука.

„Трябват ти търпение, логическо мислене и основни понятия в езикознанието“, разказва Борислав Георгиев. Мечтата му е да се занимава с биология и по-конкретно генетика, но на този етап лингвистиката е голямата му страст. „Лингвистиката ни позволява да се откъснем от собственото си виждане, защото езикът като цяло представя мисленето на народа, който го говори“, разказва Цветелина Стефанова, която е едва в осми клас, но вече се е присъединила към олимпийския отбор.

За Цвети изкуството се оказва идеалният баланс на научното познание – стиховете и танците са любимите занимания на ученичката от Русе, която съчетава умело любимите си занимания.  Математическата лингвистика включва езикови явления, представени чрез математически модели. Лингвистичните задачи включват откриването на явление, което съдържа закономерности в самия език, разказва Тина Владимирова, която иска да продължи да се развива в полето именно на тази наука. Лингвистиката може да бъде изключително приложима – в зависимост от дяловете си тя може да се занимава с взаимовръзките в обществото. Добър пример е компютърната лингвистика, която е свързана с програмирането“, добавя Тина, която истински обича музиката и все още успява да открадне време, в което да посвири на пиано – занимание, останало от детските й години.


РЕКЛАМА:

***

Астрономията и авиационното инженерство са голямата мечта на Надежда Димитрова, която признава, че с гордост би се състезавала, както в отбора по Лингвистика, така и в отбора по Астрономия. Наблюденията на нощното небе я карат да заобикне истински тази наука и да се включи в школата на Никола Каравасилев – ръководител на олимпийския отбор по Астрономия.

„Отбор в истинския смисъл на думата“, категорично заявяват състезателите, които ще се отправят към най-нестандартната олимпиада. В подготовката ги обединяват нови приятелства, дълбок интерес към езиците и най-вече – желанието да надникнат какво се крие в историята на народите и построяването на един от най-големите информационни носители – езика.

Международната олимпиада по математическа лингвистика се провежда ежегодно от 2003 г. насам, катопървата олимпиада по лингвистика е инициирана от България и е  проведена в Боровец. Български отбори са се състезавали във всички издания до днес. Ръководител на отбора от 2003 г. е АлександърВелинов.

Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки – СРООПН, е сдружение с нестопанска цел, създадено през 2010 г. по инициатива на Фондация “Америка за България”. С финансовата подкрепа на Фондацията Сдружението подпомага развитието на националните олимпийски отбори по природни науки в България, като организира подготовката им за участие в международни състезания и олимпиади, и информира българското общество за наистина забележителните успехи на учениците – олимпийци. Участниците в олимпийските отбори по природни науки у нас са ученици между 8-ми и 12-ти клас. От създаването на българското олимпийско движение по природни науки нашите ученици са успели да донесат на страната ни общо 794 медала – 129 златни, 233 сребърни и 332 бронзови – от най-престижните международни олимпиади по астрономия, биология, информатика, математика, математическа лингвистика, физика и химия.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: