Българска история История 

Легендата за харамиите възкръсва с „Разбойниците”

Писателят и изтъкнат изследовател Андрея Илиев тръгва по стъпките на първите магистрални бандити в новия си роман Разбойниците”, за да разкаже премълчаната история на България!

В народното творчество харамиите се доближават до образите на Чавдар войвода и Робин Худ. След Освобождението и почти до 30-те години на XX век обаче те се превръщат в бич за младата българска администрация и за местното население. Най-често целта на четата е отвличане на богати турци и лоши според тях българи и християни –  шпиони на турците.

Новата книга на Андрея Илиев  „Разбойниците” е своеобразно продължение на  „Последните войводи” и задълбочено изследване върху дейността на две разбойнически чети, действали през 80-те години на ХІХ век, и други две, подвизавали се през 20-те години на ХХ век.

----
Ако планината ви е втори дом, имаме нещо за вас!

Базирана на документи от архивите, спомени на съвременници и публикации от тогавашната преса, книгата проследява съдбата на Братя Николови –  известни на познавачите като първите магистрални бандити в България и „прославили” се с отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов, както и на Яко Войвода, вилнеещ из горите край Тетевен и Луковит, Копривщенско и Врачанско. Това са и едни от хората, заради които Стамболов прокарва в Народното събрание Закона за изтребление на разбойниците.

„Разбойниците” съдържа данни за всички обири, опира се на автентични източници и излага неизвестни досега факти, опровергавайки някои от официалните версии за произхода и дейността на българското разбойничество през 1887 г.

Андрея Илиев е автор на 15 книги. По-известните от тях са сборниците с новели „Детектив в зоната на здрача” и „Когато един мъж е на колене”, както и романите „Епизод от войната“, „Да събудиш динозавър“ и „Когато ангелите подивеят“. Лауреат на множество национални отличия. От интереса му към историята са се родили „Стрелата лети” – роман за времето на хан Омуртаг, „Защо” – посветен на боевете при Драва през 1945 година, базираният на прабългарската митология „Реваншът на Тангра” и „Сбогом, Агата Кристи” – една история, градяща връзка между изчезването на великата писателка за 11 дни през декември 1926 година и атентата в София през 1925-а.

„Това е от Бога и ние тука белким сме добре, но така е наредил Господ да ни има, та да ловим лошите човеци. Които Господ накаже, той ги праща при нас.” (Toдор Николов)

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close