По време на пандемията от COVID-19, светът преживя не само здравна, но и информационна криза. Вирусът се разпространяваше от човек на човек, а заедно с него – лавина от слухове, полуистини и откровени измислици. От социалните мрежи и видеоплатформи тръгнаха стотици клипове, които се представяха като „разобличения“ на фармацевтичните компании и правителствата. В тях често се появяваха хора в престилки, които изглеждат като лекари и твърдят, че „ваксините съдържат микрочипове за контрол“ или че „ваксинираните излъчват Bluetooth сигнали“.
Тези видеа бързо обикаляха света и достигаха до България, преведени и споделяни в групи със заглавия от типа „Истината за COVID-19“ и „Свободни граждани срещу диктатурата“. Само че повечето от тези „разкрития“ се оказаха измислени или извадени от контекст.
Как се появява и развива една лъжа
Типичният пример идва от видео, което започва да се споделя масово през 2021 г. В него жена, представяща се за медицинска сестра, уверено обяснява, че ваксините „внедряват наночипове в човешкото тяло“. Кадърът изглежда убедително – фон, напомнящ медицински кабинет, сериозен тон, подчертан от субтитри. Потребителите го приемат за „научно доказателство“, защото визуално внушава достоверност.
Когато обаче журналисти и фактчекъри проследяват произхода му, се оказва, че видеото е публикувано за първи път в САЩ като пародия, която после е извадена от контекст и споделена от антивакс групи по света.
Фактчек платформата FactCheck.org проследява този случай в статията “Spoof Video Furthers Microchip Conspiracy Theory”, където се посочва, че клипът е манипулиран и че твърдението за „микрочипове“ няма никакво научно основание (FactCheck.org, 2021).
Малко по-късно подобни клипове се появяват и в Европа. В някои от тях се твърди, че хората могат да се „свързват чрез Bluetooth“ след ваксинация. В други – че „магнитни“ свойства на ръката след поставяне на ваксината доказват наличието на метални частици.
Проверка на фактите и технологичната реалност
Нито едно от тези твърдения не издържа на проверка. Международните агенции Reuters, AP и Full Fact публикуват няколко последователни анализа, които демонстрират прозрачно и доказателствено защо подобни неща са невъзможни.
В статията “AstraZeneca’s COVID-19 vaccine does not contain a Bluetooth chip” (Reuters, 2021) журналистите описват подробно състава на ваксините, публикуван от Световната здравна организация. В него няма никакви електронни компоненти – само активни биологични вещества, соли и стабилизатори, които осигуряват безопасността и трайността на препарата.
Платформата Full Fact (Великобритания) също проверява „Bluetooth“ твърденията и заключава:
„Няма нищо във ваксината, което да има каквато и да е връзка с Bluetooth сигнал. Това е невъзможно както от медицинска, така и от техническа гледна точка.“
(FullFact.org)
Как можем да проверим сами
Подобни видеа често се разпознават по това, че не посочват източник или дата, а звучат прекалено категорично. За да проверим истинността им, можем да направим няколко бързи стъпки:
- Проверка на източника: потърсете името на човека, който говори, в професионални регистри – например медицински или университетски бази данни. Ако не съществува или няма никакви публикации на научни теми, вероятно не е експерт.
- Обратно търсене по изображение: направете скрийншот на видеото и го пуснете в images.google.com или в инструмента InVID. Често ще видите, че материалът е стар или използван с други надписи.
- Проверка в независими фактчек сайтове: въведете ключови думи като „vaccine microchip fact check“ и ще откриете множество международни и локални проверки по темата.
- Търсете научни източници: проверете официалните страници на СЗО, Европейската агенция по лекарствата или Министерството на здравеопазването – те съдържат прозрачна информация за всички ваксини.
Защо подобни послания имат толкова силно влияние
Конспиративните твърдения се хранят с емоции. Те не предлагат доказателства, а усещане за „разбиране“ и принадлежност – „ние знаем истината, те ни лъжат“. Във време на несигурност подобно послание дава психологически комфорт. То е по-лесно за възприемане от сложните научни обяснения, защото обединява страха в ясен сюжет: „някой иска да ни контролира“.
Именно тази психологическа достъпност прави конспирациите заразни. Според проучване на университета в Кеймбридж (Van der Linden et al., 2021), хората, които многократно са изложени на подобни твърдения, започват да ги възприемат като вероятни, дори когато знаят, че са опровергани.
Какво можем да направим
Единственото ефективно противодействие е обучението по медийна и научна грамотност. Да учим децата и възрастните как се проверяват източници, как да разпознават фалшиви авторитети и как да не се поддават на емоционални внушения.
Всяка проверка – дори направена от любопитство – е стъпка към по-здравословна информационна среда.
Фалшивите „лекари“, говорещи за чипове и сигнали, са само символ на по-голям проблем: размиването на границата между експертност и имитация на експертност. Визуалната убедителност на един кадър не означава научна достоверност.
Истинският авторитет се познава не по престилката, а по готовността да предоставя доказателства, източници и проверими факти.
Дезинформацията няма да изчезне, но може да бъде отслабена – чрез навици за критично мислене, прозрачност и споделяне на проверена информация. Това е нашата „ваксина“ срещу вируса на конспирациите.
С подкрепата на Science+
Източници:
- Reuters – AstraZeneca’s COVID-19 vaccine does not contain a Bluetooth chip (линк)
- FactCheck.org – Spoof Video Furthers Microchip Conspiracy Theory (линк)
- Full Fact – Getting a COVID-19 vaccine doesn’t mean you can connect to Bluetooth (линк)
- Van der Linden, S. et al. (2021) – The psychology of misinformation and vaccine hesitancy, Cambridge University Press.
