Въведение

Преди малко повече от една година, в деня, на който отбелязваме годишнината от обесването на Васил Левски (не е празник), излезе моя статия, озаглавена „Либерализъм и антиваксърство“. В нея направих безжалостна дисекция на причините за феномена „антиваксърство“, свързани с рухването на авторитетите, егалитаризма, просвещенският рационализъм и интелектуалната деградация на епохата, свързана с отхърлянето на случайността, съдбата и всичко неконтролируемо. Това не е отхвърлянето, което науката прави, описано от Карл Попър и Имре Лакатош – опитите, които инвалидират една или друга хипотеза или разширението на познанието, което заменя един модел с друг. Пример за първото е отхвърлянето на спонтанното възникване от Луи Пастьор. Теорията, че микроорганизмите възникват спонтанно в присъствието на храна се опровергава първо чрез негов експеримент, който по-късно е многократно потвърден (Фиг.1). Той сварява хранителна комбинация от вещества в специален съд, който позволява влизането на въздух, но не и на частици прах. В продължение на дълъг период от време – месеци, съдът остава „чист“. Ако обаче този филтър се махне и достъпът на частици се позволи, микроорганизмите се появяват до два-три дни. Това не е отхвърляне в смисъла, в който в математиката се отхвърлят твърдения – след него има множество подобни експерименти и ежедневна практика на биолози, лекари и други – планина от експерименти, които го потвърждават, но е достатъчно и веднъж да се демонстрира спонтанна генерация, за да се опровергае. Това е вероятностно отхвърляне, което Файнман описва в своите книги като научния метод в емпиричните науки. Планината натрупаните данни дава огромна, но не и пълна сигурност в резултатите. Вярата е по-рационална от абсолютната сигурност за всичко, което не може да се докаже или опровергае категорично.

Фигура 1. Устройството на Пастьор, с дълга извита тръбичка, позоляваща притока на въздух, но не и на замърсяващи частици

Един естетически пример е замяната на Нютоновата теория с Общата теория на относителността на Айнщайн, представляващо по същество не само разширение на теорията, но и промяна в интерпретацията на гравитацията. Гравитацията в нея не е сила, действаща на телата, а свойство на времепространството и неговото изкривяване (изкривяване на простанството и забавяне на времето). Тя е поредното потвърждение на идеята на Декарт, че физиката е преди всичко геометрия. Забележителното е, че тази теория не е единствената релативистична теория на гравитацията, но е най-простата, която е съвместима с експерименталните данни и опитите. Аргументите за нейния избор от всички теории са не само експериментите, но нейната красота – съгласуваностс, сила, простота на уравненията, симетрията ѝ. Въпреки всичко това може би не е последната теория, тя е валидна в този си вариант само докато се появи експеримент в нейния обхват, който тя не може да обясни, или докато се появи някакво обединение между нея и квантовата механика, което да може да бъде експериментално тествано.  Дори във физиката красотата на теориите може да бъде сериозен аргументи и причина за открития, а валидността им е въпрос на вероятност и вяра. Две думи с общ корен в българския език. Вярата и вероятността са свързани понятия. Това, за което не достига сигурност, притежава вероятностна тежест и оттам убеждение, поддържано от вяра, подкрепена от недостатъчни за пълната сигурност емпирични доказателства. Математиката е привилегирована наука, доказателствата в нея притежат една по-висока степен на сигурност, ако не се задълбочаваме върху логическите ѝ основи. Без тях, тя би поднасяла същите изненади като другите науки (Фиг.2). Множество подобни примери има в известната в тези среди статия на Ричард Гай „Силният закон на малките числа“

Фигура 2. Модел на зависимост в математиката, валиден за първите седем нечетни числа, който не издържа на осмото такова число – 15.

Цялата статия (27 стр.) е в брой 130 на списание “Българска Наука” >>

Вижте всички статии от броя:

20 статии в брой 130 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 30 стр. )

СЪДЪРЖАНИЕ: 

• Какво се крие в архивите на БАН?
• Интервю с д-р Неделчо Иванов, Университетска болница „Александровска“
• Д-р Антоан Тонев (директор на СМГ) – Наистина “Съединението прави силата”
• Разговаряме с ректора на ТУ-Габрово проф. д-р инж. Илия Железаров

• Какво представляват подземните води?
• Как водата може да осигури достъпна енергия от възобновяеми източници

• TRAPPIST-1 и седемте планети
• Великият дебат или как Вселената „се разшири”
• Земната мантия, а не земното ядро, може да е генерирала ранното магнитно поле на планетата

• Най-древната човешка ДНК е открита в 800 000 годишен зъб на канибал

• Ендогенните ретровируси – проклятие или благословия
• Учени установиха, че грипните ваксини могат да бъдат използвани и като оръжие срещу рака
• Прилепите са основен източник на човешки вируси, но самите те не са важни
• Могат ли текстилните маски да възпрепятстват разпространението на коронавируса
• Нови клинични данни потвърждават хипотеза на учени от БАН за ролята на инфламазомата NLRP3 в патогенезата на усложненията при COVID-19

• Учени отчитат, че социалните умения започват да намаляват около 40-те
• Либерализъм и епидемии
• За саможертвата на героите и въстанието на обречените
• Втората Ботйова чета – от възторга до отчаянието

Вземи само този брой в PDF >>