Българска история История 

Легендата за харамиите възкръсва с „Разбойниците”

Писателят и изтъкнат изследовател Андрея Илиев тръгва по стъпките на първите магистрални бандити в новия си роман Разбойниците”, за да разкаже премълчаната история на България!

В народното творчество харамиите се доближават до образите на Чавдар войвода и Робин Худ. След Освобождението и почти до 30-те години на XX век обаче те се превръщат в бич за младата българска администрация и за местното население. Най-често целта на четата е отвличане на богати турци и лоши според тях българи и християни –  шпиони на турците.

Новата книга на Андрея Илиев  „Разбойниците” е своеобразно продължение на  „Последните войводи” и задълбочено изследване върху дейността на две разбойнически чети, действали през 80-те години на ХІХ век, и други две, подвизавали се през 20-те години на ХХ век.

Базирана на документи от архивите, спомени на съвременници и публикации от тогавашната преса, книгата проследява съдбата на Братя Николови –  известни на познавачите като първите магистрални бандити в България и „прославили” се с отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов, както и на Яко Войвода, вилнеещ из горите край Тетевен и Луковит, Копривщенско и Врачанско. Това са и едни от хората, заради които Стамболов прокарва в Народното събрание Закона за изтребление на разбойниците.

„Разбойниците” съдържа данни за всички обири, опира се на автентични източници и излага неизвестни досега факти, опровергавайки някои от официалните версии за произхода и дейността на българското разбойничество през 1887 г.

Андрея Илиев е автор на 15 книги. По-известните от тях са сборниците с новели „Детектив в зоната на здрача” и „Когато един мъж е на колене”, както и романите „Епизод от войната“, „Да събудиш динозавър“ и „Когато ангелите подивеят“. Лауреат на множество национални отличия. От интереса му към историята са се родили „Стрелата лети” – роман за времето на хан Омуртаг, „Защо” – посветен на боевете при Драва през 1945 година, базираният на прабългарската митология „Реваншът на Тангра” и „Сбогом, Агата Кристи” – една история, градяща връзка между изчезването на великата писателка за 11 дни през декември 1926 година и атентата в София през 1925-а.

„Това е от Бога и ние тука белким сме добре, но така е наредил Господ да ни има, та да ловим лошите човеци. Които Господ накаже, той ги праща при нас.” (Toдор Николов)

Добави коментар

avatar
  Subscribe  
Извести ме

Related posts