Кварталът на богатите търговци в Търново и Богородичният манастир

Накратко: Статията представя историческия квартал Френкхисар в Търново, който по време на Второто българско царство е бил обитаван от богати чуждестранни търговци. Тя разглежда археологическите открития на манастирски комплекс, посветен на Богородица, и неговото значение за религиозното и политическо развитие на Асеневата династия.

Автор: Мая Джамбазова

Стара гравюра от Търново. На преден план в завоя на река Янтра е Френкхисар. Зад него се виждат Балдуиновата кула и Царевец. Добре се вижда минаре на мястото на днес открития манастирски комплекс. Източник: http://www.strannik.bg/
Стара гравюра от Търново. На преден план в завоя на река Янтра е Френкхисар. Зад него се виждат Балдуиновата кула и Царевец. Добре се вижда минаре на мястото на днес открития манастирски комплекс.
Източник: http://www.strannik.bg/

Френкхисар се е намирал в района на Търново, на гърба на хълма Царевец, по поречието на река Янтра. Както подсказва името му (букв. „френската крепост“), той е населяван в миналото от чужденци – френски, венециански и дубровнишки търговци.

Кварталът се е намирал в непосредствена близост до еврейския, по време на Второто Българско царство. Търговията, както всички знаем, замогва град Дубровник, а Венеция дори е основана, за да допринесе за по-добрата търговска дейност на италианците. Жителите на квартала са били богати, животът тук е кипял.

При детайлно проучване на Френкхисар биват открити множество църкви и един манастир, който има особено значение за развитието на старата българска столица. Археолозите Хитко Вачев и Илиян Петракиев проучват местността и откриват над 700 парчета смалта (кубчета стъклена мозайка) в района зад Балдуиновата кула.

След разкриване на средновековните останки във Френкхисар, екипът на Вачев се натъква на основите на манастир. По-късно се разбира, че това е един от трите Богородични манастира, изградени по време на управлението на владетелите от Втората българска държава.

При царуването на Иван Асен II в и около Търново са изградени десетки манастири. Техният разцвет обаче е по времето на цар Иван Александър. Светата обител във Френкхисар е с точно такава съдба. Предполага се, че при управлението на Иван Асен II тя е съградена в израз на култа към Богородица. Сградата лежи върху основите на по-стар храм от ранновизантийската епоха.

Божията Майка е била закрилница на Асеневци, подобно на Крумовия род от управлението на княз Борис нататък. Асеневата династия избира именно Богородица за своя покровителка, за да покаже връзката си с управлявалите през Първото Българско царство Борис-покръстител и царете Симеон, Петър, Борис II, Роман.

Манастирът, който е разкрит поетапно в рамките на последните няколко години, е с внушителната дължина от 20 м., но в някои източници се посочват 30, дори 40 м. Той съперничи на християнските култови постройки по нашите земи от IV-VI век, които за да покажат отдадеността на вярата от страна на византийците, са градени с мащабни размери. Например, епископската базилика при Перперикон е само с 5 м. по-дълга от Богородичния манастир в Търново, ако приемем първото предположение за размерите на сградата, или общо 25 м. дължина.

Откритите стенописи и украси свидетелстват за изяществото на сградата във Френкхисар и нейната значимост. Старите автори говорят за 3 манастира в и около болярския град, посветени на Света Богородица. Духовните центрове носят наименованията „Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия“. Вачев смята, че е разкрил основите на „Света Богородица Одигитрия“. Според него златният варак (златните листове) използвани за украса на ореолите по стенописите в базиликата, дават основание да се смята, че това е царски манастир. Именно света обител, построена от българския цар, син на Асен, известен със своите династични сватби.

Откритието на Вачев хвърля светлина не само върху църковните дела от епохата, но и върху всекидневния живот в столичен Търнов. Наличието на манастира показва силната вяра, която и царе, и обикновени хора са имали. Освен това свидетелства и за големите средства, давани от българските владетели за църковно строителство. Артефактите, намерени при разкопките, дават информация и за степента на развитие на зографското изкуство в четвъртата българска столица (ако не броим о-в Свети Ахил). При проучването на стенописите, може да бъде направена разлика между стенописната украса на царски манастир като Богородичния, и обикновените църкви и манастири в Търново.

Погребение, открито в светата обител, дава информация за погребалните ритуали от края на Второто Българско царство. Висш духовник е открит в гробна камера, положен в полуседнало положение, подобно на мъжа, открит в епископското погребение на църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали. Хитко Вачев твърди, че подобно погребение не е откривано от десетилетия по нашите земи. Изследват се текстилните останки от дрехата на духовника, за да се разбере, как е бил облечен, когато е положен в гроба си.

Поради всичко изброено, проучванията във Френкхисар са ценни и значими. Те продължават, а междувременно Вачев и колегите му са издигнали на мястото параклис, посветен на Света Богородица и света Петка.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.