Лекарство против алкохолизъм, може да лекува успешно и тревожност

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Ако не се лекува, алкохолизмът може да има доста опасни последици. Следователно не е изненада, че има редица лекарства, разработени за лечение на това състояние. От тези лекарства, дисулфирам (DSF) е одобрено от Агенцията по храните и лекарствата за лечение на алкохолизъм. DSF основно инхибира ензима алдехид дехидрогеназа, който е отговорен за метаболизма на алкохола.

Могат ли инхибиторните ефекти на DSF да се разпрострат и върху сигналните молекули? Според последните проучвания, DSF всъщност инхибира цитоплазмения протеин, известен като FROUNT, който контролира посоката, в която определени имунни клетки мигрират. DSF блокира FROUNT да взаимодейства с два хемокинови рецептора, известни като CCR2 и CCR5, които участват във важни клетъчни сигнални пътища.

Няколко проучвания предполагат, че хемокиновите рецептори могат да участват в регулирането на емоционалното поведение при гризачи. Въпреки това, липсват данни за точната връзка между сигнализирането на FROUNT-хемокин и DSF.
За да изясни тази връзка, екип, състоящ се от проф. Акиоши Сайто от Токийския университет и други изследователи от институти в цяла Япония, проведе проучване, изследващо фармакологичните свойства на DSF. Проучването им описва как изследователският екип е използвал тест с повишен плюс-лабиринт (EPM) – който се използва за скрининг на анксиолитични лекарства – за изследване на ефектите на DSF при мишки.


РЕКЛАМА:

***

Апаратът EPM се състои от четири коридора, поставени в кръстосана структура и свързани в централен квадрат. Два от коридорите са запречени с вертикални граници, докато другите два са с отворени краища. Обикновено когато мишките са с тревожност предпочитат да прекарват времето си в затворените коридори.

В този случай на някои мишки е бил прилаган диазепам (лекарство, обикновено използвано за лечение на тревожност), а на други – DSF. След което тези мишки са поставени в EPM апарата и тяхната активност отново е наблюдавана. За негова изненада екипът установи, че мишките, третирани с DSF, прекарват значително повече време в отворените коридори на апарата, което показва, че те са по-малко тревожни. Екипът също така тества анксиолитичните ефекти на по-мощен инхибитор на FROUNT, известен като DSF-41, и наблюдава подобни резултати.
Интересното е, че тези промени в поведението са подобни на онези, които се наблюдават при мишки, лекувани с диазепам. Как точно DSF постига това?

При по-ранен експеримент екипът е открил, че повишените нива на извънклетъчен глутамат (който е важна аминокиселина и невротрансмитер) са свързани с повишена тревожност при мишките.
„Това, което предлагаме е DSF да инхибира FROUNT протеина и хемокиновите сигнални пътища под негово влияние, което може да потисне пресинаптичната глутаматергична трансмисия в мозъка“, казва проф. Сайто. „Това от своя страна намалява нивата на глутамат в мозъка, намалявайки така и общата тревожност.“

Екипът също така беше приятно изненадан да открие, че за разлика от диазепам, лечението с DSF не води до нежелани странични ефекти като амнезия, нарушения на координацията или седация.
Според проф. Сайто „Тези резултати показват, че DSF може да се използва безопасно от пациенти в напреднала възраст, страдащи от тревожност и безсъние, и има потенциала да се превърне в пробив при психотропните лекарства“.

Какви са дългосрочните последици от тези резултати? Проф. Сайто обяснява: „Планираме допълнително да изясним как DSF упражнява своите фармацевтични действия. Надяваме се, че ще можем да изясним и точната роля на FROUNT молекулата в централната нервна система.“
“Това е едно от първите проучвания, които разкриват, че DSF проявява анти-тревожни свойства, сравними с тези на съществуващите бензодиазепини, без да проявява никакви странични ефекти, наблюдавани при бензодиазепините. Надяваме се, че инхибиторната активност на DSF срещу функционирането на FROUNT може да бъде проучена за успешно разработване на анксиолитично лекарство.” – допълва той.

Превод: Радослав Тодоров
Източник: ScienceDaily